В Европейския парламент се проведе дебат със заглавие, което само по себе си звучи като политически симптом: „Опасността от нормализирането на отношенията с Русия“. Темата беше поставена през призмата на културата и спорта — сфери, които традиционно би трябвало да оставят поне минимален канал за човешки контакт, дори когато политическите отношения са разрушени.
Но в днешния европейски политически речник дори думата „нормализиране“ вече може да бъде представена като заплаха. Не става дума за възстановяване на стратегическо партньорство, за отмяна на санкции или за политическо сближаване, а за участие на руски спортисти и културни представители в международни събития. Именно това предизвика дебата в Страсбург, в който се включиха еврокомисарят за междупоколенческа справедливост, младеж, култура и спорт Глен Микалеф, както и евродепутати от различни политически групи.
Микалеф защити линията на Европейската комисия. Според него Русия води не само война срещу Украйна, но и хибридна война, в която културата и спортът също могат да бъдат използвани за политическа легитимация. Той предупреди, че ЕС е изправен пред избор — или да „нормализира агресора“, или да не го толерира. Микалеф критикува допускането на руски и беларуски спортисти под национални флагове на зимните паралимпийски игри Милано–Кортина 2026, както и решението Русия да бъде върната във Венецианското биенале, пише БТА.
Казусът с Биеналето се превърна в един от централните примери в дебата. Европейската комисия вече е започнала процедура за спиране на европейски грант от 2 млн. евро за Венецианското биенале заради решението руският павилион отново да бъде отворен. Според публикация на Kyiv Independent, Микалеф е заявил пред евродепутатите, че няма да присъства на откриването на 9 май, докато руските власти са поканени, а украинците продължават да бъдат атакувани ежедневно.
Волгин: ЕС саботира всеки опит за диалог с Русия
На този фон българският евродепутат Петър Волгин от групата „Европа на суверенните нации“ направи едно от най-острите изказвания в обратна посока. Според него самото формулиране на нормализацията като опасност показва дълбок проблем в начина, по който Брюксел мисли за мира, диалога и ролята на културата.
„Само фанатизирани до лудост индивиди могат да твърдят, че нормализирането на отношенията с една велика държава е нещо опасно“, заяви Волгин в Европейския парламент.
Той постави акцента не върху геополитическото оправдание, което мнозинството в залата използва, а върху последствията от пренасянето на политическата конфронтация върху сфери като изкуството, спорта и науката. По думите му, когато културата, спортът и науката биват „принасяни в жертва на идеологическата нетърпимост“, това е сигнал за нещо много опасно.
„Някога нацистите са прогонвали от университетите и театрите много хора само заради еврейския им произход. После е дошъл Холокоста. Днес в сърцето на Европа биват отменяни концерти и спектакли само защото в тях участват руски артисти. Тези дни Еврокомисията отряза парите на биеналето във Венеция само защото на фестивала отново ще бъде отворен руският павилион“, каза още Волгин.
Волгин атакува и културната политика на ЕС в по-широк план. Той посочи, че в същото време, в което се орязва финансиране заради руски павилион във Венеция, „с парите на европейските данъкоплатци биват спонсорирани пърформанси, които нямат никаква художествена стойност и не се радват на интерес от страна на публиката“.
Волгин припомни и античната традиция, според която по време на олимпийските игри в Древна Гърция войните са спирали. „Тогава хората са знаели, че спортът и изкуството могат да помогнат за постигането на мир. Днес ръководителите на Евросъюза правят точно обратното – по всякакъв начин пречат на разбирателството между народите и саботират всеки опит за нормализация. Забраните водят винаги до война и никога до мир“, завърши българският евродепутат.
Между павилиона във Венеция и връщането на Русия в спорта
От другата страна беше позицията на Глен Микалеф, който заяви, че Русия инструментализира спорта за политически цели и това не трябва да се допуска. Той даде пример с призивите Русия да бъде върната в световния футбол и посочи, че това според него е неприемливо. В тази логика флаговете, химните и националните символи не са неутрални, когато става дума за държава, която води война.
Подобна позиция застъпиха представители на няколко от основните политически групи в Европейския парламент.
Финландският евродепутат Пека Товери от Европейската народна партия постави въпроса през призмата на руско влияние в спортните структури. Австрийският евродепутат Ханес Хайде от групата на социалистите и демократите също защити твърдата линия. Той заяви, че Владимир Путин използва спортистите за политически цели и че не трябва да му се позволява да прави това. В тази позиция спортът не се разглежда като автономна територия, а като част от по-широката символна война около международната легитимност на Русия, допълва БТА. От Европейските консерватори и реформисти Адам Билан предупреди, че нормализацията чрез културата може да се превърне в първа стъпка към връщане на стария модел на отношения с Москва. В неговата логика културните и спортните жестове не са безобидни, защото могат да подготвят почвата за по-широко политическо и икономическо сближаване.
От Зелените Нела Рийл постави акцент върху Венецианското биенале. Според EU Perspectives тя е заявила, че Русия не заслужава павилион на Биеналето. В нейната позиция културната сцена също е пространство на морална отговорност — особено когато става дума за страна, обвинявана в разрушаване на украинско културно наследство, цитирана от Еuperspectives.
Литовската евродепутатка Раса Юкнявичиене от ЕНП е направила още по-остър исторически паралел, сравнявайки отварянето на врата към Владимир Путин с хипотетично отношение към Хитлер.
Разделението в ЕП: изолация срещу мостове между народите
Но дебатът не беше еднопосочен. Представители на Левицата, „Патриоти за Европа“, „Европа на суверенните нации“ и част от независимите евродепутати оспориха самата логика културата и спортът да бъдат превръщани в санкционен инструмент. Според БТА те са възразили срещу политизирането на тези сфери и са настояли, че културата и спортът трябва да изграждат мостове.
Италианският евродепутат Паоло Боркия от „Патриоти за Европа“ защити тезата, че спортът, музиката, изкуството и културата традиционно са инструменти за диалог между народите. Според него самото заглавие на дебата — за „опасността“ от нормализация — показва, че Европа все по-често се нуждае от враг, за да обясни собствената си политическа линия. Италианската евродепутатка Каролина Мораче от Левицата определи отнемането на европейски средства от Венецианското биенале заради руския павилион като политическа принуда и форма на цензура.
Томаш Фрьолих от „Европа на суверенните нации“ постави въпроса за колективната вина. Според него изключването на руски спортисти само заради националността им е форма на наказание, което не прави разлика между държавна политика и отделен човек. Той използва и аргумента за двойните стандарти, като сравни отношението към руски спортисти с липсата на аналогични забрани срещу американски спортисти при предишни войни на САЩ. Тази линия беше развита и от други евродепутати. Марк Ботенга, Бенедета Скудери, Катарина Рот Неведялова, Рут Фирмених и други поставиха въпроса защо ЕС настоява за изключване на Русия от културни и спортни форуми, но не прилага същата логика спрямо Израел или САЩ. Така дебатът за Русия се превърна и в дебат за селективността на европейската морална политика: кога една война води до културна изолация и кога не.
Енергийният парадокс: Европа затваря врати към Русия
Темата обаче има и икономическо измерение, което в подобни дебати често остава на заден план. ЕС продължава да живее с последствията от енергийната криза, последвала разрива с Русия след 2022 г. Самата Европейска комисия признава, че въпреки усилията за повече собствена чиста енергия и енергийна ефективност, петролът и газът ще продължат да играят ключова роля за ЕС още години напред. В същото време официалната линия на Брюксел е не просто намаляване, а пълно изтласкване на руските енергийни доставки.
Точно тук иронията става още по-видима. Европа обсъжда „опасността“ от нормализиране на отношенията с Русия в културата и спорта, докато едновременно с това продължава да търси сигурни, евтини и предвидими енергийни доставки. От гледна точка на Брюксел това е стратегическа независимост. От гледна точка на критиците — това е политика на самозатваряне, при която ЕС постепенно елиминира един от най-големите потенциални енергийни източници за континента, без да е ясно дали алтернативите ще бъдат по-евтини и по-стабилни.
Ако диалогът е опасност, какъв е пътят към мир?
В този смисъл дебатът в Европейския парламент беше много повече от спор за руски павилион във Венеция или за спортисти под национален флаг. Той показа как в Брюксел самата идея за връщане към някаква нормалност вече се третира като подозрителна. А когато нормализацията се превърне в „опасност“, остава въпросът какво точно се предлага като алтернатива — постоянна изолация, вечна санкционна логика и културна карантина без ясен изход.
Именно това беше основният политически смисъл на изказването на Петър Волгин. То поставя въпрос, който Брюксел очевидно предпочита да заобикаля: ако спортът, културата и дори разговорът вече са опасни, как точно Европа си представя пътя към мир?
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
