Юристът Румяна Ченалова е категорична, че закриването на Украинската православна църква е своеобразен геноцид над духовната същност на човека!
Ще започна с цитат на един от най – известните лобисти на законопроекта Владимир Вятрович / Евросолидарност/, който съвсем точно изразява действителните мотиви за създаването на закона за защита на конституционният ред, известен като закон 8371 :
„ Руската православна църква трябва да бъде забранена със закон, а дейността на всички религиозни организации, свързани с нея да бъдат прекратени по ясна процедура, включваща проучване , предписание за изпълнение на закона и съдебна забрана. РПЦ и свързаните с нея структури няма да могат да използват държавно и общинско имущество, като преминаването на общностите в ПЦУ ще бъде значително опростен.“
Главата на Украинската гръко-католическа църква Светослав Шевчук определи закона като средство за защита на църквата от опасността религията да се използва като оръжие. Според него Русия използва православието като инструмент за милитаризация, превръщайки го в невротропно оръжие.
Още през януари 2023 год. държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта официално заяви наличие на църковно – канонични връзки между УПЦ и Московската патриаршия.
Законът вече е приет.
И същата държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта е оправомощена да извършва т.н. религиозни експертизи на юридическите лица , като при наличие на подозрение че съответната религиозна организация е подчинена канонически и организационно на външен център на влияние е длъжна да направи предписание за отстраняване на нарушенията в месечен срок. При неизпълнение държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта сезира съответния административен съд с искане за забрана дейността на юридическото лице в Украйна.
Закон 8371 е противоконституционен!
Нарушено е основно конституционно правило за върховенството на закона, разписано в чл.8 от Конституцията на Украйна. Съгласно чл.11 от Конституцията „Государство содействует консолидации и развитию украинской нации, ее исторического сознания,традиций и культуры, а также развитию этнической, культурной, языковой и религиозной самобытности всех коренных народов и национальных меньшинств Украины“. Чл. 15 прогласява правилото, че никаква идеология не може да се признава от държавата като задължителна. Със закон 8371 на практика се приема за задължителна идеята/ идеологията, че Русия е враг и агресор и всички връзки, вкл. на религиозна основа следва да бъдат забранени .
Нарушено е и правилото на чл. 19 от Конституцията, според което органите на държавна власт и съответните длъжностни лица са длъжни да действат само на основанията, в пределите на пълномощията и способите, предвидени в Конституцията и законите на Украйна. Ратифицираните международни договори са част от законодателството на Украйна, в т.ч. Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи. С въвеждането на механизъм за проверка и заличаване на юридически лица – религиозни организации в нарушение на ЕКПЧОС и Протокол №12 за забрана на дискриминацията, украинският парламент е предоставил пълномощия на държавните органи в нарушение на забраната по чл. 19 от собствената си Конституция.
Правото на свобода на вероизповеданията е прогласено в чл. 35 на украинската Конституция и ограничаването му е допустимо само в интерес на обществения ред, здравето и морала, както и в защита правата и свободите на другите. Със закон 8371 съществено са ограничени правата по чл.35, доколкото се осъществява намеса в юрисдикцията на УПЦ.
Това ограничение не само не отговаря на изискванията за допустима намеса, но и не е от компетентността на законодателния орган. От друга страна със закон 8371 е нарушено и друго конституционно правило – чл. 22, че при приемането на нов закон не се допуска стесняване на съдържанието и обема на съществуващите права и свободи. Тези права и свободи и тяхното гарантиране определя съдържанието на дейността на държавата според чл.3 от Конституцията. Държавата отговаря за своята дейност пред всеки украински гражданин. Със закон 8371 съществено е нарушено правото на Църквата да определя своята юрисдикция съобразно правилата на каноничното право, организационната си структура и легитимация чрез дейността на регистрирани юридически лица – религиозни организации. Ограничено е и правото на избор на украинските граждани да изповядват своята вяра при вече регистрираните юридически лица.
Закон 8371 е не само противоконституционен, не само противоречи на международни актове, обвързващи Украйна, но и грубо нарушава основни човешки права и е своеобразна форма на геноцид.
Вярно е, че юридическото наименование на понятието геноцид предполага целенасочено и систематично унищожаване на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством убийство на членовете на тази група или тежко физическо или психическо увреждане.
Някои от световно признатите прояви на геноцид са изтреблението на евреите (Холокост) и циганите в периода (1935 – 1945), а също така и избиването на мирно население в окупираните европейски страни по време на Втората световна война.
Макар че историците все още спорят дали политиката, довела до Гладомора в Украйна попада под юридическото определение на геноцид, много правителства, както и Европейският парламент, официално през 2006 год. го признаха за такъв.
Ако физическото насилие спрямо групи от хора на основание тяхната националност, етнос, раса или религия е признат геноцид, не е ли още по – ужасяваща проява на геноцид посегателството върху духовната същност на човека и неговата вяра?!
В едно демократично общество държавата е тази която създава и контролира правовия ред и защита на човешките права От 1995 год. Украйна е член на Съвета на Европа и обвързана както от решенията на органите му, така и от приетите нормативни актове. Едно от най-важните постижения на Съвета на Европа е приемането на Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи през 1950 г., чрез която я се създава Европейския съд по правата на човека.
Съгласно чл.9 от Конвенцията всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали. Следователно това право се упражнява по избор индивидуално или колективно и е пряко свързано с правото на свободно сдружаване по см. на чл.10 от Конвенцията.,
Упражняването на тези права не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Упражняването на правата и свободите, разписани в Конвенцията, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.
Нещо повече никоя от разпоредбите на Конвенцията не може да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да осъществява дейност или действия, имащи за цел разрушаването на което и да е от тези права и свободи, или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената в Конвенцията. С разпоредбата на чл.18 от Конвенцията е въведен критерий относно допустимият обхват на ограниченията. Този критерий е целта на ограничението , а тя е лимитивно посочена в Конвенцията – в интерес на националната или обществената сигурност, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
С Протокол № 12/ 2000г. към конвенцията е въведена забрана на всяка форма на дискриминация , което превръща забраната за дискриминация в самостоятелно право. Според чл.1 от Протокола упражняването на всяко право, предвидено в закона, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. Никой не може да бъде дискриминиран от който и да е орган на властта на каквото и да е основание, включително посочените в параграф 1.
Законът грубо нарушава базовите норми по правата на човека, разписани и в други международни актове – чл.2, чл.17, чл.18 и чл.20 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл.18 и чл. 22 от МПГПП , Декларацията на ООН за ликвидиране на всички форми на нетърпимост и дискриминация на основата на религия или убеждения.
В случая закон 8371 предвижда ограничения на правото на религия и правото на сдружаване не в защита на националната сигурност и обществен ред, а с цел разрушаване на връзките с руската Патриаршия, игнорирайки правилото, че когато църквата е отделена от държавата каноничните правила и техният контрол не са в компетенциите на парламента или институциите на изпълнителната власт.
Следователно от една страна държавата не притежава правомощия да регулира каноничното право, вкл. организационната структура на църквата. От друга страна коментираният закон не намира правно основание доколкото отношенията между църковните организации са уредени в техните устави и се подчиняват на каноничните правила, вкл. решенията на църковните събори. Тези правила съществуват отдавна и никога не са поставяли в опасност конституционният ред в Украйна.
Грубата намеса на държавата в дейността на религиозните организации е не само дискриминационна, но и недемократична и повлияна основно от политически съображения.
Целта е скъсване на духовните връзки с Русия, реализирана с любезното съдействие на Константинополския патриарх Вартоломей. С решение на Константинополската патриаршия от 11 октомври 2018 г. се отменя т.нар. „Разрешителна грамота“ издадена през 1686 година.
Чрез грамотата от 1686 г. Киевската митрополия е дадена под юрисдикцията на Московската Патриаршия, спрямо която важат църковните правила, отнасящи се за несмесването на юрисдикционните граници на поместните църкви съобразно 2 правило на II Вселенски събор и 8 правило на III Вселенски събор. Следват свикване на „обединителния събор“ на 15 декември 2018 г. и издаването на Томос, с който се прави опит да се легализират разколническите групи в Украйна и да им се даде статут на автокефална Църква. Неформалната отмяна на правилата и присвояване правото за юрисдикция на територията на Украйна от страна на Константинополската Патриаршия е в остро противоречие със свещените канони., което обаче не е в юрисдикцията на държавната власт и управление.
Приемането на тези действия от страна на поместните автокефални църкви би довело до въвеждането в каноничната практика на православната Църква на опасен прецедент, който засяга не просто канонични въпроси относно начина на управление в православната Църква, а догматични, които се отнасят за самото учение на Църквата.
Проблемът същевременно е юридически от гледна точка на законодателството на Църквата и касае правомощията на Константинополската патриаршия, действителността на решенията и влиянието на този опасен прецедент върху отделните автокефални църкви и единството на православната Църква. Забраната на отделните юридически лица – религиозни организации само защото са под юрисдикцията на Московската патриаршия е неправомерна намеса на държавата в отделената от нея църква.
Споровете по въпроса отменена ли е или не поради липсата на компетентност Разрешителната грамота, нарушени ли са канонични правила, в чия юрисдикция е УПЦ могат да бъдат решени само от органите и по каноничните правила на православната църква.
В тази връзка следва да се отбележи , че на 24.08.2024год. Патриархът на Антиохия и целия Изток Йоан 10 изпрати писмо до Киевския и на цяла Украйна митрополит Онуфрий във връзка с приетия закон 8371, определяйки го като колективно наказание на милиони вярващи, чийто единствен грях е, че остават верни на православната вяра. С това писмо Патриархът на Антиохия предложи свикването на общ събор за комплексно решение на украинският църковен въпрос.
Това е единственият начин законно да се реши въпроса касаещ юрисдикцията на УПЦ.
След влизането на закона в сила, вероятно ще започнат т.н. религиозни експертизи и съдебни процеси, след финализирането на които следва да бъде сезиран ЕСПЧ относно допуснатите тежки нарушения на основни човешки права и свободи.
Дотогава е нужно да се сезират всички международни организации за защита на човешките права и религиозни свободи, християнски лидери и правителства за да се сложи край на религиозната дискриминация и насилие против православната църква, което е опасен и недопустим прецедент в 21 век.
Кои органи да бъдат сезирани :
Съветът на ООН по правата на човека (СПЧ) е главният междуправителствен орган в рамките на системата на ООН. Той отговаря за насърчаването и защитата на правата на човека по света чрез разглеждане на специфични за конкретната страна ситуации и изготвяне на съответните препоръки. Съветът провежда редовни сесии три пъти годишно (март, юни и септември), както и специални сесии – при възникване на критична ситуация, свързана с нарушения на правата на човека.
Съветът на Европа има статут на наблюдател в ООН и редовно присъства в Общото събрание на ООН. Двете организации си сътрудничат в областта на човешките права, малцинствата, миграцията и борбата с тероризма. Неправителствените организации (НПО) могат да вземат участие в Конференцията на НПО на Съвета на Европа и да получават статут на наблюдатели. Съветът на Европа изготвя Европейската конвенция за признаване на НПО статута на юридически лица през 1986 г., което дава правно основание за съществуването и работата им. Член 11 от Конвенцията на защита правата на човека защитава правото на свобода на сдружаване, което е фундаментална норма за НПО.
Правата на човека не са само една от основополагащите ценности на Европейския съюз, но са и основна част от отношенията на ЕС с държави извън ЕС и международни организации. През декември 2020 г. Съветът на ЕС създаде рамка за санкции в областта на правата на човека, която се прилага в световен мащаб, което означава, че санкциите на ЕС могат да бъдат насочени срещу лица, образувания и органи, включително държавни и недържавни субекти, отговорни за, участващи или свързани с тежки нарушения и погазване на правата на човека в световен мащаб, независимо къде се случват те. Рамката се прилага например за: геноцид престъпления против човечеството; изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Други нарушения и погазване на правата на човека също могат да попаднат в обхвата на настоящата рамка за санкции, ако са широко разпространени, систематични или по друг начин пораждат сериозна загриженост по отношение на целите на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Санкциите се състоят от забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активи на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъка.
Диалозите по правата на човека са едно от основните средства за изпълнение на външната политика на ЕС в областта на правата на човека в съответствие с новия План за действие относно правата на човека и демокрацията (2020—2024 г.). За да постави правата на човека в центъра на своите действия, Съюзът разработи широк набор от правни и политически инструменти, включително насоки относно диалозите по правата на човека. Европейската служба за външна дейност провежда редовни диалози по правата на човека с държави извън ЕС. Всеки диалог се установява в съответствие с насоките на ЕС относно диалозите за правата на човека, които бяха приети през 2001 г. и последно актуализирани през 2021 г. Съветът прави оценка на положението с правата на човека в съответната държава и взема решение за започване на диалог с тази държава чрез приемането на заключения.
Консултациите с представители на гражданското общество (включително НПО, правозащитници) са съществен елемент от диалозите. Представителите на гражданското общество могат да изложат ясна картина на състоянието на правата на човека на национално равнище и да представят евентуални индивидуални случаи, както и технически експертен опит по конкретни теми. Такива консултации следва да се провеждат достатъчно време преди диалога, за да допринесат за оформянето на дневния ред, а провеждането на дебрифинги следва да бъде стандартна практика. Когато диалогът се провежда в Брюксел, може да се предвиди подготвителна видеоконференция на местните представители на гражданското общество, тъй като това е доказано добра практика.
Ще завърша с думите на украинския депутат Артем Дмитрук, който при приемането на закон 8371, от трибуната на Върховната Рада се обърна към подкрепилите закона с думите „ Не можете да забраните нашата вяра! Вяра вечна, вяра славна, наша вяра православна“
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски