Няма да прекарам следващите 13 месеца, преструвайки се, че съм сигурен, че един 86-годишен човек (на колкото ще бъде Джо Байдън през ноември 2028 г.) ще може да бъде президент на Съединените щати. Вие също не бива да го правите. Отговорът на въпросите за възрастта на Байдън е прост: „Да, има вероятност вицепрезидентът Камала Харис да стане президент – и това би било добре.“
Трудно ли е да се каже това? Очевидно. По време на отделни интервюта за CNN миналата седмица бившата председателка на Камарата на представителите Нанси Пелоси (Калифорния) и републиканецът Джейми Раскин (Мичиган), двама обикновено много уверени оратори, сякаш избягват да кажат директно, че Харис е силен кандидат за вицепрезидент на Байдън.
Ясно мнозинство от американските гласоподаватели, включително огромен блок от демократи, се притесняват от възрастта на Байдън. Това естествено предизвиква повече дискусии за Харис, отколкото за нейните предшественици, които не са били на служба при 80-годишни президенти. Но вместо да признае загрижеността за възрастта на Байдън и произтичащото от това внимание към Харис, Демократическата партия изглежда избира двупосочна стратегия: уверени изявления за здравето на Байдън и агресивно отхвърляне на онези, които повдигат този въпрос. Партията твърди, че това е тенденция, предизвикана от медиите, въпреки че моите приятели и роднини, които повдигат въпроса за възрастта на Байдън, са тези, които консумират най-малко политически новини.
Този подход е не само нормативно лош („За да спасим демокрацията, никой не бива да говори за потенциалните опасности от това да имаме 86-годишен президент“), но и вероятно безрезултатен. Почти сигурно е, че той няма да спре хората да говорят за възрастта на Байдън. (Доналд Тръмп, който през 2028 г. ще бъде на 82 години, също не е идеален и също така трябва внимателно да проучим неговия кандидат за вицепрезидент, ако спечели републиканската номинация).
Преди няколко месеца моят колега Мат Бей призова самия Байдън да бъде директен по отношение на перспективата за президентство на Харис. „Бих я превърнал в постоянна фигура до Байдън по време на публични събития и в такива продължителни интервюта, каквито той в повечето случаи избягва да дава. Бих превърнал кампанията в това, което Холивуд нарича шоу с двама главни герои„, пише той. Уважавам мнението на Бей, но не съм сигурен, че поставянето на Харис по същество като съпрезидент е правилният подход.
Вместо това, без значение какво казват Байдън и официалните представители на Демократическата партия, около 81 милиона от нас, обикновените граждани, които гласуваха за него през 2020 г. – и ще го направят отново – трябва да бъдат откровени относно възрастта на Байдън и какво означава тя. Ако говорите с приятел, който не е решил или вероятно ще гласува за Байдън, но се притеснява, че е толкова стар, опитайте за го убедите със нещо подобно на това: „Президентът Байдън лети по света, изнася дълги речи и взема тонове сложни решения. Той е много подходящ за тази работа в момента. Надявам се и очаквам, че ще може да изкара пълния си четиригодишен втори мандат, ако бъде преизбран. Все пак той е на 80 години, така че никой не може да обещае, че през 2028 г. ще бъде в отлично здраве. Но вицепрезидентът Харис, разбира се, би могъл да го замести, ако се наложи. Тя има много опит, а президентството така или иначе не е на един човек. Всички хора, които помагат на Байдън, също ще бъдат до нея. А един президент в лицето на Харис би бил много по-добър от един президент Тръмп“.
Това очевидно е по-честния отговор. Помислете за 80-годишните хора в живота си. Предполагам, че сте по-близо до това учтиво да ги помолите да спрат да шофират, отколкото да ги попитате дали ще се кандидатират за общински съветници или кметове, да не говорим за президент. Разбирам, че Байдън не е най-обикновен 80-годишен човек. Но бих казал същото и за сенатор Даян Файнщайн (демократ, Калифорния) или за лидера на малцинството в Сената – Мич Макконъл (републиканец, Кентъки) – сега и двамата се борят със здравословни проблеми.
Защо представителите на Демократическата партия вече не се изказват откровено за потенциала на президента Харис? Вероятно те смятат, че някои колебаещи се избиратели в Мичиган и Уисконсин биха подкрепили Тръмп вместо Байдън, ако действащият президент даде знак, че Харис може да поеме поста след година или две. Скептичен съм, че има решителен брой такива избиратели, но Хилъри Клинтън, единствената жена кандидат за президент от голяма партия в американската история, наистина загуби Мичиган и Уисконсин от Тръмп. Случва ми се да мисля, че по-убедителното послание към тези избиратели е, че Харис би била по-добър президент от Тръмп, вместо обещанието, че Байдън ще бъде в отлично здраве през 2028 г.
Но има и две други, по-обезпокоителни обяснения. Едното е, че Демократическата партия има проблем с култа към личността. Демократите се подиграват на републиканците, че са обсебени от един човек, Тръмп. Но те трябва да се погледнат в огледалото. Байдън е новият супергерой на демократите. През последните няколко години представителите на партията се държат така, сякаш той лично е убил Тръмп, спасил е демокрацията, оправил е икономиката и е направил Вашингтон отново двупартиен. Те не могат лесно да се преобърнат на 180 градуса и да признаят, че може би и други кандидати биха могли да победят Тръмп през 2020 г. Икономическите политики на администрацията се появиха от интелектуалците на партията, а не от Байдън, а служителите, които всъщност сключват сделки с републиканците в Капитолия, биха могли да работят и при президента Харис.
Вторият проблем е (подозирам), че много служители на Демократическата партия всъщност не смятат, че Харис е способна да бъде президент. През последните четири години в партията постоянно се чуваха подмятания по неин адрес. „Кампанията ѝ беше лоша“; „Как се провали в това интервю?“; „Защо толкова много от нейните служители напускат?“. Предполагам, че много партийни служители са слушали хулите по адрес на Харис и сега имат прекалено негативно мнение за вицепрезидента.
Бих предпочел супервойнственик като сенатор Елизабет Уорън (демократ, Масачузетс) да бъде вицепрезидент и евентуално наследник на Байдън. Харис не е известна като водещ мислител по политическите въпроси. Но и повечето от предишните ни президенти не са били такива, а и Байдън не прави изключение.
Трудно е да си представим, че президентът Харис ще вземе толкова много политически решения, които изглеждат зле в ретроспекция, колкото Бил Клинтън, да не говорим за катастрофалните мандати на Джордж У. Буш и Доналд Тръмп. Харис може да бъде компетентен президент. Всъщност в някои отношения бих предпочел Харис като президент пред Байдън. Тя явно е по-малко фиксирана от Байдън върху пресъздаването на миналото, и изглежда по-склонна от него да признае и да се бори с нарастващия радикализъм на Републиканската партия.
Така че ще прекарам подготовката до изборите през 2024 г. честен: Байдън е солиден президент, но не и незаменим – нито той, нито Харис е трансформиращ лидер като преподобния Мартин Лутър Кинг. Харис може да се окаже на поста, заради възрастта на Байдън. Ако съдбата на американската демокрация зависи от това да се преструваме, че изобщо не сме загрижени за 80-годишен президент, тогава значи сме обречени. Не мога да предскажа бъдещето и здравето на Байдън, а и не е нужно – ще гласувам за Джо Байдън за президент. А също и за Камала Харис за президент, ако Байдън не е в състояние да изпълнява задълженията си.
Пери Бейкън-младши е колумнист на Washington Post. Той се фокусира върху две основни теми: нарастващия радикализъм на Републиканската партия и десницата, и усилията за създаване на по-справедливо общество. Преди да се присъедини към Washington Post през май 2021 г. , Пери е изкарал стажове като правителствен и изборен писател за списание Time, политическото бюро на Washington Post, theGrio и FiveThirtyEight. Той също така е бил анализатор в ефира на MSNBC и сътрудник в New America. Израснал е в Луисвил, Кентъки, където живее и сега.
Превод за КритичноБГ, Десислав Григоров
Източник: Washington Post