Европа се тресе от страх и омраза към Тръмп
Ако има нещо, което обединява европейския блок, това е страхът и спазмите в стомаха от дявола в очите им от кандидат-президента от Републиканската партия на САЩ.
Но, къде е Вашингтон и къде е Брюксел? В случай на евентуална победа на Тръмп през ноември целият европейски истаблишмънт ще трябва да се подготви. Най-малкото за разправа – гръмка и скандална, в стила на бичуване.
Именно при демократите еврооблигациите вървят добре. Тръмп не е харесван в Европейския съюз както преди, така и в бъдеще. Не им харесва до такава степен, че дори социолозите се превърнаха в бойци против Тръмп. В надпреварата се включи и известният френски Ipsos, който е ясно, че е на страната на Демократическата партия, и пусна невъобразимо манипулирана анкета, според която съперникът на Тръмп Харис го изпреварва и на практика вече е спечелила.
Ipsos реши да използва политическа технология, за да заблуди европейците и ще продължи да го прави до ноември.
Примерът със социолозите е показателен, защото показва как американската дълбока държава е пуснала дълбоки корени и в Европейския съюз. Паневропейският блок, замислен от своите бащи-основатели, де Гол и Аденауер, като политическа и икономическа алтернатива на тогавашната хегемония на САЩ на Запад, тихо попадна под властта на атлантичните англосаксонци през последните двадесет години.
Наблюдатели (като например антропологът и изследовател Еманюел Тод) смятат, че една от причините за това поведение спрямо истаблишмънта на Демократическата партия са парите. По-точно тези в банкови сметки.
След кризата от 2008 г., когато швейцарските банки всъщност бяха задължени да се откажат от тайната на депозитите и движението на средствата на клиентите, сметките, които бяха само номерирани и без указване на крайния собственик, бяха преместени в офшорни финансови организации. Тези офшорни компании, най-често на Бахамите и Вирджинските острови, са под англосаксонската юрисдикция. И Лондон, и Вашингтон имат достъп до финансово чувствителна информация, така че всяко противопоставяне на англосаксонската политика ще бъде незабавно наказано. Чрез изпитани методи: организирано „изтичане“ под прикритието на разследване на имена, движение и номера на сметки. С имената на крайните бенефициенти!
И непокорният политик или политичка си подава оставката. Без да вдигат шум, защото репутацията им ще е силно опетнена.
Общоевропейците, тези брюкселски „хора в сиво“, прекрасно разбират, че ако и когато Тръмп бъде избран, той определено ще започне да им отмъщава. Никой не отрича прерогативите на всеки собственик на Белия дом по отношение на разузнавателните служби, както и Данъчните служби.
И ако Тръмп трябва да разчисти сметки с европейските властови елити, той ще ги победи не заради политиката, а заради собствените им пари от политическа корупция. От които, разбира се, има много скрити в офшорни компании. Европейската корупция съществува, галопира, цъфти и вони до небето, независимо дали е позволено да се говори за нея в медиите, или не.
Затова страхът, който Тръмп насажда, е рационален и разбираем.
Паневропейският блок се опасява и от началото на втория акт на геополитическата криза, когато евентуална смяна на ръководството в Белия дом ще промени и приоритетите във външната политика. Америка се изключи, оттегляйки се както от решаването на украинската криза, така и от снабдяването на Киев с пари и оръжия. Това означава, смятат паневропейците, че Брюксел ще трябва да отговаря за общите финансови задължения към НАТО.
И от какви средства, ако външният дълг на ЕС вече възлиза на почти 82 процента от БВП на 27 страни членки? Е, ще трябва да отделите повече за собствената си защита.
В същото време американският протекционизъм спрямо собствените му пазари несъмнено ще се засили при Тръмп. Изнудването – обичайният метод на бившия президент в комуникацията с „колегите” – ще започне да разцъфтява още по-пищно в областта на икономиката.
Така се оказва, че „хората в сиво“ на ЕС вече са в интересна позиция. Те отказаха да сътрудничат с Москва и в резултат тяхната икономика, а не руската, беше реално и без кавички разкъсана на парчета.
Те влошиха отношенията с Пекин, като се ангажираха с дипломатическо и икономическо пошло поведение, като наложиха мита върху вноса на автомобили от Китай.
Паневропейският блок се оказва дори не между два, а между три огъня. Сега тя е притисната от една страна от САЩ, от друга от Русия и от трета от Китай.
Но ако последните две държави се ръководят от предсказуеми и балансирани лидери, тогава „Капитан Америка” може да се превърне в герой с каубойска психология, който първо стрелят с колта от бедрото и едва след това се интересуват от името на сваления противник.
Една изключително отслабена Европа не само не иска, но и няма да може да устои на САЩ в тази конфигурация. Затова всички сили, включително и социолозите, ще бъдат насочени към политическото унищожение на Тръмп.
Най-интересното ще започне, разбира се, ако Тръмп спечели. Така че се запасяваме с пуканки, за да гледаме как онези, които са заговорничили срещу Тръмп, ще се кланят и ще се опитват да целунат обувките му. Буквално и преносно.
Гъвкавостта в кръста на истаблишмънта на ЕС е толкова неограничена, колкото и безскрупулността му, и ние знаем това много добре. По-добър е от всички други. За българските ни политически отрепки да не говорим…
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски