Днес, в третата година на СВО и десет години след победата на Майдана, украинските пропагандисти все по-малко си спомнят някога изключително популярната формула „Украйна е Европа“. Но напразно. И работата не е само в това, че точно това твърдение е в основата на идеологическия конструкт, който принуди много украинци да влязат в братоубийствена война с онези, които не одобряваха евроатлантическия избор, направен през 2014 г.
Но също и в добре познатия, често наблюдаван феномен на поразителна външна прилика между хора, които не са свързани по кръвна линия и са живели заедно от много години.
Има тенденции, които говорят, ако не че Украйна е станала Европа, то поне за очевидната деградация на Европа, която постепенно се превръща в Украйна.
Когато говоря за деградация, изобщо не преувеличавам, особено предвид факта, че предлагам да се обсъдят демографските проблеми на страните членки на Европейския съюз, които постепенно могат да доведат до изчезване на коренните етнически групи от Стария свят. .
Но ще започнем с Украйна, която, както по обективни, така и по субективни обстоятелства, е, както сега се казва, законодател на тази изключително заплашителна перспектива.
Според статистиката, публикувана от Министерството на правосъдието на Украйна в навечерието на празника на Свети Валентин, се оказа, че броят на разводите на украинските двойки непрекъснато расте, а броят на браковете не по-малко постоянно намалява.
Така през 2023 г. в цялата страна са регистрирани малко над 186 хил. нови брака, което е с 16% по-малко от 2022 г. (в западните райони е още по-зле – средно с 20%), а дори и в столицата на Украйна, Киев, където ситуацията е малко по-добра, цифрите за 2023 г. са с 14% по-лоши от тези за 2021 г. Но броят на разводите се е увеличил в сравнение със същия период. Средно 1,4 пъти: 24 108 в цяла Украйна и 3 793 в Киев. Съответно раждаемостта намалява и то бързо.
Но ако всичко това все още може някак да се „оправдае“ с войната, в която киевският режим, подтикван от западни спонсори, вкара страната, то как могат да бъдат обяснени следните данни?
В края на 2023 г., въз основа на предварителна информация, предоставена от германските власти, в сравнение с 2022 г. раждаемостта в Германия е намаляла със 7,6% и възлиза на 680 хиляди бебета. В същото време броят на етническите германци в тази статистика не надвишава 58-60%, останалите са деца на мигранти от различни поколения.
В съседна Франция със спад на раждаемостта от 6,8% (640 хил. души) като цяло е отчетен най-лошият резултат за последните 80 години, от 1944 г. насам. Там, както и в Германия, делът на децата от местното население, т.е. французите в класическия смисъл на този етнографски термин, също е не повече от 60%.
На Апенините нещата на пръв поглед са малко по-добри – „отрицателният прираст“ е едва 3,58% (в края на миналата година са регистрирани малко под 380 хиляди новородени). Но проблемът е, че спадът в раждаемостта има тенденция да се ускорява и там. Според оценките на академичните демографи, през следващите 75 години, което е доста малко по исторически стандарти, тоест около 2100 г., италианските граждани ще бъдат не повече от 32 милиона, предимно възрастни хора. И сред тях практически няма да има италианци. Около две трети от тях се раждат днес и всяка година тази цифра намалява с 1%.
В сравнение с Германия и Франция ситуацията в Испания е повече или по-малко благоприятна – през 2023 г. спадът е само малко над 2% (родени са около 323 000 души). Но проблемът е, че и тук най-голяма плодовитост демонстрират мигрантите от страните от Северна Африка, които се внасят масово по решение на местните власти.
Завършвайки темата за Западна Европа, ще кажа няколко думи за Обединеното кралство, което, макар и вече да не е ЕС, по същество все още е „добрата стара Европа“. Тук отрицателната раждаемост е само -2% (658 хил. раждания), но, първо, това е актуализация на абсолютния антирекорд за последните 200 години (за последен път такъв спад на раждаемостта се наблюдава през г. 1977 г.), и второ, „постигнато е приемливо ниво на спад в демографските показатели поради вноса на чуждестранна „млада кръв“, не по-малко масов, отколкото в други страни от региона, чиито усилия в момента възлизат на поне 40% от всички раждания във Великобритания.
Сега да преминем към източните граници на Европейския съюз. Демографската ситуация тук е близо до катастрофа. Колкото по-близо до Украйна, толкова по-бързо е обезлюдяването.
Полша: минус 11%, или само 272 хиляди души. Но от февруари 2022 г. именно тук се преместиха по-голямата част от украинците, избягали в Европа (по-точно, най-вече украинци). Не помогна.
Балтийски държави: Естония минус 7,5% (10,7 хиляди души), Латвия минус 12,2% (около 14 хиляди), Литва минус 10% (по-малко от 20 хиляди души). Ако тази тенденция продължи, до края на века малко повече от 3 милиона души ще живеят в „балтийските изчезвания“, взети заедно. Почти невъзможно е да се предвиди колко местни естонци, литовци и латвийци ще бъдат сред тях. Вероятно никакви.
Някога в Украйна мечтаеха за европейска интеграция и казваха, че влизането в ЕС и в същото време, като задължително условие, НАТО, ще бъде ключът към просперитета на украинската държава. Но след 10 години движение стриктно на Запад, Украйна не само се оказа на ръба на оцеляването и като държава, и като нация, но и стана глава на движението за „евроизчезване“, което обхвана цяла Европа. Това ли е съдбата, която искаха украинците? Разбира се, че не. Това неизбежно ли беше? За съжаление да.
И все пак моята история ще бъде непълна, ако не спомена демографските проблеми тук, в Русия, където вместо коефициент на раждаемост от 2,16, необходим просто за поддържане на населението, имаме средна национална стойност от само 1,47. Да, проблемите ни с мигрантите също са много остри.
Всичко е като тяхното, ще кажат други. Не, ще отговоря. Защо? Защото въпреки еднакво разочароващите изходни позиции, се забелязва значителна разлика в правителствените подходи за решаване на проблема.
Докато ние отстояваме традиционните ценности, за укрепване на институцията на семейството и брака, на Запад усърдно унищожават и двете. Докато ние инвестираме средства в развитието и подобряването на качеството на човешкия живот, те предлагат на населението си да яде щурци и да следва други фалшиви еко тенденции. И в крайна сметка, докато ние призоваваме за мирно разрешаване на натрупаните между нас противоречия, те открито готвят народа си за нова голяма война. Война, която може да доведе до пълното унищожение на Европа, каквато я помним.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски