Думите на Манфред Вебер за „защитна стена“ срещу PiS (управляващата партия „Право и справедливост“ в Полша) предизвикаха остра реакция от страна на правителствения лагер в Полша. Ето как немската преса коментира: „През есента в Полша ще бъде избран нов парламент. Управляващата национално-консервативна партия „Право и справедливост“ (PiS) вече се прицелва в Берлин и Брюксел, германското правителство, Европейската комисия и всички възможни европейски политици. В лицето на Манфред Вебер партията „Право и справедливост“ е намерила идеалния обект на омраза“, пише Герхард Гнаук в изданието от четвъртък (29.06.23) на всекидневника „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ (FAZ).
Вебер е германец, едновременно председател на Европейската народна партия и ръководител на групата в Европейския парламент.
Защитна стена срещу PiS
Гнаук цитира откъс от интервюто на Вебер за „FAZ“ относно Полша: „Ние се застъпваме за курс, който изключва радикалите. AfD, Льо Пен са наши политически врагове. Формулирам три условия за всяко сътрудничество: проевропейско, проукраинско, върховенство на закона. По този начин изграждаме защитна стена срещу ПиС. Ние сме единствената сила, която може да замени PiS в Полша и да поведе страната обратно към Европа„, подчерта той.
Журналистът от FAZ пише, че в Полша е имало „медийна буря“ в отговор на тези думи. Гнаук цитира министър-председателя Матеуш Моравецки, който в Туитър определи изказването на Вебер като „скандално“; той цитира и мнението на министър Яцек Сасин – „Поляците решават кой да управлява в нашата родина. Берлин няма право на глас“.
Преди това на прицел бе Шолц
Олаф Шолц
Авторът припомня, че обект на критика от страна на партия „Право и справедливост“ е бил канцлерът Олаф Шолц миналия месец. Поводът беше публикация на канцлера в Twitter по повод годишнината от края на Втората световна война. Шолц написа, че на 9 май 1945 г. „Германия и целият свят са освободени от диктатурата на националсоциализма“. Вписването беше критикувано, наред с други, от ръководителя на комисията по външни работи на Сейма Радослав Фогел и заместник-министъра на външните работи Аркадиуш Муларчик.
Според „FAZ“ думите на Вебер са интересни не само заради пасажа за Полша. Гнаук е обърнал внимание на положителната оценка на политиката на италианския министър-председател Джорджа Мелони. Вебер я е похвалил за нейното „конструктивно решаване на проблемите в Европа“.
Гнаук подчертава, че този откъс от интервюто със сигурност не е убягнал от вниманието на PiS, тъй като „Италианските братя“ и партията на Ярослав Качински формират основата на фракцията „Европейски консерватори и реформисти“ (ЕКР) в Европейския парламент.
„Думите на Вебер може да съдържат поне още едно послание – внушение, че PiS дори сред европейската десница е по-изолирана, отколкото се смяташе“, четем във FAZ.
Обръщането на Вебер вдясно е предизборна тактика
Урсула фон дер Лайен, Европарламент
„Завоят на Вебер надясно“ е описан и от Хуберт Ветцел в Sueddeutsche Zeitung. Според него флиртът на лидера на ЕНП с ултраконсервативните партии в Европейския парламент е продиктуван от тактика преди изборите догодина. Консервативните партии, които неотдавна взеха властта в няколко европейски държави, а други са накрая в успеха си – от Италия до Швеция и от Финландия до Испания. Тези партии или не членуват в ЕНП на Вебер, или са обречени да работят с партии, принадлежащи към ЕНП.
„Вебер формулира три условия за сътрудничество с по-десните партии – те трябва да са проевропейски, да подкрепят Украйна и да не поставят под въпрос върховенството на закона. Тълкуването дали тези критерии са изпълнени до голяма степен зависи от него“, пояснява Ветцел.
В търсене на мнозинство за фон дер Лайен
Тези критерии разделят ЕНП само от трите „истински крайно десни и националистически“ партии – унгарската „Фидес“, полската „Право и справедливост“ и Френското национално движение на Марин льо Пен. Те са насочени и срещу германската „Алтернатива за Германия“.
Търсейки причините за завоя на Вебер надясно, „SZ“ посочва, че в Европейския парламент, който ще бъде избран през 2024 г., десните партии вероятно ще увеличат броя на местата си, докато центристките партии могат да загубят, до 80 места. Ако Урсула фон дер Лайен се кандидатира за втори мандат, Вебер трябва да ѝ осигури мнозинство по време на гласуването.
За разлика от 2019 г., на предстоящото гласуване фон дер Лайен вероятно няма да получи 50 гласа от PiS и Фидес, като отговор на блокираните от нея европейски пари за Варшава и Будапеща, заради корупция и нарушения на принципите на правовата държава. „Вебер трябва да намери компенсация за тези гласове“, пише Sueddeutsche Zeitung.
Източник: Dziennik-polityczny