Българската политическа сцена навлиза в период на дълбоко пренареждане, в който досегашните партийни „стълбове“ губят тежест, а общественото недоверие отваря пространство за нови фаворити и неочаквани обрати. Анализи на геополитическия наблюдател Валентин Вацев и на политолози в Euronews България очертават вот, в който ключовите въпроси вече не са кой ще оцелее, а кой ще задава новия политически дневен ред.
Смяната на фаворитите: защо старият модел се разпада
Според Валентин Вацев, който участва в подкаста на Явор Дачков, българската политика навлиза в нов цикъл, в който досегашните партийни конструкции губят мобилизираща сила. Той отбелязва, че политическият дневен ред на страната вече е преди всичко геополитически, а това неизбежно променя баланса между партиите и очакванията на избирателите.
По думите му традиционни формации, които дълго време са доминирали или са били основна опозиция, постепенно изчерпват потенциала си. Този процес не е внезапен срив, а бавно обезсмисляне, което води до пренасочване на активни групи от електората към нови политически субекти.
Първият фаворит според анализаторите и кризата в левицата
В анализа си Вацев посочва Възраждане като първия ясно очертан фаворит в настоящия политически момент. Лидерът на партията Костадин Костадинов, според него, се утвърждава като естествен наследник на политическия потенциал, който някога е имала Българска социалистическа партия.
Вацев описва БСП като партия, която не умира драматично, а се намира в състояние на продължителна политическа парализа. Той припомня, че тя е била създадена като проект за трансформация на БКП в социалдемократическа партия от европейски тип – проект, който идеологически е реализиран, но политически не е намерил устойчиво място в българската действителност.
Според прогнозата му БСП или ще остане извън парламента, или ще присъства символично с ограничен брой депутати. В този процес значителна част от активните, мотивирани и идеологически ангажирани хора в левицата, по думите му, вече се преливат към други формации, най-вече към „Възраждане“.
Вацев е категоричен, че всичко, което се случва в Европа – кризи, конфликти, размествания на центрове на влияние – обективно работи в полза на „Възраждане“, независимо от симпатиите или антипатиите към нея. В този смисъл възходът ѝ не е случаен, а продукт на по-дълбока трансформация, при която част от бившия ляв електорат, включително цели групи и местни структури, започват да се преливат към новия политически носител на натрупаното недоволство.
Голямата неизвестна: ще се появи ли президентски проект
Като втори голям фаворит Валентин Вацев очертава бъдещ политически проект, свързан с президента Румен Радев. Дали държавният глава лично ще застане начело на подобна формация или ще излъчи друго лице, остава неясно, но според Вацев именно такъв проект би се наредил редом с първия фаворит.
Той допуска различни сценарии – от възможен алианс между двата водещи субекта до пряка конкуренция за един и същ електорат. И в двата случая, според него, става дума за качествено нова политическа конфигурация. Вацев подчертава, че очакванията за подобна президентска партия вече съществуват в обществото и са част от по-дълбоката геополитическа промяна, през която преминава страната.
Протести, недоверие и възможните изненади на вота
В предаването „Добро утро, Европа“ на Euronews България политологът Светлин Тачев отбелязва, че при протестна мобилизация опозиционните формации закономерно получават подкрепа, докато управлявалите търпят ерозия. Според него БСП и ИТН са сред формациите, които са изложени на най-големи загуби, тъй като дълго време са играли ролята на основна опозиция, но са стигнали до момент на политическа несигурност.
Тачев коментира и оставката на правителството като тактически ход за ограничаване на протестната енергия – опит да се избегне сценарий, подобен на този от 2020–2021 г., когато ГЕРБ загуби водещата си позиция в последователни избори. Той обръща внимание и на вътрешното напрежение в управлението, където доминиращата роля на ДПС – „Ново начало“ не е била изгодна за партньорите му.
Атанас Радев от своя страна подчертава, че социологическите прогнози в момента са нестабилни, защото най-голямата неизвестна остава дали Румен Радев ще „слезе“ директно на политическия терен преди предсрочните избори. Ако това се случи, според него всички текущи анализи ще се окажат невалидни и страната ще навлезе в изцяло нова политическа ситуация.
Той посочва и процеса по въвеждане на еврото като потенциален източник на допълнително недоволство, което може да бъде капитализирано политически. В анализа си политологът Атанас Радев също засяга косвено темата за възхода на Възраждане, но през различна призма – тази на недоверието към институциите и активността в социалните мрежи. Той отбелязва, че именно симпатизантите на „Възраждане“ в момента изглеждат по-активни и по-видими от самите регулатори, като на практика изпълняват ролята на обществен коректив в онлайн пространството. По думите му това е симптом на по-дълбок проблем – ерозия на доверието в политическите партии и институциите като цяло, която отваря пространство за формации, способни да канализират общественото недоволство. Радев свързва тази динамика и с процеса по въвеждане на еврото, около който се водят активни кампании и се натрупва напрежение, създаващо допълнителен мобилизационен потенциал за опозиционни партии.
Общият извод от всички тези позиции е, че България се намира в началото на дълбока политическа трансформация. Старите оси се разпадат, нови фаворити излизат на преден план, а изненадите на предстоящия вот вече не изглеждат като изключение, а като напълно възможен сценарий.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
