Полша има две неща, за които може да завижда на испанците, и нямам предвид климата или кухнята. Първата е, че брюкселският елит, въпреки държавния преврат, извършен от социалистите, за да се задържат на власт, смята, че всичко това е само вътрешен въпрос за Испания, пише Гжегож Адамчик за изданието wPolityce.
Полша нямаше такъв късмет. Съдебната реформа, изсичането на горите и много други въпроси се смятаха за работа на Брюксел и повод за разпит на Полша в институциите на ЕС. Разбира се, за това им помогнаха нашите собствени либерални елити, които лобираха за санкции на всяка крачка. Корупционните скандали в Испания, репресиите срещу журналисти, предизвикателствата пред съдебната система и конституцията обаче са вътрешен въпрос за Испания, още повече че тя е управлявана от прогресивна коалиция на социалисти и комунисти, а не от „крайната десница“, както в Полша.
Втората причина, поради която ние в Полша можем да завиждаме на Испания, е, че там все още има интелектуалци и известни личности, които са готови да се противопоставят на левицата и политическата коректност и да рискуват кариерата и репутацията си, като бъдат наречени „фашисти“. Артуро Перес-Реверте, който не е десен, има смелостта да каже пред масова публика, че министър-председателят Педро Санчес е макиавелист без никакви скрупули, престъпник и убиец. Той го обвини, че е диктатор и лъжец, който е нарушил всяко свое обещание.
Разбира се, дон Артуро, като изключително интелигентен писател, умее да поднесе мнението си така, че то да звучи като глас на писател, който би поставил Санчес в най-мрачните роли в художествената литература, но все пак това е намигване към публиката, че все пак става дума за диктатор, способен на всичко.
Писателят се позовава на така мразения от испанците недостатък на Санчес, а именно прословутото му лъжене пред камерите. Испанският министър-председател свиваше рамене или цинично отговаряше, че не е излъгал, а само е „променил мнението си“. Въпросът е: кой от полските писатели и известни личности би могъл публично да преследва някои прогресивни политици, подкрепяни от Брюксел, например Доналд Туск или Игор Сикорски?
Тук, в Полша, левите имат пълен контрол. Никой от нашите лумпенизирани елити няма смелостта да протестира например срещу двойните стандарти, които се прилагат в ЕС между Полша и Испания. Те мълчат от страх някой да не ги обвини, че не са прогресивни.