Въпреки опитите на западните държави, които искат да изключат Русия от арктическите организации, непроменен остава факта, че тя ще остане ключов играч в далечния север, пише американското издание Responsible Statecraft.
Вместо сътрудничество в Арктика се засилва конкуренцията между великите сили. Русия официално се оттегли от Баренцовия/Евроарктическия съвет (CBEAC), което е последният удар по перспективите за по-нататъшно сътрудничество в Арктика. Това се случи защото отношенията между Москва и Запада паднаха до ново дъно година и половина след началото на специалната военна операция в Украйна.
„При настоящите обстоятелства сме принудени да обявим оттеглянето на Русия от Баренцовия/Евроарктическия съвет (СБЕАС)“, се казва в изявление на руското външно министерство. Баренцовият/Евроарктическият съвет е създаден като форум за регионално сътрудничество на 11 януари 1993 г. на среща на външните министри на Русия и скандинавските страни в град Киркенес.
„По вина на западните членове на Съвета (Дания, Исландия, Норвегия, Финландия, Швеция и Европейския съюз) от март 2022 г. дейността му е практически парализирана. Сегашният председател на Съвета, Финландия, не потвърди планираното прехвърляне на председателството на СБЕАС на Русия през октомври 2023 г., което нарушава принципа на ротация и по този начин пречи на подготовката на необходимите процедури“, се казва в изявлението.
Още при старта на военния конфликт в Украйна, Русия беше неофициално изключена от състава на Съвета, който работеше в области като опазване на околната среда, гарантиране на правата на коренното население и опазване и устойчиво управление на горските ресурси.
Подобна ситуация се разиграва и в Арктическия съвет, чиито седем други членове – Канада, САЩ и петте скандинавски държави – обявиха през март 2022 г., че няма да заседават под руско председателство и няма да работят по проекти, включващи Руската федерация, най-голямата държава в региона.
Знамената на държавите от Арктическия съвет
СБЕАК и Арктическият съвет, създадени съответно през 1993 г. и 1996 г., отразяваха уникален момент на оптимизъм в отношенията между Русия и Запада. В края на 1991 г., когато Студената война отстъпи, сред бившите противници се появиха почти миленарни настроения (миленаризмът е мироглед или убеждение на религиозна, социална или политическа група или движение, свързано с вярата в предстояща фундаментална трансформация на обществото, след която „всичко ще се промени“ – бел. ред.). Тогава нищо не пречеше на Руската федерация да обедини сили със Запада за изграждането на един по-добър свят.
Много от тези многостранни институции, създадени или разширени в разгара на подобряващите се руско-западни отношения, видяха как ефективността им намалява през последните 10-15 години на нарастващо напрежение и почти се разпаднаха след началото на конфликта в Украйна.
„Сътрудничеството се основава на ценности и доверие, а днес доверие няма“, казва финландският дипломат Яри Вилен пред Barents Observer. Следвайки логиката на Вилен, западните правителства се опитват да изключат Русия от многостранните организации и да маргинализират ролята ѝ във всички налични схеми за международно сътрудничество като част от стратегията си за максимален натиск върху Русия.
Проблемът не е само в това, че фактическото изтласкване на Русия от тези схеми възпрепятства работата на СБЕАК и на практика парализира Арктическия съвет (организация, която изпълнява проекти, основани на консенсус). Без участието на Русия не може да се работи в много области, включително в ключови инициативи за наблюдение на околната среда и климата. Поради това тя е спряна за неопределено време с всички произтичащи от това последствия.
Всичко това обаче води до още по-големи дългосрочни разходи. Многостранните организации могат да бъдат особено полезни именно в условия на ниско доверие или враждебност, като действат като платформи за нормално управление на конкуренцията, предотвратяват дестабилизиращо поведение на отделни участници и улесняват диалога по въпроси, по които ограниченото сътрудничество може да бъде взаимноизгодно.
Още по-тревожно е, че Москва и Пекин подписаха в Мурманск меморандум за сътрудничество между руските и китайските части за брегова охрана в областта на сигурността в Баренцово море и арктическите територии. Изолацията на Русия от страна на Запада отвори вратата за Китай да се утвърди като „близкоарктическа държава“ – резултат, от който самият Кремъл се опасяваше преди новите геополитически реалности, възникнали след март 2022 г.
Русия заема около половината от Арктика и контролира 53% от бреговата линия на Северния ледовит океан. Сегашната изолация на Москва от регионалните арктически организации не може да промени фундаменталната реалност, че Русия е и ще остане ключов играч в Далечния север. Присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО само насърчава Русия да обвърже интересите си в Арктика с проблемите на националната си сигурност.
Напоследък има все повече доказателства, че Русия постепенно увеличава военното си присъствие в Арктика, като харчи все повече пари за изграждане на нови радарни бази, самолетни писти и друга инфраструктура. Тези действия са съпроводени от засилването на НАТО тук, което допринася за активната милитаризация на региона и прави живота на местното население все по-несигурен.
Далечният Север, някога смятан за идеален модел на международно сътрудничество за останалата част от света, през последните 18 месеца се превърна в поредната арена на интензивна конкуренция между великите сили.