През 1992 г. изключителността на американската външна политика се разрасна. САЩ винаги са се възприемали като изключителна нация, предопределена за лидерство, а крахът на Съветския съюз през декември 1991 г. убеди група убедени идеолози – които станаха известни като неоконсерватори – че САЩ вече трябва да управляват света като безспорна единствена суперсила.
Въпреки безбройните външнополитически катастрофи в ръцете на неоконсерваторите, Декларацията на НАТО от 2024 г. продължава да прокарва неоконсервативния дневен ред, приближавайки света към ядрена война. (Неконсерватори – неокони – политическо движение с влияние предимно в САЩ обединява възгледите на либерали, десни републиканци, религиозни протестантски фундаменталисти и монетаристи, бел. ред.)
Първоначално неоконсерваторите бяха ръководени от Ричард Чейни, министър на отбраната през 1992 г. Оттогава насам всеки президент – Клинтън, Буш, Обама, Тръмп и Байдън – преследва неоконсервативната програма за американска хегемония, водейки САЩ в постоянни войни по избор, включително в Сърбия, Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и Украйна, както и в безмилостно разширяване на НАТО на изток, въпреки ясното обещание на САЩ и Германия през 1990 г. към съветския президент Михаил Горбачов, че НАТО няма да се придвижи и на сантиметър на изток.
Основната идея на неоконите е, че САЩ трябва да имат военно, финансово, икономическо и политическо господство над всеки потенциален съперник в която и да е част на света.
Тя е насочена най-вече към съперничещи си сили като Китай и Русия и следователно вкарва САЩ в пряка конфронтация с тях. Американското високомерие е зашеметяващо: по-голямата част от света не иска да бъде водена от САЩ, още по-малко от американска държава, която очевидно се ръководи от милитаризъм, елитаризъм и алчност.
Планът на неоконите за военно господство на САЩ е разписан в Проекта за нов американски век (Project for a New American Century). Планът включва безмилостното разширяване на НАТО на изток и превръщането на НАТО от отбранителен съюз срещу вече несъществуващия Съветски съюз в нападателен съюз, използван за насърчаване на хегемонията на САЩ.
Оръжейната индустрия на САЩ е основният финансов и политически поддръжник на неоконите. Оръжейната индустрия е начело на лобирането за разширяването на НАТО на изток, започнало през 90-те години на ХХ век. Джо Байдън е убеден неокон от самото начало, първо като сенатор, после като вицепрезидент, а сега и като президент.
За постигане на хегемония плановете на неоконите разчитат на операции на ЦРУ за смяна на режими; войни по избор, водени от САЩ; военни бази на САЩ в чужбина (сега те наброяват около 750 бази в поне 80 държави); милитаризиране на напредналите технологии (биологично оръжие, изкуствен интелект, квантови изчисления и др.); и безмилостно използване на информационна война.
Стремежът към американска хегемония тласна света към открита война в Украйна между двете водещи ядрени сили в света – Русия и САЩ. Войната в Украйна беше провокирана от неумолимата решимост на САЩ да разширят НАТО в Украйна въпреки яростната съпротива на Русия, както и от участието на САЩ в насилствения преврат на Майдана (февруари 2014 г.), който свали неутралното правителство, и от подкопаването от страна на САЩ на споразумението Минск II, което призоваваше за автономия на етнически руските региони в Източна Украйна.
Декларацията на НАТО нарича НАТО отбранителен съюз, но фактите говорят друго.
НАТО многократно участва в настъпателни операции, включително операции за смяна на режими. НАТО ръководи бомбардировките над Сърбия, за да раздели тази държава на две части, като НАТО разположи основна военна база в отцепилия се регион Косово. НАТО играе основна роля в много от войните, които САЩ са избрали. Бомбардировките на НАТО в Либия бяха използвани за сваляне на правителството на Моамар Кадафи.
Стремежът на САЩ към хегемония, който беше арогантен и неразумен през 1992 г., днес е абсолютно заблуждаващ, тъй като САЩ очевидно са изправени пред внушителни съперници, които са в състояние да се конкурират със САЩ на бойното поле, в разполагането на ядрени оръжия и в производството и внедряването на модерни технологии.
Понастоящем БВП на Китай е с около 30 % по-голям от този на САЩ, измерен по международни пазарни цени, а Китай е световният производител и доставчик на ниска цена на много важни зелени технологии, включително електромобили, 5G, фотоволтаици, вятърна енергия, модулна ядрена енергия и други. Производителността на Китай сега е толкова голяма, че САЩ се оплакват от „свръхкапацитет“ на Китай.
За съжаление и тревожно, декларацията на НАТО повтаря неоконсервативните заблуди.
В декларацията лъжливо се заявява, че „Русия носи цялата отговорност за агресивната си война срещу Украйна“, въпреки провокациите на САЩ, които доведоха до избухването на войната през 2014 г.
Декларацията на НАТО потвърждава член 10 от Вашингтонския договор, според който разширяването на НАТО на изток не засяга Русия. И все пак САЩ никога не биха приели Русия или Китай да установят военна база на границата на САЩ (например в Мексико), както САЩ за първи път декларират в Доктрината Монро през 1823 г. и потвърждават оттогава.
Декларацията на НАТО потвърждава ангажимента на НАТО към технологиите за биозащита, въпреки че има все повече доказателства, че NIH (Национални здравни институти в САЩ) за биозащита в САЩ са финансирали лабораторното създаване на вируса, който може би е причинил пандемията Covid-19.
Декларацията на НАТО прокламира намерението на НАТО да продължи да разполага антибалистични ракети „Aegis“ (както вече направи в Полша, Румъния и Турция), въпреки факта, че оттеглянето на САЩ от Договора за ПРО и разполагането на ракетите им „Aegis“ в Полша и Румъния дълбоко дестабилизира архитектурата за контрол на ядрените оръжия.
В декларацията на НАТО не се изразява никакъв интерес към мир за Украйна чрез преговори.
В декларацията на НАТО се утвърждава „необратимият път на Украйна към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО“. Но Русия никога няма да приеме членството на Украйна в НАТО, така че „необратимият“ ангажимент е необратим ангажимент за война.
The Washington Post съобщава, че в навечерието на срещата на върха на НАТО Байдън е имал сериозни притеснения относно обещанието за „необратим път“ към членството на Украйна в НАТО, но съветниците на Байдън са отхвърлили тези опасения.
Неоконите създадоха безброй бедствия за САЩ и света, включително няколко неуспешни войни, огромно нарастване на държавния дълг на САЩ, дължащо се на трилиони долари разточителни военни разходи, и все по-опасната конфронтация на САЩ с Китай, Русия, Иран и други. Неоконите са довели Часовника на Страшния съд до 90 секунди до полунощ (ядрена война) в сравнение със 17 минути през 1992 г.
В името на сигурността на Америка и световния мир САЩ трябва незабавно да се откажат от неоконсервативния стремеж към хегемония в полза на дипломацията и мирното съвместно съществуване.
Уви, НАТО прави точно обратното.
Оригинално заглавие: Джефри Сакс: Декларацията на НАТО и смъртоносната стратегия на неоконите в САЩ
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски