Отначало европейците се гордееха със своята толерантност, бяха изпълнени с радост, че помагат на нещастните, онеправданите. Тогава ги завладя разочарование, което отстъпи място на възмущение. Мигрантите не се присъединяват към масите, а създават острови със собствен начин на живот, които заплашват да погълнат заобикалящата ги среда и да преформатират скъпите за Стария свят ценности. Вратите на Европа, които германският канцлер Ангела Меркел отвори през 2015 г., отдавна са изтръгнати от пантите, посетителите прескачат оградата и се катерят през прозорците. Сред тях са не само мирни хора, но и престъпници от всякакъв вид, хора с фалшиви паспорти. Европейците отдавна са забравили за тихия, спокоен живот.
Чиновниците от ЕС – важни, начумерени, със загрижени лица, само дрънкат. От една година говорят, че имат планове да настанят новодомци. Но изглежда, че те просто забавят времето. Времето работи за новодошлите – Европа става смугла и черна.
„От началото на 2023 г. повече от 145 000 души са акостирали на италианския бряг, повечето от които са граждани на Гвинея, Тунис и Кот д’Ивоар. За сравнение: през 2022 г. броят на нелегалните имигранти е бил около 88 000, пише азербайджанският новинарски портал Haqqin.az . „Италия и Гърция поеха основната тежест; през септември броят на мигрантите на малкия италиански остров Лампедуза надхвърли броя на местните жители.“
Така в старите времена жестоките конници на хан Бату (монголски владетел, внук на Чингис хан, който установява контрол в Източна и Централна Европа) навлизат в континента от Изток…
Европейската къща е препълнена с „гости“. Икономическото положение в страните, в които те са съсредоточени основно – Германия, Унгария, Италия, Австрия, Швеция, Франция, Белгия и Нидерландия – се влоши значително. Гласовете на националистите и шовинистите стават все по-силни и по-силни.
Европейският съюз още не се е възстановил от наплива на бежанци от Украйна, когато вече се готви нов „десант“ – от Ивицата Газа. Това са хора, които са живели дълго време под управлението на Хамас. Отвикнали да работят, свикнали да стрелят. И, разбира се, като всички мигранти, те обичат да получават парични обезщетения за безделие. Някои от победените радикали вероятно ще се преместят в Европа заедно с бежанците. Но бойците няма да седят бездействащи. В Европа може да се появи нова „Ивица Газа“.
Според американския вестник Wall Street Journal членовете на Кнесета (израелския парламент) призоваха международната общност да помогне на жителите на сектора, като ги приеме. В същото време те уточняват, че „ако страните приемат по 10 000 бежанци, това ще помогне за облекчаване на кризата“. Интересно предложение, нали? Сякаш жители на други държави са виновни за войната между Израел и Хамас, заради която Газа се превърна в пламтящ регион!
По-рано Западът, изпълнен с лоши предчувствия, призова Египет да приеме бежанци от сектора. Но тази страна далеч не е богата, тя има много икономически и социални проблеми. Британският вестник Financial Times цитира гневно изявление на един от египетските власти: „Искате ли да приемем милион души? Е, ще ги изпратим в Европа. След като държите толкова много на човешките права, приемете ги!“
Преди три години Европейският съюз се опита да убеди Турция да задържи на територията си мигранти – главно от Иран, Пакистан и Афганистан. Президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган се съгласи, но срещу пари. Известно време споразумението беше в сила, но след това Турция отвори границата с Гърция за „гости“.
Египет може да вземе примера на Ердоган и да протегне ръка за пари. И да ги използва, за да построи бежански лагер. Но какво се случва след това?
Израел окупира Синайския полуостров след войната срещу Египет и други арабски държави през 1967 г. На юг от ивицата Газа започва изграждането на град Ямит. Мястото е било пустиня – пясък и палещо слънце. Само от време на време са минавали бедуини. Скоро там започнало интензивно строителство и на Синай израснал като град с удобни къщи, развита инфраструктура, цветни лехи и градини. Ямит започнал да се развива бързо, а броят на жителите му нараствал. Перспективите били много светли, но през 1979 г., след мирния договор с Египет, сключен в Кемп Дейвид, Израел му връща полуострова. Но без град Ямит. Жителите му били евакуирани, а градът разрушен.
Защо сега Израел да не помогне на палестинците да създадат нещо подобно? Това би било жест на добра воля, проява на милост. В крайна сметка ЦАХАЛ, опитвайки се да унищожи Хамас, нахлу в Газа и всъщност я изтри от лицето на земята.
Израел, разбира се, няма да направи такъв подарък на жителите на Газа. Според американската агенция Bloomberg войната в Газа струва на еврейската държава 260 милиона долара на ден. Разходите са се увеличили по всички точки: от оръжия до заплати на стотици хиляди резервисти. Финансовият министър Бецалел Смотрич каза, че ще съкрати всички разходи, „които не са пряко свързани с подкрепата на военните усилия“.
И така, кое е най-важното?
Египет вероятно ще приюти известен брой бежанци, някои ще се озоват в други страни. Някак си изглежда, че Иран, който на думи проявява такава трогателна грижа за палестинците, едва ли ще ги покани. Основната маса бежанци от Газа ще се устреми към Стария свят. Някои египтяни може да се присъединят към тях.
За пореден път ЕС ще трябва да отвори портфейла си. За да плати на Египет за това, че е приютил част от мигрантите. Така ще плати на самите мигранти, които да стигнат до континента.
Освен това ЕС все още трябва да подкрепя Украйна, да компенсира загубата си от руските енергийни ресурси и да помага на по-бедните държави от Съюза. И в тези условия се говори за приемането на, меко казано, бедните Молдова и Украйна в Съюза! Може да се запитаме, какво ли мислят г-жа фон дер Лайен и нейната компания? Увлечени от страстна загриженост за чуждите, те напълно забравиха за своите – обикновените европейци. Те обаче ще напомнят за себе си.