В продължение на десетилетия гей и по-широката ЛГБТ общност в Европа почти автоматично бяха възприемани като електорат на левицата, либералите и зелените. Причината изглеждаше очевидна – именно тези политически сили най-често защитаваха еднополовите бракове, антидискриминационното законодателство и публичното признаване на сексуалните малцинства.
Нови данни от Великобритания, Германия и Франция обаче показват, че тази картина вече не е толкова еднозначна. Част от гей мъжете започват да се ориентират към партии, които медиите и политическите им опоненти обикновено определят като „крайнодесни“ или „радикално десни“. Самият етикет е спорен – тези партии най-често се самоопределят като патриотични, национално-консервативни, суверенистки или антиглобалистки. Но независимо от етикета, тенденцията е видима: при част от гей мъжете теми като миграция, сигурност, ислямизъм, анти-woke реакция и транс/джендър политики започват да тежат повече от традиционните ЛГБТ теми.
Reform UK и британският сигнал: миграция, сигурност и анти-woke реакция
Най-пресният пример идва от Великобритания. Проучване на More in Common, цитирано от UnHerd, показва, че Reform UK на Найджъл Фараж е най-популярната партия сред гей и бисексуалните мъже. Според данните 25% от тях биха подкрепили Reform UK, пред Зелените с 19% и Лейбъристката партия с около 18%.
Това е рязка промяна спрямо традиционното очакване, че гей избирателите почти автоматично ще бъдат в ляво-либералния лагер. Но същото проучване показва и границата на този извод: при гей и бисексуалните жени Reform UK има едва 12%, докато Зелените водят с 37%. Тоест партията на Фараж не „води сред ЛГБТ общността“ като цяло, а конкретно сред гей и бисексуалните мъже.
Тук обяснението вероятно не е в класическите ЛГБТ права. Reform UK не е партия, която изгражда образа си около защита на гей общността. Напротив – в британския дебат партията често е атакувана заради социално-консервативни позиции и остра реторика срещу транс политиките. Но именно това може да се окаже част от причината за подкрепата сред част от гей мъжете.
За тях разделителната линия все по-често не е „гей права срещу консервативна десница“, а „сигурност, миграция и културна съвместимост срещу либерален мултикултурализъм и woke политики“. Данни на NatCen за избирателите на Reform показват, че 75% от тях смятат, че мигрантите подкопават британската култура, а 88% смятат, че политиките за равни възможности за транс хора са „отишли твърде далеч“. Това не е проучване само сред гей избиратели, но показва културната среда, в която Reform набира подкрепа.
С други думи, част от гей мъжете във Великобритания може да виждат в Reform UK не партия, която ги представлява по сексуална идентичност, а партия, която говори по темите, които те вече смятат за по-важни – миграция, ред, граници, престъпност, културна промяна и отпор срещу транс/джендър активизма.
Германия: защо гей избиратели виждат в AfD защита, а не заплаха
Тино Хрупала и Алис Вайдел/сн: АФД
Германският пример е още по-показателен, но и още по-спорен. В анкета на ROMEO – приложение, използвано основно от гей и бисексуални мъже – участват над 60 000 потребители от Германия. Резултатът е изненадващ: „Алтернатива за Германия“ получава 27,9% и излиза първа, пред Зелените с 19,9% и ХДС/ХСС със 17,6%. При най-младите участници подкрепата за AfD е още по-висока – 34,7% сред групата 18–24 години и 32,3% сред 25–39-годишните.
Вижте и това – Германия се обръща срещу Мерц: AfD води, а коалицията губи доверие
Самата ROMEO подчертава, че това не е класическо представително социологическо проучване, а самоселектирана анкета сред потребители на приложението. Компанията обаче заявява, че не е открила данни за манипулация и че резултатите са били стабилни още от първия ден на гласуването.
Обяснението може да се види в личните разкази. В материал на ZDF двама млади гей мъже, подкрепящи AfD, казват, че позицията на партията срещу еднополовите бракове не е водеща за тях. Когато са попитани кои теми са по-важни, отговорът е „сигурност и миграция“. Единият казва, че не се чувства сигурен в Берлин вечер, и твърди, че не е бил нападан от „десни“ или германци, а от „араби, турци и бежанци“, защото според него тези среди имат проблем със сексуалността му.
Това е личен разказ, не статистическо доказателство. Но той е важен, защото показва мотивационната рамка: за част от гей мъжете миграцията не е абстрактна тема на националната политика, а въпрос на лична безопасност. Те не гледат на себе си само като на сексуално малцинство, което трябва да бъде защитавано от консервативната десница, а като на хора, които се страхуват от културни и религиозни среди, в които хомосексуалността се възприема като неприемлива.
Точно тук се появява и политологическото понятие „хомонативизъм“ – съчетание между либерално или поне приемливо отношение към хомосексуалността и твърда, рестриктивна позиция към миграцията. Това не е класически ляв либерализъм, но не е и старомоден консерватизъм. Това е нова политическа смес: „приемам гей хората, но отхвърлям масовата миграция и мултикултурализма“.
Франция и Национален сбор: когато сигурността измества класическите ЛГБТ теми
Жордан Бардела
Франция дава най-добрата социологическа основа за тази тенденция. Проучване на Ifop за Têtu от 2026 г. показва, че Жордан Бардела от „Национален сбор“ получава 27% сред ЛГБТ избирателите при хипотетичен първи тур на президентски избори през 2027 г. Това го поставя пред Жан-Люк Меланшон, който получава 25%.
Още по-важно е какви мотиви посочват ЛГБТ избирателите, които се ориентират към радикалната или консервативната десница. Сред потенциалните избиратели на Бардела, Земур, Ретайо и Дюпон-Енян 88% посочват програмата за сигурност като мотив, 85% – програмата за имиграция, 81% – желанието за радикална промяна на политическата система, а 78% – темите за идентичност и суверенитет, показва същото проучване на Ifop за Têtu.
Това е може би най-ясното доказателство за новата йерархия на приоритетите. За тази част от ЛГБТ избирателите водещите теми не са еднополовият брак или нови права, а сигурността, имиграцията, идентичността и усещането за загуба на контрол.
Френският случай не започва с Бардела. Още преди години Le Monde описва гей и бисексуални мъже, които са склонни да подкрепят Марин льо Пен или тогавашния Front National, като част от тях обясняват избора си с отхвърляне на исляма и страх от хомофобия в мюсюлмански среди. В друг анализ на Le Monde социологът Микаел Дюран обяснява, че хомосексуалните избиратели на RN често не политизират сексуалната си идентичност. Те не гласуват първо като „гей хора“, а като граждани с други приоритети – социална несигурност, миграция, културна идентичност, недоверие към елитите.
Това не означава, че „Национален сбор“ е про-ЛГБТ партия. Исторически партията има силно проблематично наследство по тези теми. При Марин льо Пен и Жордан Бардела образът ѝ е смекчен, но тя не е двигател на нови ЛГБТ права. Именно това прави тенденцията още по-интересна: част от гей избирателите вече не поставят тези права на първо място, защото ги възприемат като до голяма степен вече постигнати или като по-малко спешни от въпроса за сигурността.
Новият разлом: гей права срещу транс/джендър дневния ред
Една от най-важните линии в тази промяна е разликата между класическите гей права и по-новите транс/джендър политики. В много западни държави еднополовият брак вече е легализиран, а хомосексуалността е социално нормализирана в много по-голяма степен, отколкото преди 20 или 30 години.
Това променя политическата логика. Част от гей мъжете вече не виждат себе си като група, която задължително трябва да гласува за левицата, за да бъде защитена. Вместо това те могат да възприемат левицата и либералите като сили, които са преминали от защита на гей хората към налагане на по-широк транс/джендър и woke дневен ред, с който те не се идентифицират.
Това е особено видимо при Reform UK и AfD, които водят кампания срещу транс политиките, джендър идеологията в училищата, езиковия активизъм и политиките за разнообразие и включване. За голяма част от ЛГБТ активистите това е заплаха. Но за друга част от гей мъжете това може да изглежда като защита на здравия разум срещу идеологизацията на пола и сексуалността.
Така се появява ново вътрешно напрежение: гей мъже, които подкрепят еднополовия брак и личната свобода, но отхвърлят транс активизма, масовата миграция и мултикултурната идеология. Именно те са потенциалната публика на партии, които медиите наричат „крайнодесни“, но които самите себе си представят като защитници на националната държава, реда и културната идентичност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
