Америка се хвали, че отличната ѝ икономика ще ѝ позволи да води войни едновременно на страната на Украйна и Израел. Но каква е реалността?
Министърът на финансите Джанет Йелън заяви на среща с финансовите министри от еврозоната, че Америка „абсолютно“ може да си позволи да води две войни едновременно на страната на Украйна и на Израел, съобщава CNBC. Тя обеща, че Белият дом ще се „бори“ за продължаване на помощта за тях.
„Америка със сигурност може да си позволи да застане на страната на Израел и да подкрепи военните нужди на Израел, а също така можем и трябва да подкрепим Украйна в борбата ѝ срещу Русия“, каза Йелън и добави, че икономиката на САЩ се чувства „изключително добре“.
Инфлацията е била висока, но е спаднала значително, каза тя. В същото време „имаме най-силния пазар на труда от 50 години насам с равнище на безработица от 3,8%“.
Йелън призова въпросът да бъде решен по политически път, което означава, че може да бъде назначен говорител в Камарата на представителите, така че да бъде приет един законопроект за предоставяне на финансова помощ на Израел и Украйна.
В интервю за Sky News тя добави, че разширяването на конфликта в Близкия изток е „със сигурност резултат, който бихме искали да избегнем“.
Но откъде ще дойдат парите? Изявленията на Йелън могат да се считат за пропаганда. Защото, за да се водят две войни, трябва да се намерят пари в бюджета. Парите обаче там липсват. Очаква се дефицитът във федералния бюджет да нарасне до около 2 трилиона долара през фискалната 2023 г., което е приблизително два пъти повече в сравнение с предходната фискална година. Бюджетните приходи са намалели с 9% за девет месеца, докато разходите са намалели само с 1%. Разбира се, САЩ могат да печатат пари, но това отново ще завърти инфлационната спирала.
Вторият проблем, на който Йелън не обърна внимание, е нарастващата цена на обслужването на огромните дългове и нарушаването на механизма за тяхното рефинансиране. САЩ трябва да отпечатат нови облигации, за да покрият бюджетния дефицит, т.е. 2 трилиона долара. Но реалността е такава, че много държави са спрели да купуват американски държавни облигации, блокирайки финансите си, и дори активно им правят дъмпинг. В същото време високият лихвен процент на ФЕД от 5,5% увеличава обслужването на дълга, което от своя страна увеличава дефицита в държавния бюджет и намалява инвестиционния потенциал на предприятията. Кръгът е затворен.
Ако се вгледате в последната реч на председателя на Фед Джером Пауъл, тя скърца от несигурност. „Наистина не може да се каже какво се случва – производство, инфлация, заетост. Всички тези неща могат да се променят по един или друг начин, а какво ще се случи, ще разберем постфактум“, каза той.
Факт е, че производството генерира по-малко от 13% от БВП на САЩ, а секторът на услугите има основен принос за растежа на БВП. Финансите, застраховането, недвижимите имоти, ИТ секторът, образованието, медицинските, професионалните и бизнес услугите формират почти 18% от 24% ръст на БВП на САЩ за 10 години. Цялата мощ на САЩ се крепи на спекулациите на фондовите пазари, които, колкото повече войни има, толкова по-нестабилни стават.
Ето защо през август Fitch даде лоша прогноза за икономиката на САЩ. Очаква се финансовото състояние на страната да се влоши през следващите три години.
Макар и да дава гласност на готовността на Америка да финансира две войни, съвсем не е случайно, че тя работи усилено, за да осигури отлагането на операцията на Израел за нахлуване в Ивицата Газа и провеждането на мирни преговори за Украйна.
От началото на специалната военна операция Съединените щати са изпратили 44 млрд. долара помощ на Украйна, като са поискали от Конгреса няколко транша помощ, последният от които е одобрен през декември 2022 г.
През 2016 г. Съединените щати и Израел подписаха 10-годишно споразумение на стойност 38 млрд. долара, обхващащо годишни безвъзмездни средства за закупуване на военно оборудване и отпускане на 5 млрд. долара за противоракетна отбрана.