Израел и Испания са въвлечени в дипломатически спор, след като някои испански министри бяха обвинени от Израел, че застават на страната на Хамас в близкоизточния конфликт – твърдение, което Мадрид отхвърли. Спорът възникна, след като леви испански политици от коалиционното правителство обвиниха Израел, че извършва „геноцид“ над палестинския народ, съобщава Al Jazeera.
Йоне Белара, министърът на социалните права, която е и лидер на „Унидос Подемос“, крайнолевия младши партньор в коалиционното правителство на Испания, неколкократно е публикувала в социалните медии материали в подкрепа на Палестина, като същевременно критикува израелската окупация.
В понеделник тя призова Испания да изправи министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху пред Международния наказателен съд за военни престъпления.
Испанският министър по въпросите на равенството Ирене Монтеро повтори този призив. Тя също така публикува в социалните мрежи следното изявление: „Нарушенията на международното наказателно право и военните престъпления не могат да останат ненаказани. Защитата на мира и правата на човека днес е най-неотложната задача за всички.“
В изявление, публикувано в понеделник, посолството на Израел в Мадрид заяви, че някои испански министри (чиито имена не бяха посочени), са на страната на палестинската групировка Хамас, която преди повече от седмица започна смъртоносна офанзива в Израел, която изненада света и постави началото на нова голяма война.
Посолството заяви, че е „дълбоко обезпокоително“, че „някои елементи в испанското правителство са избрали да се присъединят към този тероризъм от типа на ИДИЛ“.
Израелски официални лица, включително Нетаняху, многократно са заявявали, че „Хамас е ИДИЛ“ след атаките на групировката на 7 октомври. Израелската армия твърди също, че на мястото на нападението е намерено знаме на ИДИЛ.
След нахлуването на Хамас, по време на което групировката е обвинявана в убийството на стотици цивилни и пленяването на няколко други, Израел блокира и бомбардира Ивицата Газа – обсадения анклав, управляван от палестинската групировка.
Хамас отрича да е убивала цивилни граждани умишлено, но признава, че са възможни „съпътстващи щети“. Признава също така, че е взел повече от 100 израелци за заложници.
Дипломатическият спор със сигурност ще обтегне израелско-испанските дипломатически отношения и ще покаже как войната между Израел и Хамас се пренася в европейските отношения, смятат анализатори.
Испания и Израел установяват дипломатически отношения едва през 1986 г. след десетилетия на липса на контакти по време на управлението на генерал Франсиско Франко, което приключва със смъртта му през 1975 г.
Израел поиска от изпълняващия длъжността министър-председател на Испания Педро Санчес да осъди „абсолютно неморалните“ забележки на министрите от неговото правителство, като заяви, че те застрашават сигурността на еврейските общности в Испания.
Късно в понеделник Министерството на външните работи на Испания отвърна на удара, като направи изявление, в което разкритикува изявленията на посолството като „лъжи“. В него се казва, че испанското правителство осъжда атаките на Хамас срещу Израел и призовава за защита на цивилното население в Газа.
„Всеки политически лидер може свободно да изразява позициите си като представител на политическа партия в една пълноценна демокрация, каквато е испанската“, се казва още в съобщението. Испания наскоро подкрепи скорошно дипломатическо споразумение между Мароко и Израел, което сложи край на дългогодишната антипатия между Рабат и Ерусалим.
Министърът на социалните права Белара отхвърли твърденията на израелското посолство в Мадрид. „Осъждането на този геноцид не е „присъединяване към Хамас“ – каза тя. „Това е демократично задължение. Мълчанието, това е съучастие с терора“, каза тя в публикация в социалната мрежа X.
След неубедителните избори през юли действащото правителство на Испания се оглавява от социалистите и е подкрепено от двете младши крайнолеви партии Унидос Подемос (Обединени заедно) и Сумар (Добави), както и от регионални групи. Докато социалистите се опитват да съставят ново правителство, като съберат подкрепата на по-малките партии, Сумар, която се ръководи от заместник министър-председателя Йоланд Диас, призова Испания да признае Палестина за независима държава.
Политическите разногласия относно войната между Израел и Хамас принудиха министър-председателя Санчес да прекъсне участието си в конференцията на Европейския съюз в Албания в понеделник, за да изясни позицията на Испания, която беше в противоречие с тази на крайнолевите му съюзници.
„Бих искал да повторя нашето осъждане на нападението на Хамас срещу Израел. Еврейската държава има легитимното право да се защитава в рамките на международното и хуманитарното право“, заяви той пред журналисти. „В същото време защитата на цивилното население е от съществено значение, както и достъпът до международна помощ за нуждаещите се, особено в ивицата Газа. „Единственият начин за разрешаване на конфликта е признаването на двете държави, така че те да могат да съжителстват в мир и сигурност.“
Скандалът накара опозиционните десни партии да обвинят Санчес и неговите политически съюзници, че са накърнили имиджа на Испания в чужбина. Лидерът на опозиционната консервативна Народна партия Алберто Нунес Фейхоо заяви пред репортери в Мадрид във вторник, че отговорът на Испания на жалбата на Израел е бил „груб“.
„Израел е страна в шок. Не е моментът да имаме конфликт с Израел и за съжаление го имаме“, каза той.
Сантяго Абаскал, лидер на крайнодясната партия „Вокс“, третата по големина партия в испанския парламент, заяви, че сред членовете на испанското правителство има „почитатели на тероризма на Хамас“.
Според правителствената статистика в Испания живеят около 50 000 евреи. През уикенда в Мадрид и Барселона се проведоха две демонстрации в подкрепа на палестинците.
Далеч от света на политиката, испанци като Гема Отеро, бизнес дама от Барселона, заявиха, че цивилните граждани страдат най-много заради войната между Израел и Хамас. „Не се интересувам много от това кой е прав и кой греши“, казва тя пред Al Jazeera. „И от двете страни има хора, които умират и страдат заради спор, който би могъл да бъде решен, ако те спрат да се бият.“