Хиляди протестиращи се събраха в четвъртък в арменската столица Ереван, за да поискат оставката на премиера Никол Пашинян заради решението на неговото правителство да предаде контрола над граничните села на дългогодишния съперник на Армения Азербайджан, предаде агенция Associated Press.
Армения и Азербайджан са водили две войни след разпадането на Съветския съюз и Армения заяви през април, че ще върне селата на Азербайджан. До това решение се стигна, след като през септември Азербайджан проведе светкавична военна кампания в Нагорни Карабах – район с преобладаващо арменско население в Азербайджан. Това накара десетки хиляди души да се стичат в Армения, предизвиквайки демонстрации, докато протестиращите призоваха премиерът да бъде свален.
Протестиращите, водени от висш духовник в арменската църква, изминаха разстояние от около 100 мили (160 километра) от села близо до границата с Азербайджан до Ереван, където се събраха в четвъртък на площада на Републиката.
Видеоклипове, разпространени в социалните медии, показват хиляди хора, развяващи арменски знамена. Висш арменски духовник произнесе молитва и заяви на протестиращите, че е дал на Пашинян един час да подаде оставка, обвинявайки го за загубата на арменска територия.
Архиепископ Баграт Галстанян заяви на протестиращите, че трябва да се „включат в мирни актове на неподчинение“, ако Пашинян не се вслуша в исканията им.
Както отбелязва AP, Пашинян посети Москва в сряда и проведе разговори с руския президент Владимир Путин на фона на нарастващо напрежение между отчуждените съюзници. Срещата се състоя ден след като Путин започна петия си мандат на бляскавата церемония по встъпването в длъжност в Кремъл, на която арменският лидер не присъства.
Говорителят на Путин Дмитрий Песков беше цитиран в четвъртък от руската държавна информационна агенция ТАСС, като заяви, че двамата лидери са се съгласили да изтеглят руските сили от някои арменски рaйони.
В кратките си изказвания в началото на разговорите Путин заяви, че двустранната търговия се разраства, но призна, че „има някои проблеми, свързани със сигурността в региона„. Пашинян, който за последен път посети Москва през декември, заяви, че „оттогава са се натрупали определени проблеми“.
Както пише AP, връзките на Армения с Русия, която е неин дългогодишен спонсор и съюзник, стават все по-обтегнати, след като през септември Азербайджан проведе военна кампания, за да си върне Карабахския район и да сложи край на три десетилетия управление на етническите арменски сепаратисти там.
Арменските власти обвиниха руските миротворци, които бяха разположени в Нагорни Карабах след предишния кръг от военни действия през 2020 г., че не са успели да спрат настъплението на Азербайджан. Москва, която има военна база в Армения, отхвърли обвиненията с аргумента, че нейните войски не са имали правомощия да се намесват.
Кремъл от своя страна е разгневен от усилията на Пашинян да задълбочи връзките със Запада и да отдалечи страната си от доминираните от Москва съюзи за сигурност и икономика.
По време на посещението на Пашинян в Москва външното министерство на Армения обяви, че страната ще спре да плаща вноски в Организацията на договора за колективна сигурност – доминиран от Русия пакт за сигурност. Преди това Армения преустанови участието си в групировката, тъй като Пашинян се опитва да засили връзките си с Европейския съюз и НАТО.
Русия беше недоволна и от решението на Армения да се присъедини към Международния наказателен съд, който миналата година обвини Путин за предполагаеми военни престъпления, свързани с действията на Русия в Украйна.
Москва, която е заета с украинския конфликт, продължаващ вече трета година, публично изрази загриженост от промяната на курса на Ереван в западна посока, но се опита да омаловажи различията.
Говорителят на Кремъл Песков призна във вторник, че „има определени проблеми в нашите двустранни отношения“, но добави, че „има политическа воля за продължаване на диалога“.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски