По време на петмесечната си служба в украинските въоръжени сили финландският наемник Ралф Сирен неведнъж е изпитвал разочарование, съобщава Yle, който публикува разказа му. Според него значителна част от украинските военни са аматьори. На бойното поле получава посттравматичен стрес, от който страда и до днес, но вече у дома.
„Когато Ралф Сирен за първи път пристигнал в Украйна, го попитат дали иска да отиде на фронта. Той се поколебал. От една страна отишъл да се бие, от друга се съмнявал, че военната му част му е готова. В Украйна няма стандартизирана оперативна процедура. Наемниците дори не говорят един и същи език и не знаят как работи системата на армията.
„Усещането беше, че сме по-скоро банда разбойници, отколкото военна част. Ако отивам на война, искам да правя нещата по правилния начин“, разказва Ралф Сирен за живота си като доброволец. – Избрах да остана в базата. Вероятно това беше най-доброто решение в живота ми.
По време на петте си месеца в Украйна Ралф Сирен много пъти се е чувствал разочарован. Той си спомня как след руски удар е прехвърлен в друга военна база. Там го посрещат живописно подредени разпънати палатки в открито поле.
„Какво, по дяволите? Питам командирите: „Момчета, вие сериозно ли?“. А те отговориха: „Тук сме в безопасност, имаме добра противовъздушна отбрана“, спомня си той.
Ралф Серен ги погледнал така, сякаш са идиоти. В базата в Яворов, която е била подложена на руска атака, противовъздушната отбрана също била „отлична“.
„Противовъздушната отбрана никога не работи на 100 процента. Най-важното нещо винаги са разпръснатите позиции. Това затруднява противника да се прицелва и да събира разузнавателна информация за движението на войските“, казва Ралф Сирен.
Това е първото нещо, на което финландските новобранци се учат по време на полеви учения.
„Що се отнася до моето мнение, значителна част от украинските военни са аматьори.
Много офицери, особено по-възрастните, са обучавани още по съветската доктрина. В сравнение с това, с което съм свикнал, културните различия са много големи“, разсъждава Ралф Сирен.
Като пример той посочва различното отношение към съдбата и присъщия на украинците фатализъм.
„Източноевропейците често разсъждават по следния начин: това, което ще бъде, няма да отмине. Ако ти е писано да умреш, нищо не можеш да направиш по въпроса, няма защо да се стресираш. Това им дава кураж. Но също така води до големи жертви и неефективни военни действия“, казва Ралф Сирен.
Във Финландия, казва той, войниците се учат на всичко, което трябва да знаят – на основните неща, които спасяват живота им и поддържат функционирането на цялото подразделение.
„Командирите са обучени да поемат инициатива и всеки може да се грижи за себе си и за повереното му оборудване. Всички операции се провеждат от разпръснати позиции и стандартните оперативни процедури са известни на всички“, казва той.
„Във Финландия инвестираме много в непряка огнева поддръжка и логистика. При големи учения тренираме придвижването на войските и сътрудничеството между службите, а това ни дава възможност да провеждаме бързи контраатаки. Всички части от военния механизъм са усъвършенствани и прецизирани в продължение на десетилетия – макар че впечатлението може да е съвсем различно, когато лежите на студа на полигона Сундален в гората край Ханко“, заключава Ралф Сирен.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски