Арабската медия със седалище в Доха – Катар Al Jazeera посвети на сайта си днес голям материал за легендата на българската журналистика Иван Гарелов. Репортажът е написан с открояваща се почит и уважение към журналиста и човека Гарелов. Такъв обзорен материал за българска личност се случва рядко в чужди издания. Критично публикува репортажа без редакторска намеса и съкращения:
В България, малка източноевропейска страна, солидарността с Израел след нападението на палестинската съпротива срещу неговите селища на 7 октомври придоби същата форма като на Запад. В навечерието на деня след нападението сградата на парламента в центъра на столицата София беше осветена с израелското знаме в знак на „солидарност с израелския народ“, което накара израелското външно министерство да публикува отново известната снимка на своя уебсайт с думите „Благодаря ти, България“.
През следващите месеци израелската версия на събитията доминираше в репортажите, които се появяваха в българските ефирни и онлайн медии. Палестински наблюдател, намиращ се в София, заяви пред Al Jazeera Net, че този разказ „е завладял 95% от отразяването на събитието, като в ефир или в студио са гостували израелски личности, посланикът на Тел Авив в София и репортери, докато палестинският разказ е заемал само 5% от медийното пространство, отделено за излъчване. Обикновено е записвано преди това и онова, което не трябва да се излъчва, се изтрива, а в много малко случаи позоваването у било от телефонен разговор с човек в Газа“.
Източникът допълва, че възприемането на израелското мнение присъства във всички телевизионни канали, особено в първия държавен канал (БНТ), Нова телевизия и БТВ, с малко изключение в канала Evrokom, като отбелязва, че тази пристрастност е провокирала обществени фигури като проф. Искра Баева, която постави под въпрос значението на игнорирането на противоположното палестинско мнение.
Първият пробив в тази явна медийна пристрастност настъпва на 25 март 2024 г., когато Съюзът на българските журналисти организира хуманитарен и политически митинг пред Двореца на културата в столицата. По време на бдението за солидарност, на което присъстваха около 100 души, председателят на СБЖ Снежана Тодорова изрази съпричастност към палестинските журналисти, станали жертва на войната, и поиска „да спрем с убиването на казващите истината и да спрем войната“.
По време на това рядко срещано бдение известният български журналист Иван Гарелов направи писмено изявление за солидарност, което беше прочетено пред събралото се множество и което беше последвано от интервю, публикувано на 7 март, в което той разглежда причините за нежеланието на българските медии да отразяват балансирано войната. Говорейки с колежката си Къдринка Къдринова (която го определи като най-запознатия с Палестина и Близкия изток като цяло), Гарелов започна с разказ за една случка от началото на демократизацията на България в началото на 90-те години. Става дума за наивността и объркването на млад български журналист от местен вестник, който по време на пресконференция пита израелския заместник-министър на отбраната какво според него е най-подходящото име за неговата армия, която българската преса от години нарича „армия-агресор“.
„Тази болест (объркване) е обхванала голяма част от българската преса. Известно е, че нашата цел е да бъдем евроатлантици. Известно е също така, че САЩ винаги са подкрепяли активно Израел през годините. Следователно политиката спрямо Израел е политика спрямо Съединените щати.
Но настоящите американско-израелски отношения показват, че САЩ всъщност имат коренно различно мнение за бъдещето на Газа и за бъдещето на управлението в Палестина като цяло. Това се повтаря многократно при всяко посещение на държавния секретар на САЩ в Израел.
Самият президент Байдън също е заявявал това. Нашите медии са объркани, не знаят каква позиция да заемат и затова предпочитат да игнорират новините по този въпрос.“
Откровеността и смелостта на Гарелов да критикува липсата на безпристрастност на медиите в страната му към страданията на палестинците е продължение на една балансирана професионална кариера, чиито писмени и визуални резултати все още са в обращение. Той е човекът, който в продължение на 21 години продуцираше най-популярното телевизионно токшоу „Панорама“ по националната телевизия и единственото такова до 1991 г.
Заради всичко това определението „легенда“ се използва често в писмените медии при споменаване на името му, дори когато новините са от личен характер, като например преместването му в нова медия или посвещаването му на написването на нова книга.
Именно в тази област Гарелов използва голяма част от видяното и преживяното по време на своите пътувания и срещи, без то да стигне до екрана. В книгата си от 197 страници „Хемингуей никога не е бил тук“ (2024 г.), например, той посвещава две глави на арабския свят. Едната е озаглавена „В компанията на Саддам Хюсеин“, а другата – „Обяд с Ясер Арафат в разрушения Бейрут“. В първата тема той разказва за посещението си в Багдад през 1976 г. по покана на Саддам Хюсеин, но не е имал възможност да се срещне с него поради многократното отлагане на срещата и настояването на началниците му на работа в София да се върне бързо, тъй като те подозирали, че е избягал от България, както по същото време е направил друг български журналист на име Владимир Костов, който е дезертирал от режима и е избягал във Франция.
В текста, посветен на Арафат, Гарелов всъщност разказва за две срещи, едната от които се е състояла в Бейрут в края на 70-те години по време на гражданската война в Ливан, когато Арафат е посрещал гостите си от чуждестранни журналисти след полунощ. Що се отнася до срещата в Газа, той описва обикновения обяд, който Арафат е дал на гостите си, и им препоръчва да пътуват бързо след приключване на снимките, за да покажат на света направените от тях снимки, „защото ни очакват трудни времена“. В книгата си Гарелов казва, че по време на обяда е попитал Арафат защо е допуснал в ръководството на Фатах човек, свързан със Сирия, втори с Ирак, трети със Саудитска Арабия и четвърти с Москва. Гарелов описва отговора: „Тази ситуация го устройваше повече, тъй като той изпращаше човек, свързан с Ирак, когато е под натиск от Сирия.
Хуманитарен подвиг
Освен забележителната си кариера, Гарелов извършва и хуманитарен подвиг, какъвто не е правил никой от неговите връстници или сънародници. През 1982 г. той взима като осиновител палестинско момче, с което се запознава три години по-рано по време на работно пътуване до Бейрут по време на войната в Ливан, за да заснеме филм за палестинските деца и как те се обучават да стават войници.
В репортаж, публикуван на 14 януари 2024 г., Гарелов разказва пред вестник „168 часа“ за обстоятелствата на срещата си с момчето Ахмад ал-Мелиджи, като казва, че Ахмад е привлякъл вниманието му с интелигентността си. Казва също, че отново е видял Ахмед на снимка, публикувана от американското списание „Тайм“, на която по време на израелското нахлуване в Ливан през 1982 г. държи автомат „Калашников“.
Той добавя, че когато се върнал, за да завърши филма, отново потърсил Ахмед, който този път се отнесъл с него студено, тъй като хората по онова време гледали със съмнение всеки, който носи камера, но скоро се успокоил и започнал да се усмихва. След известно обсъждане с роднините му решихме да го заведем в България. Това не беше лесно поради усложненията по онова време, включително необходимостта да се премине през райони под контрола на бригадите, които щяха да го убият, ако го хванат, след това да се премине през Сирия и да се пътува през Турция, а преди това да се получи и виза за 13-годишно дете.
Д-р Ахмед Мелиджи
Гарелов обобщава пътя на Ахмед в България, след като започва да учи езика, записва се в училища, отива в университет, където учи медицина, жени се и ражда първото си дете, което кръщава Ива на името на своя покровител и осиновител.
Когато опитът на Ахмед да се върне в Ливан е осуетен от войната в Ливан и невъзможността да практикува медицина, защото е забранено на палестинците, Гарелов му помага да се установи в село Старцево (до Златоград, бел. Критично) на границата с Гърция, където се установява със семейството си и работи (всъщност работи в Златоград). Скоро обаче здравето му се влошава поради заболяване на кръвта.
Историята на Ахмед Мелиджи остава в центъра на вниманието на българските медии, когато става въпрос за Гарелов, до 12 март 2018 г., когато последният пише на страницата си във Facebook:
„Тази сутрин Ахмед, палестинското момче, което доведох от Ливан, почина. Според желанието на съпругата му Раджа, д-р Ахмед Мелиджи ще бъде погребан в Ливан“.
Подвигът на Гарелов остана свеж в съзнанието на зрителите, които го следяха по българските екрани и рецитираха думите, с които той откриваше политическите си предавания.
Като ветеран в журналистиката той продължава да присъства (в публичното пространство) чрез последователните си позиции, както и че посвещава част от времето си на писането на книги. Той все още запазва обективността си в прочита на актуалните събития в Палестина и околностите ѝ.
В интервюто си с Къдринка Къдринова относно изхода от войната в Газа той казва: „Мисля, че по отношение на прекратяването на огъня и размяната на заложници нещо ще се случи, но то ще бъде временно. Въобще не се говори за прекратяване на войната, Израел не е обявил, че е постигнал целите си, и никой не знае докъде ще стигне.
Досега са загинали 30 000 души… Прекратяването е по преценка на Израел. Той може да обяви ликвидирането на много важен лидер на Хамас или дори на цялото му ръководство, което ще му позволи да заяви, че целта на войната е постигната.“
Що се отнася до палестинските журналисти, за които заявява безграничната си солидарност, в същото интервю той казва: „Палестинските журналисти са мои братя по професия и подкрепата ми за тях е безгранична.“
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски