„Какво ще се случи, след като украинските въоръжени сили използват обещаните снаряди с уранови бойни глави? Обедненият уран е тежък елемент, който може да унищожи не само танковете, но и околната среда“, пише Der Spiegel. Европейски експерти алармират и обясняват последиците от поглъщането на „уранов“ прах.
САЩ искат да доставят на Киев снаряди с ядра от обеднен уран. Тези ядра са радиоактивни и се считат за много опасни. Те няма да бъдат решаващ фактор за изхода на битката, но въздействието им върху екосистемите на Украйна със сигурност ще бъде опустошително.
„Става дума за това да се даде допълнителен тласък на контраофанзивата на Украйна“, така държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен формулира желанията си миналата сряда, когато беше на посещение в Киев. Общаната помощ за отбрана на стойност 1 милиард долара и ракетите с обеднен уран, които САЩ обещаха на Украйна, би трябвало да помогнат.
Снарядите с обеднен уран се доставят в комплект от 31 танка M1 Abrams, чиито доставки също бяха предварително обещани от американските политици. Смята се, че тези снаряди имат особена проникваща сила, но радиоактивността им е спечелила и репутацията на изключително опасни.
Но какво всъщност ще дадат урановите боеприпаси на Украйна? И колко опасни са те?
Обедненият уран е много тежък химичен елемент, два и половина пъти по-тежък от желязото. Литрово шише с обеднен уран тежи 19 килограма. Благодарение на масата си снарядът притежава огромна пробивна сила, която може да пробие дори дебелата броня на тежките танкове.
Но ето какво се случва: при сблъсъка с бронята на танка механичната енергия на снаряда се превръща в топлинна енергия. Ужасяващата топлина кара снаряда буквално да се разтопи като масло, т.е. да се превърне отчасти в течност и отчасти в радиоактивен облак от пари с компонент уран и уранови оксиди.
Огромната пробивна сила прави този тип боеприпаси привлекателни за военни цели. Освен това, като продукт на ядрена реакция, тези ядра могат да се използват дори след употреба на бойното поле. И поради тези причини, наред с други, този тип оръжия се използват във войните – в Ирак, Косово или Афганистан – и то в продължение на десетилетия.
Според официален доклад само по време на войната в Ирак са използвани до 2000 тона такива боеприпаси. Според други източници, става дума за много по-големи количества използван уран.
В настоящия конфликт между Украйна и Русия, Великобритания не остана дълго време безучастна. Още през март Лондон обяви, че ще достави такива боеприпаси на Володимир Зеленски. Танковете Challenger 2, които британците също са обещали на Украйна, могат да носят тези снаряди.
Но Германия не разполага с уранови боеприпаси, което означава, че не може да даде подобна помощ на Украйна. В миналото обаче Бундесверът (Въоръжените сили на Федерална република Германия) е използвал специални волфрамови снаряди.
„Но все пак: доколко урановите ядра са способни да печелят битки? За Украйна урановите боеприпаси не са чудодейно оръжие, което гарантира сигурна победа. Те са само малко по-ефективни от конвенционалните оръжия„, казва Кристиан Мьолинг, военен експерт в Германското дружество за външна политика.
Старите съветски танкове имат броня, която може да бъде пробити от обикновени снаряди. Но срещу новите руски танкове с тяхната „динамична броня“, дори снарядите с уранови ядра може да се окажат безсилни.
Що се отнася до обикновените пехотинци, безсмислено е да се стреля по тях със снаряди с уранови ядра. „Логично е да се използват уранови снаряди само срещу бронирани превозни средства на противника, но случаите, в които танковете се изправят един срещу друг, са доста редки“, казва Мьолинг.
Уранът се среща доста често в природата, също толкова често, колкото и оловото. Интерес за добив обаче представлява радиоактивният уран. След ядрена реакция дори обогатеният уран излъчва 60% по-малко радиация, отколкото уранът в естествената му форма. Уранът, който се образува след използването на снаряда, излъчва опасно алфа лъчение, но то действа само на няколко сантиметра. Но химическите свойства на елементите, останали след използването на уранови бойни глави, могат да бъдат много по-опасни.
„Като тежък метал уранът, който вече е преминал през процеси на обогатяване или обедняване, е много по-опасен от елемента, който се среща естествено в природата„, казва Георг Щайнхаузер, професор по приложна радиохимия в Техническия университет във Виена. Той обяснява, че ако частици от този елемент попаднат в белите дробове и след това в кръвоносната система, тези органи могат да бъдат изложени на много вредни въздействия. А ако попадне в бъбреците, този вреден прах може да причини дори рак.
Уранът е опасен и за природата. За да се почисти обедненият уран, трябва да се отстранят цели земни пластове. „Използвайки уранови оръжия, украинците ще трябва да направят избор. Ако изберат да го използват, те трябва да приемат и екологични последици от използването му„, обяснява професор Щайнхаузер.