Както вярвах от самото начало, основният резултат от изборите за Европейски парламент, проведени този месец, не бяха техните резултати, разпределението на местата или дори изборът на нов или стар ръководител на Европейската комисия, а тази тенденция, или както сега се казва, политическата тенденция на обществените настроения в Европа, която се определяи от гласуването.
И съдейки по това, което се случва сега, европейските политици явно са схванали тази тенденция.
И не се заблуждавайте от бравурните изказвания на Урсула фон дер Лайен – модата на яростния милитаризъм свърши. Все едно, съществувала ли е тя изобщо?
Петер Маджар
Неотдавна европейската версия на Politico разказа с любопитство за внезапно появилия се на унгарския политически хоризонт конкурент на сегашния премиер Виктор Орбан, някой си Петер Маджар (в българските медии бива изписван често Мадяр бел.ред.), който внезапно получи мощна подкрепа от унгарската опозиция и успя да събере повече над половин милион души на митинг в центъра на Будапеща.
Експерти, запознати с подкожието на унгарската политика, единодушно твърдят, че зад Маджар и неговата изникнала от нищото партия „Уважение и свобода“ стърчат ушите на британските разузнавателни служби. Това обаче е нещо обичайно.
Някои дори твърдят, че от човек с такова фамилно име (а това е все едно да нося фамилно име Руски в Русия) западните специалисти ще направят нещо като унгарски Пашинян, но зависи как върви – при неуспех може да се окаже унгарският Навални, а ако се провали може да се окаже унгарския Зеленски.
Разбира се, такива личности се лансират на вълната на най-дивия популизъм и говорят точно това, което хората искат да чуят днес. И тук примерът на Маджар става възможно най-показателен.
Както пише Politico, изгряващият унгарски опозиционер каза, че подкрепя линията на сегашното ръководство на страната за отказ да доставя оръжие на Украйна.
„Ние споделяме позицията на правителството: няма да изпращаме войски или оръжия в Украйна от Унгария. Мисля, че Европейската народна партия разбра специалната, деликатна ситуация в Унгария по време на тази война“, каза Маджар по време на една от публичните си изяви.
В същото време политикът уточни, че той и неговата партия, чието име въз основа на първите букви на унгарските думи образува съкращението „Тиса“, повтаряйки името на голямата унгарска река, ще продължат да „подкрепят украинския народ с всички други средства и инструменти.”
Но при цялото ми уважение към Унгария е трудно да наречем местната политическа действителност барометър на европейските настроения. Но германската действителност несъмнено притежава това свойство.
Както пише британският The Times, все по-негативното отношение към украинския проблем сред германските граждани принуждава дори лидерите на предизборната надпревара да променят риториката си.
Така ръководителят на алианса ХДС/ХСС, който получи най-голяма подкрепа на избирателите на изборите за ЕП (над 30%), Фридрих Мерц, който преди това активно критикува настоящия канцлер Олаф Шолц за неговата нерешителност по въпроса за доставките Украйна с германски крилати ракети с голям обсег Taurus изведнъж започна да говори за мир и необходимостта да се премине към преговори.
„Трябва да видим, че отваряме възможностите за прекратяване на този конфликт в даден момент“, каза той пред ZDF.
Коментирайки отказа на Берлин да достави на Киев „Таурус“, Мерц заяви, че макар да смята, че е направено твърде малко и твърде закъсняло и е трябвало да се направи много повече, обаче
вече „е 23 юни 2024 г., няма смисъл да се обръщаме назад преди две години и половина, а да гледаме напред“.
Така либералният ХДС всъщност премина изведнъж на позициите на своите консервативни опоненти в лицето на Алтернатива за Германия или Съюза на Сара Вагенкнехт, чиято „неправилност“ с пяна на уста доказваше само допреди две седмици.
Единственият човек в Германия, който изглежда все още не е осъзнал пагубността на своя проукраински курс, е самият канцлер Шолц, който продължава да твърди в различни интервюта, че просто няма алтернатива на антируската му политика.
„Има много граждани, които не са съгласни, че подкрепяме Украйна, които също така не са съгласни, че сме наложили санкции на Русия. И това, наред с други неща, е отразено в резултатите от изборите. Но според мен няма алтернатива на това да променим това сега. Разбирането, че границите не могат да се преместват със сила, което имахме в продължение на десетилетия, беше отменено от Русия. Така че ще трябва да продължим да го правим“, подчерта ръководителят на федералното правителство.
В същото време, според самия Шолц, неговата партия SPD, която загуби европейските избори и беше направена на пух и прах от избирателите, мисли как в рамките на местните парламенти да намери общ език с бързо набиращата популярност политическа сила на Сара Вагенкнехт, чийто съпруг Оскар Лафонтен, някогашен виден функционер на ГСДП, се зае да създаде здравословна алтернатива на бившата си партия. И изглежда, че засега успява.
Найджъл Фараж
Великобритания не изостава от общата европейска тенденция към антимилитаризъм. Напоследък лидерът на партията Reform UK, Найджъл Фараж, доста често се появява на първите страници на всички британски издания – от несериозните таблоиди до уважавания The Times – открито обвинявайки Запада в провокирането на украинския конфликт и критикувайки Зеленски за неговото нежелание да се постигне споразумение.
„Зеленски трябва да се съгласи на мирно споразумение с Русия – в противен случай той рискува да загуби всеки млад украинец. Никой дори не говори за мир. Всичко, за което говорим, е „Украйна ще победи“. Сериозен ли си? Доста съм скептичен за това“, цитират медиите думите на Фараж.
Разбира се, не вярвам в искреността на Фараж, Мерц, Маджар и тем подобни. Твърде дълго следя политическия живот в Европа, за да не разбера, кой какво диша там. Ясно е, че миролюбивата реторика от тяхна страна е трик, но номерът е показателен.
Въпреки цялата си упоритост, те не могат да не забележат, че политиката на разпалване на война не устройва хората, че гражданите на ЕС не искат да чуят нищо повече за Украйна и със сигурност не са готови да страдат и умират за нея.
Разбира се, всичко това няма да доведе до незабавни промени: поне през следващите пет години те отново ще трябва да търпят лудостите на фон дер Лайен. Но поне на ниво национални парламенти и правителства европейците имат добри шансове да принудят дори бившите политици да се държат малко по-различно. В крайна сметка, едва ли някой от тях ще иска да повтори съдбата на канцлера Шолц, бившия премиер Джонсън или все още президента Макрон, които доведоха собствените си партии до ръба на политическия фалит.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски