Европейският орган, който контролира политическите партии на ниво ЕС, е поставил под въпрос дали „Европа на суверенните нации“ спазва ценностите на Съюза. Формално става дума за проверка на съответствие. Политически обаче казусът изглежда като опит чрез езика на демокрацията да бъде санкциониран конкретен политически лагер — този на националноконсервативните и суверенистки партии, сред които са „Алтернатива за Германия“ и „Възраждане“.
Когато една политическа система започне да наказва опонентите си не за конкретно престъпление, а за предполагаемо несъответствие с широко формулирани „ценности“, въпросът вече не е само юридически. Той става въпрос за власт: кой определя кое е демократично, кое е екстремистко и къде свършва допустимата опозиция.
Именно този въпрос стои в центъра на казуса с европейската партия „Европа на суверенните нации“ — ESN/ЕСН. Според публикации, тръгнали първоначално от Politico, Органът за европейските политически партии и европейските политически фондации — APPF — е подготвил мащабен, около 300-страничен документ, свързан с евентуално нарушение на ценностите на ЕС от страна на ЕСН и нейни партии членки.
Самият документ обаче не е публично достъпен. Това е първият важен нюанс. Публични са официалните документи за регистрацията на ЕСН като европейска политическа партия, списъкът на членуващите партии, декларацията за спазване на ценностите на ЕС и указанията на APPF. Но не и самото досие, върху което медиите изграждат тезата за „процедура срещу крайнодясна партия“.
Още по-показателно е, че самата ЕСН заяви, че е научила за обвиненията чрез медиите след публикацията на Politico и че очаква да получи 300-страничния документ, за да го прецени и да отговори. В кратка позиция на сайта си партията пише, че „първо е научила за тези обвинения чрез медиите“ и че след публикацията на Politico очаква въпросния документ, за да разбере обвиненията срещу нея. Така се получава странна картина: непубличен документ срещу политическа партия първо се появява през медиен филтър, преди засегнатата страна публично да съобщи, че го е получила официално.
Не забрана, а дерегистрация — но ефектът може да е същият
Юридически най-точно е да не се говори за директна „забрана“ на ЕСН. Възможният механизъм е друг: проверка дали партията отговаря на условията за регистрация като европейска политическа партия. Ако се стигне до отрицателен резултат, последицата може да бъде дерегистрация — тоест загуба на официален статут и достъп до европейско финансиране.
Това не е маловажна разлика. Националните партии членки не биха били автоматично забранени. Евродепутатите им не биха изгубили мандатите си само заради такава процедура. Но ударът върху политическата координация, финансирането и легитимността на ЕСН би бил сериозен.
Затова формалният език е административен, но политическото послание е много по-силно: даден политически лагер може да бъде поставен под санкционен режим не защото е извършил конкретно доказано нарушение на наказателното право, а защото институциите преценяват, че поведението, програмите или изказванията на негови представители противоречат на „ценностите на ЕС“.
Кои са „европейските ценности“ и кой ги тълкува
Тук е сърцевината на спора. Европейските ценности не са напълно произволно понятие. Те са изброени в чл. 2 от Договора за Европейския съюз: човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и зачитане на човешките права, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства. В същия текст се говори още за плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете.
Проблемът е, че тези понятия са принципни, а не конкретни. Те не казват сами по себе си кое политическо изказване е нарушение и кое е допустима позиция. Те трябва да бъдат тълкувани. А в политическа система тълкуването никога не е напълно неутрално.
Когато мнозинството контролира институциите, то неизбежно получава и привилегията да задава оперативния смисъл на понятията. Така демокрацията може да започне да функционира не само като правило за политическо съревнование, а и като инструмент за определяне кои участници изобщо са легитимни.
ЕСН формално е декларирала същите ценности
Случаят е още по-сложен, защото в официалните документи ЕСН не отхвърля европейските ценности. Напротив — в документите към регистрацията на партията в APPF е посочено, че „Европа на суверенните нации“ е регистрирана като европейска политическа партия на 30 септември 2024 г. В политическата програма на ЕСН също се казва, че партията стои зад свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона, човешкото достойнство и човешките права, включително правата на малцинствата.
В същото време ЕСН защитава Европа на суверенни национални държави, традиционното семейство, европейската идентичност, контрол върху външните граници и рестриктивна миграционна политика. Точно тук вероятно се намира политическият сблъсък.
За едната страна това са легитимни консервативни и суверенистки позиции. За другата те могат да бъдат прочетени като знак за дискриминационна, антималцинствена или антилиберална политика. Самият текст не решава спора. Решава го институцията, която има правото да тълкува.
ЕСН, „Възраждане“ и AfD: политическият профил на атакуваната партия
Официалният списък на APPF към 18 май 2026 г., публикуван в раздела за структурната документация на ЕСН, посочва като пълноправни членове на партията формации като българската „Възраждане“, германската „Алтернатива за Германия“ — AfD, френската Reconquête, унгарската Mi Hazánk, нидерландската Forum voor Democratie, словашката Hnutie Republika и други.
Тоест ЕСН е не просто техническа европейска структура. Тя е политическият дом на партии, които оспорват доминиращия либерално-федералистки консенсус в ЕС: по миграцията, суверенитета, правомощията на Брюксел, културната политика и националната идентичност.
Именно това прави процедурата толкова чувствителна. Ако една европейска партия бъде атакувана заради реални призиви към насилие или ясни антидемократични действия, случаят е един. Но ако атаката стъпи върху разтегливо тълкуване на политически позиции, тогава тя вече прилича на опит да се накаже определен идеологически спектър.
Прецедентът AfD: национален натиск преди европейската процедура
Казусът с ЕСН не възниква в празно пространство. Част от партиите в нея вече са били подложени на натиск на национално равнище. Най-яркият пример е германската „Алтернатива за Германия“.
Тино Хрупала и Алис Вайдел/сн: АФД
В Германия от години се води дебат дали AfD може да бъде обект на забранително производство. През януари 2025 г. Бундестагът разгледа групови предложения, насочени към това Федералният конституционен съд да провери дали партията е противоконституционна. Както отбелязва Le Monde, става дума за инициатива на междупартийна група от депутати, която цели съдът в Карлсруе да прецени дали AfD е противоконституционна с оглед на евентуална забрана. Това не означава, че AfD е била забранена. Но означава, че самата идея за забрана на голяма опозиционна партия вече е била поставена в парламентарния дневен ред.
Паралелно с това Федералната служба за защита на конституцията опита да класифицира AfD като „установено дясноекстремистко направление“, което би отворило път за по-засилено наблюдение от службите. Тази класификация обаче беше оспорена от партията, а Административният съд в Кьолн постанови, че до приключване на основното производство службата засега не може да третира AfD по този начин.
Тази последователност е важна. Първо национален натиск върху AfD. После европейски натиск върху партията, в която AfD участва на ниво ЕС. Формално това са различни процедури. Политически обаче те се подреждат в една и съща логика: не просто спор с неудобна партия, а опит тя да бъде поставена извън нормалното поле на легитимната политика.
Опасният прецедент: днес ЕСН, утре друга неудобна партия
Най-дълбокият проблем е именно в това: демокрацията вече не се използва само като принцип за свободно политическо съревнование, а като език на наказанието. Партията не просто греши. Тя „застрашава ценностите“. Не просто има спорна позиция. Тя „нарушава човешкото достойнство“. Не просто предлага друга политика по миграцията. Тя може да бъде представена като заплаха за малцинствата, плурализма и самата демокрация.
И тук възниква парадоксът. В името на плурализма се ограничава плурализмът. В името на демокрацията се атакува партия, която има избиратели, представители и участие в институциите. В името на толерантността се стеснява полето на допустимото политическо говорене.
Ако ЕСН бъде санкционирана след прозрачна процедура, с публични доказателства, ясно установени нарушения и реално право на защита, това ще бъде един тип казус. Но ако процедурата се развие през непубличен документ, медийни внушения и разтегливо тълкуване на „ценности“, тя ще се превърне в опасен прецедент.
Защото днес обект е ЕСН. Утре може да бъде друга политическа сила — лява, дясна, консервативна, евроскептична или антисистемна. Затова казусът не е само за AfD, „Възраждане“ или ЕСН. Той е тест за самия европейски модел: дали ЕС ще остане пространство, в което различни политически визии се борят за избиратели, или ще се превърне в система, в която доминиращото мнозинство използва „ценностите“ като инструмент за дисциплиниране на опозицията.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
