Към десетия ден от нахлуването на ВСУ на руска територия могат да се поставят редица въпроси и направят някои изводи. Първо, в областта на глобалните измерения. Каква е играта на САЩ, Британия и НАТО? Защо атаката е била необходима на Зеленски? Каква е играта на РФ след като Москва е определено зависима от външни фактори при вземането на решения? По-ясно казано, Русия е все още финансова колония на Запада.
Руската ЦБ (Централна банка, бел. Критично) е рожба на глобалните финансови институции като МВФ, СБ и т.н. СЗО се вихри в РФ и никой не й налага ограничения. Освен това 500 млрд. дол. на руските елити са депозирани в западни банки. Повече от очевидно е, че между Москва и Вашингтон има договорняк.
Това е причината вече две години и половина да се води някаква „странна война“ в Украйна. Путин заяви, че влизането на ВСУ е „провокация“. Провокация спрямо какво?
Според мен става въпрос за нарушаване на задкулисния договорняк между Кремъл и deep state.
„Споразумението“ би могло да бъде следното. Американците не позволяват на ВСУ да бие дълбоко на руската територия и ВСУ няма разрешение от своите американски куратори да влиза на руска територия. В замяна ВС на РФ не разрушават жп. инфраструктурата и не закачат стратегическите мостове на украинска територия. Не се закача Зеленски и не се нанасят ракетни удари по центровете за вземане на решения в Киев.
Западняците посещават украинската столица безпроблемно. Само един точен ракетен удар върху сървърите, които обслужват банковата мрежа в Украйна и страната е в пълен финансов колапс. Но такъв няма. Украинската телевизия работи. В Киев има електричество. Дискотеките и баровете работят на пълни обороти. След две и половина години удари върху украинската енергетика, въпреки че кашля, тя продължава да дава ежедневното необходимо електричество на населението.
Пуснаха се слухове, че руското разузнаване се е провалило и не е усетило концентрирането на ВСУ срещу Курска област. Това са пълни глупости.
Информацията, че се струпват войски е докладвана отдавна в ГЩ на ВС на РФ. Преди две години Евгени Пригожин съобщи, че ВСУ подготвя атака срещу Курска, Белгородска и Брянска област. Преди два месеца същото пишеха и руските блогъри и военни кореспонденти. Предполагам, че в Кремъл са били уверени, че американците ще спазят договорняка. Това е според мен и причината трите цитирани области да са останали без сериозна въоръжена отбрана.
Отделно, че отбранителните линии на Суровикин трябва да бъдат в комплект с достатъчно количество въоръжени бойци. А такива не е имало. Още по-отделно, че известният руски анализатор Владимир Лепехин в свой коментар преди един ден спомена, че при изгражданите отбранителни линии в Курска област, вероятно и в Белгородска и Брянска, корупционерите от руското МО са си напълнили джобовете със сума в размер на 3 млрд. рубли, долари или евро… не стана ясно!
Причината американците да твърдят, че те нищо не са знаели за планираната атака на ВСУ на руска територия е това, че е нарушен договорняка с руснаците. Прескочена е още една „червена линия“. Путин още веднъж са го „кинули“.
Затова беше бесен преди няколко дни. Още повече, че украинците заявиха, че западните им куратори са били в течение на планиране на атаката на руска територия. С прехвърлянето на цялата отговорност върху Зеленски янките се готвят да го обвинят, че е „непослушен“ и ще го сменят с нов „некомпроментиран“ президент. Например, като Аваков или някой друг. С атаката на ВСУ срещу Курска област Зеленски се гърчи и иска да покаже, че все още може да бъде полезен за своите господари. Той се бори за своя живот.
Атаката на ВСУ в Курска област умъртви окончателно „партията на мира“ в Русия, която е съставена предимно от руски търгаши, на които им викат още и национални предатели. А те са. Петата руска колона във властта и активистите в НПО-тата все още си живеят живота в РФ. Мигрантите издевателстват над местното руско население. Повечето шефове на силовите руски структури се разсейват. Но получават милиарди в своите джобове от вихрещата се корупция.
Излагам на масата предимно факти и мои хипотези и разсъждения. Нищо повече.
Във втората част на моя текст бих искал да поставя акцент върху това, че някои от нас живеят във виртуална реалност. Много хора търсят комфортен за тяхното душевно състояние интерпретационен наратив за случващото се около тях. Виждат света в двоичен вариант. А той не е. Реалността е съвсем друга.
Истината не всякога е приятна за необичащите да правят ментални усилия. Тежкото ментално еуфоризиране или мързел са проклятие. Човек не може да погледне истината в очите. Патологичната вяра в коя да е кауза понякога се преобразява в агресивен просташки наратив срещу тези, които смущават душевния комфорт, макар и илюзорен.
За съжаление просташкият и вулгарен наратив нерядко се приема за висш вербален „пилотаж“ и печели не малко лайкове в електронните форуми от еуфоризирания маргинал. Войнстващият простак се издига в култ. Даже понякога управлява нашето ежедневие. Огледайте се!
The Washington Post подаде информация за провалените преговори в Катар между Киев и Москва. Дали това е точно така ще разберем по-късно. Може би Катар ще освети малко по-подробно договорняка. Ако има такъв. Да, в Русия наричат „договорняк“ задкулисните преговори, които стават зад гърба на обикновените руснаци, които обичат Русия и загиват на бойното поле в Украйна, а вече и в Русия. Но има и една друга Русия на търгашите, които предават матушка Русь за да си пълнят гушата. И да си издържат именията и семействата си в чужбина. Почти всички с чуждо гражданство. Тези пари са кървави по време на война.
Михаил Хазин от известно време твърди в своите анализи, че в Русия се подготвя „цветна революция“ през септември т.г. Преди броени часове той се коригира и заяви, че „цветната революция“ в Русия стартира с Курската офанзива на ВСУ.
Да се опитаме преди да правим категорични заключения да поставим фактите на масата. В момента в Русия се наблюдава в обществото определено „мъртво“ вълнение водещо до напрежение. До преоценка на събитията, които се случват в страната. До преоценка на ролята на превъзнасяни до скоро политически фигури. Ако споменатият договорняк по-горе е реален, а не дезинформация, то акцията на ВСУ на територията на „стара Русия“ се вписва подозрително добре в общия контекст.
Вписва се и „провалът“ на ВС на РФ в приграничната зона. Приказките за някакъв планиран „хитър капан“ за украинците в Курска област са трогателно наивни. Трагедията на приграничното население попаднало под окупацията на ВСУ няма как да е част от „хитрия капан“. Пострадалите са над 100 000 и стават все повече. А убитите и ранените? Тези дни наблюдаваме атака срещу руските военни блогъри и военни кореспонденти. Руската „Партия на победата“ е атакувана и се правят опити да бъде дискредитирана. Отново се появиха приказки за връщането в Русия на Ала Пугачова, ключова фигура на Семейството (хората на Борис Елцин).
Стои въпросът… дали отново Кремъл не са го „кинули“ (измамили). Ако да, то докога? Докато се правят договорняци под натиска на руските търгаши и петата колона. Отсъствието преди 6-ти август на реакция при струпването на украински войски срещу град Суджа също може да се впише в договорняка. Разсъждавайки на базата на факти е очевидно, че нито руското разузнаване, нито ВС на РФ могат да бъдат обвинени в липсата на професионализъм. Нито ГЩ и ген. Герасимов.
На руските военни най-вероятно им е било забранено да „усилват ескалацията“. Да не развалят „мирния фон“ на договорняка. А той (фонът) се изгражда методично, с многобройни „жестове на добра воля“.
Комикът Иван Ургант, който се подиграваше със СВО го върнаха в Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, който в този драматичен момент май е в лятна отпуска, даже го защити, бил се объркал. Подготвят отново публичната поява на Ала Пугачова. Атакуват се хард патриоти като Александър Сладков и Юри Подоляка. Включително Юри Баранчик. Уволнен е ген. Андрей Ильницкий, съветник на военния министър по въпросите на хибридната и ментална война. Намеква се, че е виновен защото е роден в гр. Лвов, Западна Украйна и е назначен в МО от Кожугетович. То и Сергей Лавров бе зам. външен министър при одиозния Андрей Козирев. Последният днес живее в САЩ. Дъщерята на Лавров живее в САЩ и е гражданка на САЩ. А внуците на Сергей Викторович не говорят руски. Ама това е друга „опера“.
Затова пък журналистът Максим Юсин от „Коммерсантъ“ по една от централните руски телевизии призова руснаците да погледнат картата и да видят колко е голяма по територия РФ. И да се подготвят да се лишат от част от нея.
На търгашите им пречат изброените хард патриоти по-горе. Пречат да „продадат“ на изгодна цена „примирието“ или по-точно договорняка. Търгашите имат нужда от време за да „продадат“ героизма на руските войници на фронта и убитите военни и мирни граждани. За да могат после отново търгашите да си продават спокойно стоката- нефт, газ и други природни ресурси. Които бандитски заграбиха в периода на Борис Елцин.
Ако активната подготовка за „цветна революция“ в Русия е стартирала с атаката на ВСУ срещу Курска област, то определено може да се каже, че началото е подготвено професионално. Медийният съпровод е мощен и създава впечатляваща виртуална картина за тълпата „полезни идиоти“. Нанесени са огромни имиджови щети на Кремъл и ВС на РФ. В стратегически план САЩ&Ко загубиха. В тактически план Киев хвърли всички свои стратегически резерви, които се смилат от ВС на РФ.
Със своята ситуационна „победа“ в Курска област Зеленски окончателно си гарантира своето стратегическо фиаско. И този път опитът за „цветна революция“ в Русия е напът да се провали. Курската драма е само елемент от нейния пъзъл. Но тя е само разузнаване с бой. Тепърва предстои генералното сражение, което не е само на бойното поле.
Вече няма съмнения, че атаката на ВСУ в Курска област е само част от мащабен план за преобръщане на информационния и политически контекст около СВО в Украйна, Русия и света. Дали Русия ще отговори на навлизането на украински войски на руска територия? Много хора очакват всеобхватен хард отговор от Кремъл.
В същност това е и една от основните цели на Запада. До този момент Западът притежава инициативата. И диктува нивото на ескалация на конфликта. Търси се преход към принципно по-високо конфликтно ниво. Предизвиква се хард руски отговор с употреба на ТЯО и нова голяма мобилизационна вълна.
За Кремъл е изгодно Украйна бавно да гасне в конвулсии. При рязко повишаване на нивото на конфликта Западът ще получи мотив да вкара редовни войски на НАТО на украинска територия и вероятно ще предаде на Киев „мръсна бомба“, съгласно британския сценарий.
Русия се сражава на два фронта. Външен и вътрешен. Да се търси военно поражение, предвид ядрения потенциал на РФ, е несериозно. Но вътрешният фронт вътре в страната е далеч по-опасен за Кремъл. В Русия в момента върви латентна форма на „цветна революция“. Петата колона и мигрантите са мощни инструменти за външните фактори, които търсят взривяване на РФ отвътре. За агентурата да не говорим. Да погледнем конфликта през ядрената оптика!
Financial Times (FT) написа, че трябва да се прави ясно разлика между употребата на ТЯО и СЯО. Медията публикува обширен анализ на базата на 29 секретни руски военни файла, изготвени между 2008 и 2014, включително сценарии за военни игри и презентации за военноморски офицери, които обсъждат принципите на работа при използването на ядрени оръжия. Размяната на ядрени удари със стратегически ракети е „отживелица“ в наши дни. Съвсем друго е употребата на ТЯО.
FT: „Капацитетът на Русия да нанася удари в цяла Европа означава, че цели по целия континент ще бъдат изложени на риск веднага щом нейната армия се сблъска със силите на НАТО в страни на първа линия като балтийските държави и Полша, казаха анализатори и бивши военни служители“.
Тук мога да добавя, че Румъния и България също влизат в цитираната от FT рискова група. Не би трябвало да имаме никакви илюзии в това отношение.
„Безпокойството не е съвсем неоснователно, като се има предвид, че само миналия месец Путин предизвика редки учения специално на тактическите ядрени сили на Русия, които включват въоръжаване и симулирано изстрелване на специални ракети Искандер-М с ядрени глави, наред с други. Обърнете внимание, че темата за ядрена война, обмена на ядрени ракети и т.н. е станала отживелица в наши дни, но това е само по отношение на класическия стратегически ядрен „обмен“ на междуконтиненталните балистични ракети със САЩ“. (Симплициус).
Бих искал да обърна внимание, че всичко написано по-горе касае територията на Стария континент и Русия, но изключва територията на САЩ. Европейците рискуват да станат цели на руските ракети, а американците се оказва, че не са в аналогична драматична ситуация. Важен момент в статията FT:
„Според изчисленията на НАТО страните в алианса разполагат с по-малко от 5% от капацитета за противовъздушна отбрана, необходим за защита на източния фланг на алианса срещу мащабно нападение от Русия. Путин каза през юни, че Европа ще бъде „повече или по-малко беззащитна“ срещу руските ракетни удари““.По линия на НАТО европейците предадоха една голяма част от своите оръжейни системи и системи за ПВО на Киев и сериозно се демилитаризираха заедно с Украйна. Това се отнася особено за противовъздушната отбрана, тъй като такива системи не само не са много в Европа, но дори не се произвеждат в големи количества; и точно те са системите, които са от съществено значение за неутрализирането дори на малка част от потенциална руска атака“.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски