Решението на Киър Стармър да се оттегли като министър-председател на Великобритания ще бъде посрещнато с облекчение от много британци, включително от немалко членове на собствената му Лейбъристка партия, пише National Review. Изданието обаче предупреждава, че смяната на лидера не означава непременно промяна в политическата посока на управляващите.
Изборният триумф на лейбъристите се оказа илюзия
Според National Review политическият възход на Стармър още от самото начало е изглеждал по-внушителен, отколкото е бил в действителност. Победата на лейбъристите през юли 2024 г. идва след години на вътрешни конфликти и некомпетентно управление сред консерваторите, които практически са поднесли изборите на опозицията.
Лейбъристката партия печели огромно парламентарно мнозинство, но получава едва малко над една трета от подадените гласове – почти колкото при загубата си през 2019 г. Големият брой депутатски места се дължи в значителна степен на британската мажоритарна избирателна система и на разделението вдясно между набиращата сила Reform UK на Найджъл Фараж и отслабената Консервативна партия.
Затова лейбъристите никога не са се радвали на обществената подкрепа, която внушаваше огромното им мнозинство в парламента. Само няколко месеца след изборите партията започва да губи позиции в социологическите проучвания под натиска на влошаващата се икономическа обстановка, отказа на Стармър от част от по-разумните му предизборни обещания и неговия тромав и авторитарен управленски стил, посочва National Review.
Класова война и данъкът върху частните училища
След обявеното оттегляне се появиха положителни коментари за личната „почтеност“ на Стармър. Според изданието това може да е вярно за него като човек, но не и като политик.
Правителството му е водило ожесточена класова война, като един от примерите е облагането на таксите в частните училища със стандартната ставка на ДДС. Великобритания се превърна в единствената европейска държава, приложила подобна мярка. National Review определя като особено жестоко решението увеличението да бъде въведено по средата на учебната година, когато част от родителите и училищата вече не са могли да си го позволят.
Онлайн цензура и британското „двустепенно правосъдие“
Друг важен белег на управлението според изданието е авторитаризмът, проявен най-ясно чрез отношението на Стармър към онлайн цензурата. National Review вижда противоречие между тази негова позиция и миналото му на адвокат по правата на човека.
Изданието обяснява това с идеологията на радикализирания „центризъм“, която в различни, включително по-леви форми, се е разпространявала в британския политически елит в продължение на десетилетия, дори при управления на консерваторите. Според анализа тази идеология трудно търпи несъгласие, освен когато то обслужва нейни собствени цели, както при някои направления на екологичното движение.
Именно връзката на Стармър с тази идеологическа и институционална система обяснява според National Review защо като юрист и политик той е могъл да приеме печално известното британско „двустепенно правосъдие“. Изданието уточнява, че този проблем е възникнал преди неговото управление, но впоследствие му е служил добре.
Широко разпространено е мнението, че Стармър е управлявал без истински план или ясна цел. National Review не е съгласен с тази оценка. Макар да го определя като апаратчик, приспособяващ се към обстоятелствата – той подкрепя Джереми Корбин, когато това е било изгодно, а по-късно се дистанцира от него – изданието смята, че представата му за бъдещето на британската лявоцентристка политика е била достатъчно искрена.
По този показател правителството му дори може да бъде определено като успешно, твърди National Review. Държавният апарат е нараснал, пространството за свободно слово се е свило, частните училища са станали по-малко, а дългият поход на левицата през институциите е продължил. Същевременно политиките на мултикултурализъм и „нетни нулеви емисии“ са запазили своя разрушителен ход.
Отбраната, островите Чагос и нерешеният проблем с миграцията
В областта на отбраната Стармър понякога е давал правилни послания, но твърде често не е приемал необходимите бюджетни компромиси, за да ги подкрепи с достатъчно средства. National Review противопоставя тази непоследователност на упоритото му желание да продължи с предаването на архипелага Чагос и последващото му обратно наемане. Планът засега е спрян, но според изданието той показва, че една крайна форма на постколониална вина е тежала повече в решенията на Стармър от интересите на националната сигурност.
По отношение на имиграцията има известно подобрение, което правителството усилено представя като свой успех. Общият приток обаче остава изключително висок, а въпросът как страната трябва да реагира на присъствието на вече пристигналите милиони продължава да бъде политически токсичен.
Вижте още – Сделката Стармър–Макрон не спря лодките: над 200 000 мигранти прекосиха Ламанша
Според National Review Стармър и неговата партия не отхвърлят идеята, че цензурирането или своеобразното „превъзпитаване“ на британците може да бъде част от отговора на този проблем.
Лейбъристите търсят по-добър продавач на същата политика
Стармър не притежава необходимите политически умения, за да убеди избирателите, че въпреки видимите доказателства страната се движи в правилната посока – икономически или социално. Въпреки че следващите парламентарни избори могат да бъдат отложени с още три години, сривът на лейбъристите в проучванията е предизвикал паника сред техните депутати.
Те все по-настойчиво търсят по-добър продавач на същата политика, а не непременно промяна в цялостния курс на правителството. Ако такава все пак настъпи, според изданието тя по-скоро би била още по-наляво.
Анди Бърнам чака, а Стармър остава обезсилен премиер
Анди Бърнам
Към момента най-вероятният избор изглежда Анди Бърнам – красноречивата изгряваща фигура в Лейбъристката партия, която заема поста кмет на Голям Манчестър. Именно на него партията може да повери трудната задача да възстанови доверието в управлението.
Политическият меден месец на Бърнам или на който и да е друг нов лидер вероятно ще бъде кратък. Възможно е временно отстъпление от някои политики да го удължи и да отвори възможност за предсрочни избори, преди да настъпи очакваното тежко фискално разплащане, което според National Review ще бъде едно от най-запомнящите се наследства на Стармър.
Дотогава той ще остане на „Даунинг стрийт“ 10, докато Лейбъристката партия избере негов наследник. Процедурата може да продължи до септември, оставяйки Великобритания под ръководството на напълно обезсилен премиер в особено опасен момент.
National Review завършва с предупреждението, че най-лошото от управлението на Стармър може все още да предстои.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
