Двама десни евродепутати са обект на искане за дисциплинарна проверка за предполагаема реч на омразата след историческото гласуване на новия Регламент за връщането, който затяга правилата за депортиране и създава по-ефективна рамка за противодействие на незаконната миграция в Европейския съюз, пише The Hungarian Conservative.
Валери Айе
Според изданието датският евродепутат Кристофер Сторм и финландският му колега Себастиан Тюнкюнен са обвинени от лидера на либералната група „Обнови Европа“ Валери Айе в поведение с „расистки характер“, насочено срещу родената в Ирак шведска евродепутатка Абир ал Сахлани, която също е част от либералната формация. Айе е поискала официална проверка на случая с аргумента, че поведението на двамата нарушава Кодекса за поведение на Европейския парламент. Тя е предупредила, че не бива да се допуска създаването на усещане за безнаказаност в институцията.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола трябва да прецени дали има основания случаят да бъде разгледан по дисциплинарен ред. По информация на финландската обществена медия Yle Айе е намекнала и за възможни съдебни действия от страна на „Обнови Европа“, ако случаят не бъде разгледан.
Исторически вот за най-строгите правила за депортация в ЕС
Спорът възникна след одобряването на Регламента за връщането от Европейския парламент на 17 юни. Договореният със Съвета на ЕС текст беше подкрепен с 418 гласа „за“, 218 „против“ и 30 „въздържал се“. В подкрепа на регламента гласува коалиция, включваща Европейската народна партия, „Патриоти за Европа“, Европейските консерватори и реформисти и „Европа на суверенните нации“.
Двамата обвинени евродепутати са част от групата на Европейските консерватори и реформисти и участват в нейното ръководство. Сторм представлява датската партия „Датските демократи“, а Тюнкюнен – партия „Финландците“.
Въпреки парламентарното одобрение регламентът все още не е окончателно влязъл в сила. Според Европейския парламент текстът трябва да бъде формално приет от Съвета на ЕС и публикуван в Официалния вестник. Част от разпоредбите, включително тези за центровете за връщане извън ЕС, ще започнат да се прилагат веднага след влизането му в сила, а останалите – след 12 месеца.
Задържане до 24 месеца и центрове за връщане извън ЕС
Според The Hungarian Conservative новото законодателство въвежда най-строгата рамка за депортиране в историята на ЕС. То предвижда възможност за задържане до 24 месеца, ограничаване на забавянията при извеждане вследствие на обжалвания, разширяване на забраните за влизане за хората, на които е наредено да напуснат, както и официално разрешаване на центрове за връщане извън територията на ЕС.
Официалната информация на Европейския парламент показва, че при определени обстоятелства задържането ще може да бъде удължавано с общо до шест месеца. Властите ще могат да налагат и алтернативни мерки, сред които редовно явяване пред компетентните органи, задължение за пребиваване на определено място, финансова гаранция или електронно наблюдение.
За подготовката на връщането националните органи ще могат, след съответното съдебно или административно разрешение, да претърсват лица, жилища и други помещения, както и да изземват лични вещи и електронни устройства. Според институцията тези действия трябва да бъдат съобразени с основните права и да подлежат на правна защита.
Регламентът задължава гражданите на трети държави, които нямат право да останат в ЕС, да съдействат на властите. Както посочва Съветът на ЕС, при отказ от съдействие държавите ще могат да намаляват определени помощи или да отказват стимули за доброволно напускане. Когато националното законодателство го позволява, ще могат да бъдат налагани и наказателни санкции, включително лишаване от свобода.
Центровете за връщане ще могат да бъдат създавани в трети държави, които са сключили споразумение с държава от ЕС. Те ще служат като крайна дестинация или като транзитни центрове преди връщането на съответното лице в страната му на произход. Непридружените непълнолетни са изключени от този механизъм, а партньорските държави трябва да спазват международните стандарти за правата на човека и принципа за забрана на връщането на хора в страни, където са застрашени.
За лицата, определени като риск за сигурността, ще могат да бъдат налагани забрани за влизане, надхвърлящи обичайния максимален срок от десет години, както и безсрочни забрани.
Мотивът за реформата е ниският процент на реално изпълнените решения за връщане. По данни на Европейската комисия през 2025 г. той е достигнал 28% – най-високото равнище от десет години, което според институцията обаче остава недостатъчно.
„Изпратете ги обратно“ и ответното „Засрамете се“
След гласуването десни евродепутати отпразнуваха резултата в пленарната зала със скандирания „Изпратете ги обратно“, отнасящи се до незаконните мигранти и хората с отхвърлени молби за убежище. Противниците на законодателството отговориха с възгласи „Засрамете се“, а представители на прогресивните политически сили определиха случилото се като неподходящо, разделящо и расистко.
Never thought I’d ever see the day the EU parliament chanted “Send them back”.
Europe has reached a clear turning point on migration. Public frustration with illegal immigration and failed deportations has now translated into decisive political action. pic.twitter.com/GTGYIs1zQW
— Alex Armstrong (@Alexarmstrong) June 17, 2026
Сред тях беше Абир ал Сахлани, която впоследствие заяви пред останалите евродепутати, че никога не се е чувствала толкова застрашена в Европейския парламент, колкото след това гласуване.
Според The Guardian заместник-председателят на Европейския парламент от групата на социалистите Хави Лопес е определил случилото се в пленарната зала като позорно. От другата страна лидерът на Австрийската партия на свободата Херберт Кикъл приветства скандиранията като доказателство, че натискът отдясно дава резултат.
„Прибери се у дома“: коментарът, който доведе до жалба
След парламентарното заседание Тюнкюнен публикува в социалните мрежи видеозапис с изказването на ал Сахлани, придружен от думите „Плачи още“. Сторм коментира публикацията, като написа, че родената в Ирак и получила впоследствие шведско гражданство евродепутатка „трябва да се прибере у дома“.
Ал Сахлани подаде официална жалба до Роберта Мецола, настоявайки, че коментарът представлява реч на омразата и расово изключване. От кабинета ѝ заявиха, че използването на реч на омразата от евродепутати срещу техни колеги е несъвместимо с Кодекса за поведение, подписан от всички членове на Европейския парламент.
Сторм и Тюнкюнен отхвърлят обвиненията в расизъм
Сторм отхвърли обвинението. Пред Politico той заяви, че думите му не са били свързани с етническия произход, родната страна или наследството на ал Сахлани.
„Няма да приема да бъда наричан расист от политическите си колеги и приемам подобни клеветнически обвинения много сериозно“, заяви датският евродепутат.
По думите му изразът „прибери се у дома“ означавал, че ал Сахлани е трябвало да напусне пленарната зала, ако резултатът от демократичното гласуване и реакциите след него са я разстроили толкова силно.
Тюнкюнен също отрече обвиненията. В публикация в X финландският евродепутат потвърди, че е споделил видеото с изказването на ал Сахлани, но настоя, че не я е заплашвал.
„Да, публикувах това видео, в което говори @AbirAlsahlani. Но не съм я заплашвал. Невярното ви твърдение, че съм заплашвал своя колежка, ще доведе до съдебни действия“, написа той.
Yes, I posted this video in which @AbirAlsahlani speaks. But I have not threatened her.
Your false claim that I would threaten my colleague will lead to legal action.
One more point: my surname is Tynkkynen, not what you wrote in your letter. pic.twitter.com/ZDqe9OYeFe
— MEP Sebastian Tynkkynen (@SebastianMEP) June 20, 2026
Според информацията, цитирана от The Hungarian Conservative, групите на социалистите и демократите, „Обнови Европа“, Зелените и Левицата също са подали жалби заради скандиранията „Изпратете ги обратно“, които определят като расистки.
Центровете извън ЕС разделиха и европейските лидери
Новите правила предизвикаха разделение и сред европейските лидери. След срещата на върха на ЕС френският президент Еманюел Макрон заяви, че Франция подкрепя по-ефективната политика за връщане, но не и създаването на центрове в трети държави. Испанският премиер Педро Санчес също се обяви против тях, макар да призна, че Испания е част от малцинството по този въпрос, съобщава Reuters.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
