Майкъл Хъдсън: Разклаща си не само еднополюсното господство на Америка, но и световната структура на международната търговия и военните съюзи: „Американската икономика е подложена на сериозен натиск, произтичащ от натрупаните структурни проблеми и геополитическите предизвикателства,“ пише Майкъл Хъдсън, известен американски икономист и автор на редица анализи за глобалната икономика. В своя публикация, той разсъждава върху връзката между дълговете, производствените процеси и ролята на долара в международните отношения.
Вместо да инвестира в реалния сектор и да стимулира производството, Вашингтон избира да финансира финансовия сектор, което води до нарастване на неравенството и стагнация в икономиката
Според Хъдсън, американската икономика в момента се изправя пред сериозен проблем, произтичащ от прекомерната зависимост от дългове. „Вместо да инвестира в реалния сектор и да стимулира производството, Вашингтон избира да финансира финансовия сектор, което води до нарастване на неравенството и стагнация в икономиката,“ казва той. Тази политика, по думите му, създава система, в която големите корпорации и финансовите институции извличат печалби, докато средната класа и обикновените работници понасят тежестта на кризите. Хъдсън отбелязва, че тази система на „финансова хегемония“ подкопава основите на реалната икономика и създава рискове за бъдещето.
Доларът се използва като оръжие за налагане на санкции и икономически натиск върху други държави
Икономистът подчертава, че настоящата икономическа структура на САЩ е силно зависима от ролята на долара като световна резервна валута. „Доларът се използва като оръжие за налагане на санкции и икономически натиск върху други държави,“ допълва той. Тази практика обаче започва да предизвиква съпротива от страна на водещи икономики, които се стремят да намалят зависимостта си от американската валута. „Китай, Русия и дори някои страни от Европа започват да изграждат алтернативни финансови системи, които заобикалят долара,“ пояснява Хъдсън. Това според него е сигнал за разпад на еднополюсния икономически модел, доминиран от САЩ.
Друг важен аспект, който икономистът разглежда, е трансформацията на производствените процеси в световен мащаб. „През последните десетилетия САЩ изнесе значителна част от производствените си мощности към страни с по-ниски разходи за труд, като Китай и Мексико,“ казва той. Това обаче има дългосрочни последици за икономиката на страната. „Зависимостта от внос на основни стоки отслабва способността на САЩ да реагира на глобални кризи и увеличава уязвимостта ѝ към външни сътресения,“ обяснява икономистът. Освен това той акцентира, че липсата на производство в ключови индустрии като микроелектрониката и автомобилната промишленост прави САЩ уязвими на стратегически нива.
Според Хъдсън, ключов проблем в американската икономическа политика е липсата на дългосрочна визия. „Инвестициите в инфраструктура, образование и здравеопазване са критично необходими, но вместо това средствата се насочват към военни разходи и финансова спекулация,“ добавя той. Тази липса на приоритети според него води до социално напрежение и нарастващо недоволство сред населението. „Политическите лидери предпочитат краткосрочни решения, които имат за цел да укрепят позициите им на следващите избори, вместо да мислят за устойчиво развитие,“ казва Хъдсън.
Китай се превърна в основен двигател на световния растеж благодарение на инвестициите си в инфраструктура и иновации
Икономистът обръща внимание и на ролята на Китай в глобалната икономика. „Китай се превърна в основен двигател на световния растеж благодарение на инвестициите си в инфраструктура и иновации,“ казва Хъдсън. За разлика от САЩ, които разчитат на финансова доминация, Китай залага на реалната икономика и изграждането на дългосрочни партньорства. „Това представлява предизвикателство за американския модел и поставя под въпрос устойчивостта му в бъдеще,“ добавя той. Хъдсън подчертава, че китайската инициатива „Един пояс, един път“ е пример за стратегически подход към икономическото развитие, който обединява страни и региони чрез взаимна изгода.
Санкциите срещу Русия и Иран, както и търговските войни с Китай, имат негативен ефект върху глобалната икономика и същевременно ограничават възможностите на американските компании
Освен това, Хъдсън анализира и въздействието на американската външна политика върху икономиката. „Санкциите срещу Русия и Иран, както и търговските войни с Китай, имат негативен ефект върху глобалната икономика и същевременно ограничават възможностите на американските компании,“ заявява той. Икономистът подчертава, че подобни мерки често водят до обратен ефект, като стимулират засилването на икономическите връзки между санкционираните държави и други големи икономики като Китай и Индия. „САЩ рискуват да се изолират икономически, ако продължат тази агресивна политика,“ предупреждава той.
Хъдсън също така разглежда нарастващото неравенство в американското общество. „Богатството е концентрирано в ръцете на малък процент от населението, докато милиони американци се борят да покрият основните си нужди,“ казва той. Това, според него, е резултат от политиката на данъчни облекчения за богатите и липсата на адекватна социална политика. „Без промяна в тази насока, социалните напрежения ще се увеличават и ще подкопават стабилността на страната,“ добавя икономистът.
Хъдсън подчертава необходимостта от радикална промяна в американската икономическа политика. „САЩ трябва да се върнат към основите на производството и да инвестират в собствените си хора, ако искат да останат конкурентоспособни в глобалната икономика,“ заявява той. Според него, без подобни реформи, американската икономика ще продължи да се сблъсква с кризи и да губи влияние на международната сцена. „Трябва да се фокусираме върху устойчивото развитие, а не върху краткосрочните печалби,“ завършва той.
В края на своя анализ Хъдсън обръща внимание и на Европа и експанзивната политика на Тръмп към нея:
Тръмп заяви, че ако тя (Европа) не се съгласи да изразходва 5% от своя БВП за военни оръжия (предимно от САЩ) и да купува повече енергия от американски втечнен природен газ (LNG), той ще наложи мита от 20 % на страните, които се противопоставят. Но ако европейските лидери не се противопоставят, еврото ще падне може би с 10 или 20 %. Цените на вътрешния пазар ще се повишат, а националните бюджети ще трябва да намалят програмите за социални разходи, като например подкрепата за семействата, за да купуват по-скъп газ или електроенергия за отопление и захранване на домовете си.
Американските неолиберални лидери приветстват тази фаза на класова война на американските изисквания към чуждите правителства. Американската дипломация е активна в осакатяването на политическото ръководство на бившите работнически и социалдемократически партии в Европа и други страни до такава степен, че вече изглежда без значение какво искат избирателите. Именно за това служи американският Национален фонд „Демокрация“, както и собствеността и разказът на мейнстрийм медиите. Но това, което се разклаща, е не само еднополюсното господство на Америка на Запад и нейната сфера на влияние, но и световната структура на международната търговия и финансовите отношения – а неизбежно и военните отношения и съюзи.
Този анализ на Майкъл Хъдсън предоставя ценна перспектива върху предизвикателствата, пред които се изправя американската икономика, и подчертава значението на стратегическия подход към икономическата политика.
Майкъл Хъдсън е американски икономист, професор по икономика в Университета на Мисури–Канзас Сити и изследовател в Икономическия институт Леви към Бард Колидж, бивш анализатор на Уолстрийт, политически консултант, коментатор и журналист
Оригинално заглавие: Войната на Тръмп за платежния баланс срещу Мексико и целия свят
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски
