Деян Николов е кандидат за кмет на София от партия „Възраждане“. Той е председател на софийската им организация. Икономист по образование. Работил е в сферата на логистиката, статистиката и бизнес анализа.
– Г-н Николов, кое най-много боде очите Ви в София и ако утре сте кмет, ще поправите или промените?
Трудно е да се избере само едно нещо, но в ежедневието ми най-много се дразня на мръсотията и прахоляка по улиците, графитите по сградите и висящите кабели по сградите. Това са съвсем възможни за оправяне проблеми, които, обаче, създават много неприятно усещане в града ни. Не разбирам безхаберието на цялата общинска управа. Тези малки, но загрозяващи, детайли в града ни показват незаинтересованост или липса на внимание към детайлите у кмета на София и районните кметове. Една от първите ми разпоредби като кмет ще бъде масово почистване на графити, основно измиване на целия град, включително крайните квартали, и ревизия на всякакви висящи кабели по улиците. Това са елементарни задачи, които може да се започнат от ден едно без особена подготовка, финансиране или проекти. Естествено, с екипа ми имаме и много други основни приоритети, но те са по-дългосрочни и изискват повече подготовка.
– Хората Ви отъждествяват в голяма степен с отстояването на родолюбиви каузи и на националния ни интерес от парламентарната трибуна. Как ще продължите тази линия като кмет на София?
Да отстояваш националния интерес означава да се бориш за интересите на хората, което обикновено значи да се бориш срещу задкулисната власт, парите и корупцията. Кметът на София се сблъсква със същите предизвикателства. Бюджетът на София е 2.5 милиарда лева и може да си представите какви интереси и какъв натиск има от всякакви посоки, така че имаме нужда от градоначалник, който има куража и доблестта да не се огъва под натиск.
Аз съм напълно сигурен в себе си, защото вече неведнъж бях подложен на сериозен натиск при някои от националните ни борби. Вярвам, че още през първата година на моето управление ще се види огромна разлика, само защото няма да се огъна при разходването на средствата от бюджета и това ще даде много по-добри резултати за града.
Какво трябва да възродим в София?
– Най-вече стремежът и визията, че София може да е на нивото на световните столици. Почти всяка столица в Европа е известна по света с едно или друго предимство, докато София някак бледнее като име. Имаме нужда от умна и добре финансирана маркетингова стратегия, която да изгради име на София в цяла Европа, за да може да говорим за туризъм и да изправим гордо глава, когато по света се споменава столицата ни.
Аз съм привърженик на нано маркетинга и с екипа ми сме разработили маркетингов план, който използва партньорства с множество пътуващи по света влогъри, които да посетят София и да я рекламират чрез видеата си пред своята аудитория. Това е един от модерните начини за създаване на добро име на един град.
– Бяхте един от основните участници в организацията и събирането на подписи за референдума за еврото. Ако трябва да бъде проведено допитване до столичани, по кои въпроси да е то?
– Да, аз вярвам в правото на хората да се изкажат по важни за тях въпроси и това ще бъде моя политика и като кмет. Местните референдуми са чудесен инструмент, който ще наложа като практика в София, както и бързи анкети и допитвания по някои микротеми, за които не е нужно да се провежда цял референдум.
Един от въпросите е желаят ли столичани блокиране на презастрояването в София и нов общ устройствен план, който да забрани строителство на сгради над 3 етажа в определени зони и квартали. Естествено, формулирането на въпроса ще бъде по-опростено, но идеята е хората да кажат желаят ли строги мерки срещу застрояването и този въпрос да приключи веднъж завинаги.
Друг интересен въпрос е този със синята и зелена зони в София, защото много хора са доволни от разширяването, а други точно обратното, така че би било интересно да проведен местен референдум, който да покаже дали столичани искат разширяване на платените зони за паркиране.
– Расте, но не старее – накъде да расте и как да остане млада София, която видимо е изхабена, стара в голяма част от инфраструктурата си и дори да си признаем – захабена?
Най-важно е да започне да расте като площ, за да се справим с презастрояването, трафика и гъстотата на населението. В нашата програма сме заложили на балансиране на южната и източната части на София със северната и западната части. Повечето добре устроени градове в Европа с население около два милиона души са с размер от 700 до 1000 квадратни километра, докато София е около 500 км2.
Нашата концепция за разрастване на града включва нов общ устройствен план, който да ограничи строителството на многоетажни сгради в определени райони на града, като на собствениците и инвеститорите се предложат заменки с имоти в нови зони в края на града.
Имаме визия за разработване на три предградия в източната, северната и западната част на София, в които да се инвестира с приоритет по отношение на инфраструктура и свързаност с града. Крайната цел е да насочим инвеститорския интерес към тези нови зони, запазвайки вътрешната част на София в сегашното състояние по отношение на застрояването.
Там, на Паметника на Съветската армия бяхте да го браните. Въпрос на ценности или политика?
– Въпрос на ценности и национално самосъзнание. Всеки един паметник е част от историческата ни памет и следва да се съхранява, за да помним. За едни хора ще напомня за част от историята ни, която те не одобряват, за друга група хора – точно обратното, но важното е да помним миналото и да се учим от него. За мен лично този паметник е символ на милионите, дали живота си в борбата с фашизма, а не символ на геополитически сблъсък или определен режим.
Да рушиш паметници, част от миналото, създава усещане за тоталитарен подход на управление, което не е част от моята философия за управление на града.
Извън темата с предстоящата Ви битка за столицата – кое ни раздели българите и какво ще ни обедини отново?
– България става жертва на пропагандна война по отношение на геополитическия сблъсък между САЩ и Русия. Сегашното разделение е опасно, защото стигнахме до момента, в който вече не си говорим нормално и с аргументи, а просто всяка страна повтаря заучени фрази. Трябва да направим крачка назад и да възстановим нормалния дебат, като първата стъпка е да стигнем до консенсус, че практичният подход е най-важен в момента. Трябва да започнем да говорим за нашето общество, нашата държава, нашите нужди, нашите цели, нашето развитие и нашето бъдеще.
По тези направленя всички трябва да сме съгласни, че искаме по-добър живот, а вече начините за постигането може да са предмет на дебат. Аз не вярвам, че може да повишим жизнения си стандарт като се прилепим до по-богати държави. Трябва ние да си свършим работата, защото никой – нито на изток, нито на запад го интересува нашето благосъстояние. То е наша задача.
Дефицит на какво има в обществото и излишък на какво?
– Има дефицит на мъжество, чест и достойнство. Имаме прекалено много умни хора, които нямат чест и са се превърнали в измамници и лъжци, както и прекалено малко хора, които държат на тези базови човешки ценности.
Проблемът е, че имаме едно цяло поколение, което не вярва, че може да оцелява в днешния свят, ако живее достойно – не лъже, не намира вратички в правилата.
Това са хора, които на дълбоко лично фундаментално ниво са загубили вяра, че светът може да е добро и справедливо място, те живеят в страх, адаптират се към средата около себе си и успокояват съвестта си, че всички заобикалят реда и правилата. Това е морална деградация на обществото ни, с която ще може да се справим, само ако успеем да издигнем лидери, които дадат личен пример как моралът може да съществува и да води до успехи.
А в София?
В София има дефицит на човешко отношение и нормална комуникация между хората. Съседи не се поздравяват, а хора живеят ден след ден без да правят нищо друго освен да ходят на работа. В лицата на хората виждам студено и безразлично отношение към всичко и всеки. Все пак, аз съм оптимист, защото се срещам и с много енергични хора, които са запазили емпатията към околния свят.