Южнокорейският парламент гласува импийчмънт на президента Юн Сок Йол, който миналата седмица направи неуспешен опит да наложи военно положение в страната, съобщава Yonhap. Мярката беше подкрепена от 204 от 300-те членове на еднокамарния парламент на страната – Народното събрание. Против гласуваха само 85 депутати, а едва трима се въздържаха. 8 гласа бяха обявени за недействителни.
Импийчмънтът изискваше подкрепата на поне две трети от депутатите. Въпреки това шестте опозиционни партии, които започнаха процедурата, имаха само 192 места, така че трябваше да осигурят подкрепата на най-малко осем членове на управляващата партия „Сила на народа“.
Миналата седмица парламентът гласува да се иска импийчмънт на Юн. Първоначално „Сила на народа“ планираше да подкрепи съответния законопроект, но след като президентът се извини и обеща да повери управлението на страната на управляващата партия, промени решението си и реши да бойкотира вота
Южнокорейски войници превзеха парламента на страната веднага след акто президента обяви военно положение
На 12 декември Юн Сок Йол направи видео съобщение, в което нарече въвеждането на военно положение „изключително калибрирана политическа преценка“, предназначена да „защити нацията и нормализира държавните дела“. Южнокорейският президент каза още, че решението му да изпрати армията в парламента не може да се счита за бунт. След това ръководителят на Народната власт Хан Донг Хун отново заяви, че е преразгледал позицията си и сега ще подкрепи импийчмънта на държавния глава.
На 12 декември Националното събрание прие законопроекти за назначаване на специални прокурори, които да разследват възможни неправомерни действия на Юн и съпругата му, както и две предложения за импийчмънт на министъра на правосъдието Пак Сунг-джае и ръководителя на Корейската национална полицейска агенция Чо Джи-хо за ролите им в налагане на военно положение.
От основаването на Република Корея през 1948 г. само двама президенти са били импийчмънтни: Ро Му-хюн през 2004 г. (конституционният съд обаче отмени решението за импийчмънт, като го възстанови на поста) и Пак Гън-хе през 2016 г.
Защо парламентът отстрани президента от длъжност?
Президентът на Южна Корея оправда въвеждането на военно положение, защото имало партии, които са във връзка със Северна Корея. Той визираше консервативната партия
Късно вечерта на 3 декември Юн Сок Йол направи спешно обръщение към нацията, в което обяви въвеждането на военно положение за първи път от 1980 г. Той обясни стъпката си с действията на „безпринципни про-севернокорейски антидържавни сили“ – така консерваторите често наричат опозиционната Демократическа партия (Тобуро), която се застъпва за нормализиране на отношенията с КНДР.
Проблемите на либералния президент станаха още по-големи, след като стана ясно, че съпругата му е манипулирала цените на акциите на Deutsch Motors, дилър на автомобили BMW в Корея, между 2009 и 2012 година
Причината за въвеждането на военно положение беше засиленото разногласие между президента и парламента, където консервативната Тобуро има мнозинство. Преди това Националното събрание искаше да намали предложението за бюджет на Юн и също така започна процедура по импийчмънт срещу редица правителствени служители, включително прокурори, които отказаха да повдигнат обвинение срещу първата дама Ким Кон Хи за манипулиране на цените на акциите на Deutsch Motors, дилър на автомобили BMW в Корея, между 2009 и 2012 година.
С въвеждането на военно положение в страната беше забранена всякаква политическа дейност, включително работата на парламента и партиите. Въпреки това голяма част от депутатите пристигнаха в Народното събрание преди военните. След като се барикадираха, всички присъстващи 190 депутати гласуваха искане за отмяна на военното положение.
Според конституцията президентът беше длъжен да се подчини на тяхната воля и още в ранната сутрин на 4 декември отмени военното положение. На същия ден Демократическата партия и пет други по-малки опозиционни партии започнаха процедура по импийчмънт срещу Юн. След провала на първото гласуване опозицията обеща да продължи да внася подобни законопроекти в парламента всяка седмица, докато не постигне своето. Според скорошно проучване на Галъп Корея рейтингът на одобрение на Юн Сок Йол е спаднал до рекордно ниското ниво от 11%, а 75% от анкетираните са подкрепили незабавния импийчмънт на президента.
Какво ще се случи след гласуването в парламента?
Юн веднага ще загуби правомощията си. Премиерът на Южна Корея Хан Дак Су ще стане временен президент, докато законността на импийчмънта се потвърди от Конституционния съд. Решението по делото трябва да бъде взето в рамките на 180 дни от датата на получаването му от съда. Тъй като три от деветте съдийски позиции вече са свободни, импийчмънтът на Юн ще изисква единодушна подкрепа от всичките шестима съдии. Ако поне един от тях проговори, делото ще бъде отхвърлено.
Ако Конституционният съд одобри импийчмънта на Юн, страната ще проведе предсрочни президентски избори през следващите 60 дни. Ако Конституционният съд не подкрепи решението на парламента, тогава Юн ще бъде възстановен. В същото време президентът може доброволно да подаде оставка на фона на нарастващото обществено недоволство.
Още преди въвеждането на военното положение рейтингът на одобрението му падна до 17%, а според анкета, проведена след събитията в нощта на 3 срещу 4 декември, 73,6% от корейците подкрепят импийчмънта му.
В същото време южнокорейската полиция започна разследване срещу Юн по подозрение в държавна измяна. Това е единственото престъпление, което не се покрива от президентския имунитет. Наказва се със смъртна присъда (за последен път обаче такава присъда е влязла в сила едва през 1997 г.). След отстраняването му от длъжност Юн ще загуби имунитет срещу други висящи и бъдещи обвинения, включително злоупотреба с власт. Yonhap пише, че полицията обмисля издаването на заповед за арест на Юн и провеждането на обиски в президентската резиденция
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски