След Втората световна война бяха създадени три международни институции, които се превърнаха в крайъгълен камък на новия световен ред – Организацията на обединените нации (ООН), Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ).
Сега, най-високопоставеният служител на една от тях – генералният секретар на Организацията на обединените нации (ООН) Антониу Гутериш, настоява за сериозни промени в другите две. Той твърди, че Международният валутен фонд облагодетелства богатите държави за сметка на бедните страни.
Критиките на Гутериш
Гутериш определя като „очевиден провал“ действията на МВФ и на Световната банка по време на пандемията от КОВИД-19. Генералният секретар на ООН обвинява тези две международни организации, че са „вкарали десетки държави в дълбока задлъжнялост“.
„Някои правителства са принудени да избират между изплащане на държавните си дългове и неизпълнение на задълженията си, за да платят на работниците и служителите в публичния сектор, което може да съсипе кредитния рейтинг (на страните им – бел. ред.) за години напред“, каза Гутериш и добави, че „Африка сега харчи повече за обслужване на дългове, отколкото за здравеопазване“.
Според генералния секретар на ООН правилата на Международния валутен фонд „несправедливо облагодетелстват богатите държави“.
„По време на пандемията богатите държави от групата на седемте най-развити световни икономики (Г-7), с население от общо 772 милиона души, получиха от МВФ еквивалента на 280 милиарда долара, докато на най-слабо развитите държави, с население от 1,1 милиарда души, бяха отпуснати малко над 8 милиарда долара. Това беше направено в съответствие с правилата, но е погрешно от морална гледна точка“, отбелязва ръководителят на Световната организация.
Отговорът на МВФ и Световната банка
В писмен отговор на питане на Асошиейтед прес за коментар по темата, Международният валутен фонд заявява, че в отговор на „най-голямата молба за помощ досега, отправена от група страни на фона на сътресенията напоследък, е предприел безпрецедентни“ мерки.
Какво решиха в Париж?
Критиките на Гутериш са изразени в документ, който беше публикуван преди Срещата на върха за нов глобален финансов пакт, която се проведе в края на миналата седмица в Париж под егидата на френския президент Еманюел Макрон. На нея присъстваха около 40 държавни лидери, много от които на страни от глобалния Юг. Те обсъдиха план за облекчаване на дълговото бреме на по-бедните държави и за осигуряване на повече финансови средства за мерки, свързани с борбата срещу негативните промени на климата.
Един от основните акценти на срещата в Париж беше реформирането на международните финансови институции на фона на опасните климатични промени и на проблемите, пред които са изправени страните с най-големи държавни дългове.
Сред най-важните решения на форума във френската столица е потвърждаването на ангажимента на богатите държави, че вероятно ще постигнат дълго отлаганата цел да предоставят по 100 милиарда долара годишно на по-бедните страни за финансиране на борбата с негативното изменение на климата. В Париж беше потвърдена решимостта за постигане на дълго отлаганата сделка за преструктуриране на дълга на Замбия и за отпускане на средства за увеличаване на капацитета на Сенегал за развитие на възобновяеми енергийни източници.
Световната банка и други финансови институции обявиха на форума, че при сключването на договори за отпускане на заеми ще започнат да добавят клаузи, които ще позволяват на „уязвими“ държави да спират изплащането на дълговете си при настъпването на природни бедствия.
Наред с това беше изготвен план, според който тези международни организации трябва да използват по-голяма част от финансовите си активи в подкрепа на развитието и да отделят още 200 милиарда долара в рамките на 10 години.
Източник: БТА