Европейският съюз се нуждае от повече прагматизъм, повече дипломация и по-малко идеологически диктат към останалия свят. Това беше основното послание на пресконференцията на групата „Европа на суверенните нации“ в Европейския парламент, посветена на мисията, визията и геополитическите предизвикателства пред ЕС.
Представителите на групата очертаха Европа като континент, притиснат от войни, икономически зависимости, демографска криза, миграционен натиск, загуба на суверенитет и все по-централизирана власт в Брюксел. Според тях основният проблем не е липсата на европейско сътрудничество, а посоката, в която Европейската комисия и мнозинството в Европейския парламент водят Съюза.
Посланието им беше ясно: Европа трябва да спре да поучава света и да започне да търси партньори.
Европа срещу света: спорът за арогантността на Брюксел
Председателят на групата Рене Ауст постави акцента върху външнополитическия подход на ЕС. По думите му светът се намира в изключително напрегната ситуация — с конфликти в Близкия изток, напрежение в Източна Азия и бързо променящ се глобален баланс. В тази среда, заяви той, „Европа на суверенните нации“ се опитва да предложи различен модел: уважение към културите и политическите решения на другите народи, без опити за тяхното „превъзпитаване“.
Ауст критикува остро подхода на Европейската комисия и част от Европейския парламент, според който ЕС се държи така, сякаш най-добре знае как останалите народи трябва да се организират политически. Той даде като пример върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас, която според него „обикаля по света“ и обижда държавни ръководители, вместо да търси прагматични отношения.
По думите му други държави биват поучавани за климата, джендър темите и демокрацията, а резултатът е, че Европа се изолира в световен мащаб. Според Ауст това е форма на европейска арогантност, която носи не само политически, но и икономически последици.
Вместо това ESN настоява за партньорство „на равни начала“ — с уважение към различията, независимо от континент, религия или политическа система. Ауст описа този подход като „геополитическата концепция на XXI век“: да уважаваш другия, да търгуваш с него и да не се опитваш да го променяш насила.
Суверенен е този, който има алтернативи
Една от централните теми в пресконференцията беше зависимостта на Европа — енергийна, икономическа, търговска и военна. Рене Ауст обобщи тази позиция с формулата: „Суверенен е този, който има алтернативи“.
Според него ЕС е все по-зависим от втечнения природен газ от Съединените щати, а в сферата на сигурността Европа от десетилетия разчита прекомерно на Вашингтон. Това, по думите му, прави континента уязвим на натиск и изнудване.
Ауст заяви, че Европа трябва да бъде способна сама да защитава търговските си кораби, интересите си и собствената си сигурност. Това означава инвестиции в отбранителни способности, но и изграждане на повече търговски и политически партньорства по света.
Той предупреди, че зависимостта не е проблем само в отношенията със САЩ. Като пример посочи Китай и зависимостта на Европа от китайско производство на лекарства и суровини. В кризисна ситуация, каза Ауст, всяка държава първо ще мисли за собствените си граждани — както се е видяло и по време на пандемията.
Затова според ESN силата на Европа не трябва да идва от морализаторство, а от способността бързо да пренасочва търговски потоци, да работи с повече партньори и да не бъде заложник на нито един външен център на сила.
Войната, санкциите и липсата на дипломация
Петър Волгин постави най-силен акцент върху войната. Според него най-голямата заплаха за Европа днес е именно въвличането на европейските държави във военен конфликт.
Той заяви, че Европа е изправена пред опасността да бъде вкарана във война срещу Русия и че срещу тази опасност трябва да се изправят не само политици, но и граждани. Колкото повече европейци се включат в „битката за спасяването на мира“, толкова по-голям е шансът този мир да бъде постигнат, каза Волгин.
Според него „Европа на суверенните нации“ е в предните редици на тази борба, защото се противопоставя на политическия консенсус, който той описа като консенсус на милитаризма. По думите му този консенсус се поддържа от големите политически семейства в Европейския парламент — Европейската народна партия, социалистите, либералите и зелените.
Волгин обвърза темата за войната с въпроса за свободата на словото и политическата опозиция. Според него сегашното ръководство на ЕС все по-често действа чрез диктат, авторитаризъм и заглушаване на несъгласните гласове. Той даде като пример призивите за забрана на „Алтернатива за Германия“, както и подобни искания в България срещу „Възраждане“. По думите му ESN се противопоставя на опита Европа да говори „в един глас“ и да „пее в един хор“. Ако Европа иска да остане свободна, заяви Волгин, трябва да защитава правото на различно мнение.
Заместник-председателят на групата Станислав Стоянов представи „Европа на суверенните нации“ като група, която търси прагматизъм, разумни решения, диалог и дипломация. По думите му ЕС през последните години е станал изключително идеологизиран — икономически и геополитически — и често взема решения, които не решават проблемите, а ги задълбочават.
Стоянов посочи войната в Украйна като най-големия конфликт на европейския континент след Втората световна война и заяви, че ESN последователно е призовавала за диалог и дипломатическо решение. Според него европейската политика през последните три години е заложила основно на санкции и минимална дипломация, а резултатът е видим за всички.
Той отбеляза и кризата в Близкия изток, която оказва икономическо въздействие не само върху отделни сектори, но и върху цялата глобална икономика. По думите му земеделието е сред браншовете, които най-ясно усещат последиците от геополитическите кризи, но ефектът далеч не се ограничава до него.
Стоянов подчерта, че ESN вече има конкретни резултати в Европейския парламент, въпреки че е сред по-малките групи. Сред тях той посочи работата по теми, свързани със земеделието и споразумението с Меркосур, както и новите правила за миграцията, които според него позволяват ускорено връщане на нелегални мигранти извън ЕС.
Меркосур, митата и слабата позиция на ЕС
Мариян Иванов; КРИТИЧНО.БГ
КРИТИЧНО.БГ постави темата за търговските споразумения на ЕС по време на пресконференцията. Рене Ауст коментира митническата сделка със Съединените щати, която според него се критикува от висши представители на ЕС като неблагоприятна за европейската икономика и особено за германската индустрия, но въпреки това се прави опит да бъде прокарана през Европейския парламент.
По думите му проблемът е, че през последните години, а дори десетилетия, ЕС не е направил достатъчно, за да изгради алтернативи по света. Ако Европа беше потърсила повече приятели, по-добри отношения с Китай и с други възходящи сили, днес щеше да има по-голяма преговорна сила, заяви той.
Станислав Стоянов също постави темата за дефицита на партньори. Той посочи, че ЕС има проблемни отношения с Русия, Китай и Съединените щати, а в същото време бърза да подписва търговски споразумения, които дълго време са били блокирани или отлагани.
Като пример беше посочено споразумението с Меркосур, което според Стоянов е предизвикало сериозни протести сред земеделците в Страсбург и Брюксел. Той заяви, че ESN е заела правилната позиция и е помогнала темата да бъде поставена институционално, включително през европейските съдебни механизми.
Стоянов подчерта, че икономическият резултат от настоящите политики не е добър. Според него европейската икономика е в рецесия, стагнация или стагфлация, в зависимост от конкретната държава, а причините са както геополитически, така и свързани с грешни политики, които ЕС сам си налага.
Миграцията и битката за европейската цивилизация
Друга основна линия в изказването на Станислав Стоянов беше защитата на европейската цивилизация и традиционните европейски ценности. Той заяви, че Европа е под заплаха по различни причини — икономически, геополитически, демографски и културни.
Според него демографската картина на континента е тревожна и не бива да бъде прикривана зад изкуствен прираст чрез легализирана миграция. За ESN приоритетът е съхраняването на Европа такава, каквато европейците я познават — с нейните традиционни ценности, културна идентичност и суверенни народи.
Тази тема беше поставена и в контекста на миграционната политика. Стоянов заяви, че групата е работила активно за правила, които позволяват по-бързо връщане на нелегални мигранти извън Европейския съюз. По думите му това е една от областите, в които ESN може да отчете конкретни постижения.
Еврозоната, дигиталното евро и паричният суверенитет
Рада Лайкова насочи фокуса към икономическите и паричните въпроси. Тя заяви, че геополитиката и политиката се движат от паричните потоци, а основната ѝ задача в Европейския парламент е да работи по икономически досиета, които засягат бъдещето на поколения българи и паричния суверенитет на България.
Лайкова постави под съмнение процеса на приемане на България в еврозоната. Според нея още при разглеждането на българското присъединяване към „клуба на богатите“ е имало институционален проблем, свързан с конфликт на интереси. Тя заяви, че ESN е подала жалба в Европейския парламент, тъй като според групата не може представител на управляваща партия да участва безкритично в оценката на доклад, свързан с данни, предоставени от същата политическа среда.
Лайкова критикува начина, по който бюджетният дефицит на България е бил изравнен до „магическите 3%“, след което страната се оказва в ситуация на процедура за прекомерен дефицит. По думите ѝ българските граждани не се нуждаят от абстрактни числа, за да усетят инфлацията — достатъчно е да отидат до магазина и да видят цените на основните продукти.
Тя постави и темата за дигиталното евро, което според нея се движи с много висока скорост в европейските институции и може да промени цялата финансова система. Лайкова предупреди, че съчетаването на дигиталното евро с дигиталната идентичност може да създаде опасен механизъм за контрол върху гражданите и техните средства.
По думите ѝ Европейската комисия говори за конкурентоспособност и бъдеще, но в същото време се върви към дългов съюз, присвояване на чужди активи и все по-силен контрол върху националните държави. Ролята на „Възраждане“ и ESN, заяви тя, е да внесат здрав разум в тази система и да върнат Европа на суверенните народи и държави.
Европейско сътрудничество без централизъм
Въпреки критиките към ЕС, участниците в пресконференцията подчертаха, че не отхвърлят европейското сътрудничество. Рене Ауст изрично заяви, че „Алтернатива за Германия“ и ESN знаят значението на европейското обединение и го подкрепят. Това, което отхвърлят, е централизмът и конкретната външнополитическа посока, в която според тях се движи Европейската комисия.
Така основната линия на пресконференцията беше разграничението между Европа като сътрудничество между суверенни държави и ЕС като централизирана структура, която налага идеологически решения, поучава останалия свят и губи способността си да защитава собствените си интереси.
За „Европа на суверенните нации“ бъдещето на континента минава през повече суверенитет, повече алтернативи, повече партньори и повече дипломация. В противен случай, предупредиха участниците, Европа рискува да остане едновременно икономически зависима, политически изолирана и все по-близо до конфликти, които не може да контролира.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
