Тези уроци могат да променят начина, по който политиците възприемат специалната операция, и следователно да подобрят начина, по който тя се провежда.
Според актуализираната информация на RT от сряда, която последва изявлението на Министерството на отбраната, че боевете се водят само от украинската страна на границата, тайната атака на ВСУ срещу руската Курска област изглежда е проникнала успешно през границата. Въпреки че изглежда, че е обречена на неуспех тя все пак даде на Русия пет много важни урока, които би било добре тя да обмисли и да приложи:
1. Може би най-накрая е време да се премахнат всички мостове през Днепър
Досега Русия не желаеше да премахне мостовете през Днепър, но може би най-накрая е време да го направи, за да предотврати достигането на западни оръжия и оборудване до границите ѝ преди 2014 г. с цел евентуална подготовка на нови подли атаки. Продължаването на това политическите цели да са приоритетни преди военните, като например отказът да се създават неудобства на цивилното население (като взривяването на мостовете над Днепър, бел. Критино), за да се избегне загубата на повече сърца и умове (т.е. цивилните да не се настройват срещу Русия), вероятно се оказа, че има повече недостатъци, отколкото ползи.
2. По-доброто разузнаване и по-малко групово мислене могат да намалят слепите петна на Русия
НАТО доказа, че разполага с впечатляващи тактически възможности, след като успешно прикри тайната атака на своя пълномощник (Украйна), но Русия е равностойна на блока и затова не биваше да допуска да бъде заблудена. По-доброто разузнаване, наблюдение и разузнаване (ISR) можеше да предотврати това, както и оптимизирането на обратната връзка с фронта. По отношение на последното, висшестоящите може да не са взели на сериозно съобщенията за военно струпване, тъй като може да са ги сметнали за „ирационални“, но в този случай е трябвало да се вслушат.
3. Превантивното преселване и повече физическа защита на границите щяха да помогнат много
В ретроспективен план може би щеше да е разумно да се извърши превантивно преселване на населението, което живеее в близост до границата, и тези райони да се превърнат в зона за сигурност с много повече физическа защита.
Двете причини, поради които това не е било направено, може би са били страхът, че враговете ще го изкарат като създаване на „буферна зона“ вътре в Русия, и нежеланието да се създават неудобства на местните жители.
Първата причина никога не би трябвало да влияе на политиците, докато втората би могла да бъде смекчена чрез подходящо планиране и финансиране (с евентуален принос от „олигарси“).
4. Граничните милиции може да не са лоша идея, ако са под надзора на държавата
Покойният вече основател на „Вагнер“ Пригожин преди това е предложил създаването на гранична милиция в Белгородска област. /…/ Правилно контролираните гранични милиции биха могли да бъдат добра идея, например ако в тях има внедрени агенти на ФСБ, които да гарантират постоянната лоялност на тези неправителствени участници към държавата.
5 „Активната отбрана“ е по-добра от „пасивната отбрана“
Дори и при липсата на подходяща система за наблюдение на вътрешните обекти, Украйна все още щеше да се бори да събере (човешки) сили, нужни ѝ за скритата атака, и след това да щурмува границата, ако Русия беше провеждала политика на „активна отбрана“ (редовни атаки на ниско ниво) вместо на „пасивна отбрана“ (да седи и да чака атака).
Занапред Русия трябва да обмисли предимствата на прилагането на „активна отбрана“ по целия фронт, което ще държи Украйна на ръба и в напрежение и евентуално ще я принуди доброволно да създаде свои собствени „буферни зони“.