Часове преди да бъде убит, при разговор с Али Хаменей, върховният лидер на Иран, Хания заявил, че „и да бъде убит един велик лидер на Хамас, той ще бъде заменен с друг велик лидер и битката ще продължи”. Безспорно пророческо. Вече има избран нов лидер на политическото крило на Хамас в Газа. Това е Яхия Синвар, най-възрастния палестински затворник, освободен при размяната с войника Гилад Шалит през 2011 г след като е бил 22 години в израелски затвор.
Той е най-високопоставеният служител на Хамас в Газа и всъщност е „владетел на Газа” т.е. на терен, вторият по ранг след убития Хания, който е живял в Катар. Разликата между двамата е, че Синвар е доста по-радикален от Хания, който е определян за умерен и сговорчив, особено при воденето на преговорите за спиране на боевете в Газа и размяна на затворниците.
Яхия Синуар
Убийството на Хания се оказа доста рискова операция, наречена провокация, която изправи света пред опасения за разрастване на конфликта от Газа в мащабна война с възможност да надхвърли границите на региона. Опасенията са, че преговорният процес за Газа ще спре, поне на този етап. Както и опитите за нормализиране на отношенията Иран/САЩ във връзка с ядрената сделка. Нещо, което никак не е по вкуса на Нетаняху. В Израел казват, че „убийството на Хания ще направи света по-добър”, но без официално да поемат отговорност за това деяние.
Няма как да не разчитат на пословичната безнаказаност след всяко поредно убийство на неудобни на Тел Авив лидери, учени, разработващи ядрените оръжия на Иран или военни дейци като ген. Сюлеймани, убит показно в Ирак.
Всъщност безрезервната подкрепа на САЩ е в основата на оцеляването и воденето на тази дръзка политика на Израел вече десетилетия. И то в взривоопасен район, заобиколен от неприятелски настроени етноси.
Но днес (вчера, анализът бе получен от Критично на 7 август вечерта) АВС News казва, че „този път Вашингтон е изправен пред по-трудно препятствие в изграждане на коалиция, която да защити Израел от очаквания ирански отговор”.
Защото от дни светът очаква отговорът на Техеран, който безспорно трябва да предприеме „отмъщение”, защото наистина Израел с убийството на Хания нанесе удар върху достойнството и честта на Иран и то по време на тържество за клетвата на новия президент на страната. Нещо като удар през лицето на държавата на персите.
През април, след атаката на Израел върху дипломатическа сграда на Иран в Дамаск, бе проведена акция „истинско обещание”, при която Техеран атакува територията на Израел и се похвали, че е нарушил с ракетите и дроновете си прословутия предпазен железен купол на израелската държава, включително база за F-35.
Запознати с военното дело твърдят, че с тази атака Иран е разузнал къде и как Тел Авив може да отрази нападение отвън. Без значение, че повечето от иранските ракети и дронове са били свалени от военни на САЩ и съюзници от базираните пред Газа самолетоносачи и кораби.
Масуд Пезешкиан
Отговорът се бави. Търси се показно, но прецизно решение без широкомащабна война с Израел или атака без въвличане на Ливан във война? Заедно с прокситата Хизбула и хусите от Йемен или стъпка по стъпка със същата тактика като на Израел – убийства на лидери, но с „кадифени ръкавици”, удари върху трети страни, съпричастни към действията на еврейската държава? От Техеран се чуват гласове за ликвидиране на Нетаняху или за атака върху цялата еврейска територия, което било одобрено от Али Хаменей. Но първо се търси разбиране от ООН и съдействие в името на справедливостта в международните дела. Ред, който вече е в миналото, а Иран го прави показно и днес.
Следват интензивни разговори с външните министри на страни от Персийския залив, Египет и Йордания, с представители на ОИС, организация за ислямско сътрудничество, за приемане на обща позиция в подкрепа на военен отговор срещу Израел. Търси се открито участие в централата на ОИС в Джеда, Саудитска Арабия.
Масуд Пезешкиан и Али Хаменей
В това време държавният секретар Блинкен сочи 24-48 часа до начало на иранския отговор. Той говори по телефон с външните министри от Г-7 с призив да приложат „всички тактики, за да принудят Иран и Хизбула да ограничат мащаба на евентуална атака”. Така щяла да се избегне „пълномащабна регионална война”, която не е удобна точно в период на предизборна президентска надпревара в САЩ. Пък и ще се спасят израелските мрежи за противовъздушна отбрана и нанасяне на сериозни щети. Знае се кой ще плаща в такива случаи. Само да не се наложи и пряка намеса на Вашингтон в гореща фаза, което е зле прикрита цел на Нетаняху.
Факт е, че нивото на тревога е на най-високо ниво. Очакването продължава, а Шин Бет, вътрешната разузнавателна служба на Израел, вече е подготвила подземен бункер с всички удобства за висшите ръководители, които ще останат там за дълго време, ако се наложи.
Изпратени са „кошмарни” доклади до общините в Северен Израел с указания за евакуация на жители, очакване за прекъсване на ел.захранване и водоснабдяване, спиране на телефони и мобилни комуникации, без интернет, радио и т.н. Очаква се около 40% от работната сила да не може да работи по време на конфликта.
Блинкен не знаел кога точно ще се осъществи отмъщението, но „може да започне всеки момент”. Без значение от силния дипломатически натиск Техеран отказа да отстъпи. Шойгу е в Иран, командващият Централното командване на САЩ, СЕНТКОМ, ген Курила е в Израел, а Техеран твърди, че „не се интересува от възможността отговорът му да провокира пълномащабна война” т.е.
зарът е хвърлен.
Някои предполагат, че нападението ще бъде на 12-13 август, когато евреите имат свои религиозни ритуали, свързани с исторически събития от далечно минало. Арабите често използват такива дати за сигнални набези.
И докато Шойгу при срещите си с президента на Иран Пезешкян и с ген. секретар на Висшия съвет за национална сигурност в Иран, Ахмадиян, казва, че „готови сме за всеобхватно сътрудничество с Иран по регионални въпроси” и руснаците разполагат там усъвършенствани системи за електронна война „Мурманск”, руски медии пишат, че е имало и послания да се избягват при „отмъщението” цивилни цели и операцията да има ограничен обхват. Защото в Израел живеят почти 2 млн руски евреи, без тези от стари времена.
Иран от своя страна е убеден, че „светът вече не е еднополюсна система” и приветства тристранното сътрудничество между Иран, Русия и Китай. Китай също призовава за сдържаност, но едва ли е забравил, че докато събира палестинските лидери на Хамас, Фатак и още 14 организации в Пекин, за да се разберат и работят съвместно за създаване на палестинска държава, Израел реализира показното убийство на Хания и подкопава, меко казано, тези усилия. Отделно е спирането на китайските проекти на територията на Израел. Като онзи за пристанището в Хайфа.
Президентът Байдън събира екипа си за национална сигурност в „Ситуационната зала” в Белия дом, която се използва при специални случаи.
Налице е трескава възбуда от събитията в Близкия изток, особено след убийствата на Хания, Шукур от Хизбула и евентуалната ответна атака на Иран срещу Израел. Изпратени са допълнителни самолети и кораби в региона, „за да увеличат подкрепата за сигурността на Израел в лицето на заплахите от Иран”. Правело се всичко необходимо, „за да може Израел да се защити”. Казва го Джон Кърби, съветникът в Белия дом, пред Fox News. А според Блинкен, „увеличаването на броя на американските сили в региона има отбранителен характер”. Полагал усилия да се ограничат максимално действията на Иран и Хизбула, а след това да ограничат отговора на Израел, за да се прекъсне цикълът на ескалация. Да, Израел имал варианти пръв да извърши нападения над Иран, за да избегне очаквани разрушения на своя територия. Всички искат сдържаност, а Техеран просто иска да измие лицето си и да не се чувства унизен от убийства на чужди граждани на своя територия. При това поканени гости на тържество.
Вашингтон все повече се убеждава, че „Иран не може да бъде обуздан” и Белият дом се надпреварва с времето в усилията да предотврати разрастването на ситуацията в тотална война.
Където ще се наложи да се включи в защита на Израел. Затова гледа с надежда на външния министър на Йордания, Сафеди, който разговаря с колегите си в Китай, САЩ, Катар и Египет. Той настоявал първо да се прекрати огъня в Газа, за да се спре катастрофата над палестинския народ.
А Ердоган играе ва банк с изявления в негов стил –„някоя нощ ще нахлуем в Израел, защото геноцидът над палестинския народ не може повече да продължава”. И ще настани бойците от Хамас на своя територия.
Е, казва го пред свои привърженици, но гласът му отекна в цял свят. Защото не отстъпва от политиката си за подкрепа на палестинската кауза. Там надничат идеите на мюсюлманските братя, но това е друга тема.
Каквито и сценарии да се разглеждат за отмъщението на Техеран, може да се окаже, че на Иран просто му трябва време, за да довърши ядрената си програма и да обяви свое ядрено оръжие. Иначе ще трябва да гони израелски кораби из моретата, за да ги унищожава или да задейства подготвените си диверсионно-разузнавателни части, както и създадените от него прокси сили. Капацитет има, но и проблеми си има.
Важното е да не се получи голяма война. Дали пък Нетаняху не цели това, за да оцелее и политически, и физически?
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски