Ударът по Сирия бе на практика по Русия и БРИКС, но не успя. Турция и Израел са с Пирова победа
Дни след падането от власт на президента на Сирия Башар Асад картината започва да се проявява, както и да отпадат спекулациите, а също и опитите за гледане на кафе по въпроса, вместо аналитична обосновка.
Може да се говори за безкръвен военен преврат. Безкръвен, защото Башар Асад успя да избяга. В противен случай той щеше да последва съдбата на ръководителите на Ирак и Либия Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи
На първо място вече може да се говори за безкръвен военен преврат. Безкръвен, защото Башар Асад успя да избяга навреме със семейството си от страната. В противен случай той щеше да последва съдбата на ръководителите на Ирак и Либия Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи. Стана ясно, че Москва го е посъветвала да подаде оставка, като и това е било цената да му съдейства да избяга на нейна територия.
На второ място, но по-важно в случая е, че това беше удар по Сирия, но целта беше Русия, и БРИКС.
Сега по ред на номерата:
Още преди бунтовническите групи да стигнат до Дамаск в социалните мрежи бяха публикувани кадри, как сирийски войници събличат униформите си, преобличат се с цивилни дрехи и изоставят и оръжието си.
Ден преди това, след като джихадистките завладяха четвъртия по големина град в Сирия Дараа по пътя им към ключовия град Хомс, те уж се сблъскаха със сили от сирийската арабска армия, която уж загуби много единици танкове, ракетни установки и прочее. Тогава ми направи впечатление, че е нереално това, защото техниката не само беше в изключително добро състояние, но дори и не беше позиционирана за бой. Очевидно, че военните подразделения я бяха изоставили на пътя на джихадистите, което ги „дообзаведе“ с тежка военна бойна техника. Вече беше въпрос на часове да превземат Дамаск.
В предния си анализ казах, че ако ситуацията се влоши и джихадистите пробият Сирийската арабска армия, тогава руският президент Путин би се намесил, за да защити Сирия, която е не само приятелска страна на Русия но на нейна територия има и военни руски бази. Но кого да защити? Предаденото правителство на Башар Асад и лично него, който вече е нямал механизмите да управлява страната? Затова и Москва не се притече на помощ – не защото предаде Сирия, а защото Сирия се е предала преди това сама. Това беше военен преврат. Часове преди да падне Дамаск Иран също изтегли своите войскови части, които бяха на територията на Сирия. По-късно Русия изтегли кораби и авиация от територията на страната.
Излезе и новина, че висши сирийски военни са предали ключова информация на Израел за военните им обекти в страната. Затова веднага и след падането на Дамаск в ръцете на джихадистите, Израел унищожи почти 100% от военната инфраструктура на Сирия за по-малко от 48 часа. На практика новото правителство няма с какво да се защитава. По-важното е, че тя дори не излезе с позиция за израелската атака.
Хаят Тахрир аш Шам не каза нищо срещу Израел, който изравни със зеята сирийската военна инфраструктура. Нито лидерът им Абу Мохамед ал- Джолани
Сега идва логичният въпрос – защо не реагира джихадистката групировка Хаят Тахрир аш Шам на пълното унищожение от Израел на военната инфраструктура на Сирия, която току що е паднала в ръцете им? Единственият логичен отговор е, че групировката се е договорила с Тел Авив. Мотивът на Нетаняху, че унищожава военната инфраструктура на Сирия, за да се застрахова, че ако попадне в джихадистки ръце може да атакуват Израел е не само нелогична, но и нелепа.
По-скоро лидерът на групировката Абу Мухамад ал-Джолани се е разбрал с него Сирия да бъде защитавана от Израел при евентуална атака от Иран, кюрдите или други структури. Т.е. ние не говорим за превземането на Сирия от джихадистката групировка, а от Израел, както и от Турция, но за това по-късно.
Следващият въпрос – защо се стигна до военния преврат?
Дахер Ламот в свой анализ писа, че след дългите години на санкции от САЩ, които доведоха народа на Сирия до страдания и лишения, макар да стъпват над „златни“ нефтени и газови залежи, доведе до пълното му изтощение, а от там и до деморализация. Накрая народът искаше виновен за неволите си и го намери в лицето на Башар Асад, който дълго време се съпротивлява. Всъщност Асад успя да се изпокара с всички племена, освен с представителите на своя клан, което ускори процеса на детронирането му.
сирийският народ не знае, дали от диктатор, макар и не краен, в лицето на Асад, не получи на власт крайни ислямисти, които тепърва ще показват истинския си вид. Към този момент те демонстрират, че целта им е да превърнат Сирия в шериат
За съжаление сирийският народ не знае, дали от диктатор, макар и не краен, в лицето на Асад, не получи на власт крайни ислямисти, които тепърва ще показват истинския си вид. Към този момент те демонстрират, че целта им е да превърнат Сирия в шериат, където върховният закон е Корана, т.е. исляма,
където не само жените са безправни, но и тези, които имат друго мнение губят главите си.
Сега втората хипотеза, че падането на Сирия беше удар по Русия
През последните месеци Москва отбеляза три съществени победи, с които подкопа сериозно доверието в Запада и урони престижа му в три направления: икономическо, военно и тактическо.
-В икономически план беше срещата на БРИКС в Казан, където отидоха ръководителите на десетки държави извън Г-7, пожелаха да се присъединят, а това демонстрира, че новият съюз се развива във все по-мощно оръжие срещу хегемонията на долара.
-Във военен план, светът видя, че Русия удвои и утрои темпото си на бойното поле в Украйна, завзе в пъти повече територия, в сравнения с предните месеци, което бе съществен удар по авторитета на НАТО.
-И третият – тактическият бе ударът с ракетата „Орешник“ по военния завод в Украйна. С това Москва демонстрира сила, на която САЩ и НАТО не могат да се противопоставят. Трите изброени фактора бяха удар не само по управлението на Джо Байдън, но и на Запада като цяло.
САЩ видяха, че не могат да се справят с Русия на бойното поле и решиха да ударят неин съюзник. Изпусналият юздите на властта си и конфронтиралият се с почти всички кланове в страната Башар Асад даде идеална възможност. И именно поради тази причина, всички западни медии излязоха след падането на страната с версията че Москва е изоставила Сирия. Т.е. заглавията не бяха написани в редакциите на изданията, а в централата на ЦРУ. Сиреч акцията имаше за цел да покаже, че Москва е вече слаба и не може да помогне на съюзниците си, т.е. не е толкова силна, колкото изглежда. Освен това мисля, че тази операция, не само, че е планирана отдавна, но е трябвало да се случи по-късно по време на мирните преговори на Москва със Запада за Украйна, за да отслаби позициите ѝ по време на договарянето. Но САЩ избързаха. Тук може да се спекулира, дали демократите не направиха това, за да не си тръгнат от властта с абсолютно сринат авторитет?
Но спечели ли с падането на Сирия Запада или е пирова победа?
Да започнем с изпълнителите:
Двата основни играча, които изпълниха операцията на САЩ, т.е. ЦРУ, а вероятно и Великобритания, т.е. МИ-6 – са Турция и Израел. Но, дали Йерусалим и Анкара не положиха основите на сериозни проблеми, пред които те ще се сблъскват тепърва?
Турция става един от основните играчи, които ще доставят газ за Европа. Освен това вече превзема обширни територии в Северна Сирия, чрез своите подставени групировки. Но, как един такъв газопровод ще оцелее от набезите и терористичните атаки на многото кланове на територията на страната?
С този ход Турция става един от основните играчи, които ще доставят газ за Европа. Тя е входна точка на газопровод от Катар и изходна за Европа. Дотук добре. Освен това Турция вече превзема обширни територии в Северна Сирия, чрез своите подставени групировки. Но възниква въпросът, как един такъв газопровод ще оцелее от набезите и терористичните атаки на многото кланове на територията на страната? Това е почти невъзможно, а всъщност е даже изключено. Съоръжението ще бъде обект на непрестанни атаки. По-лесно бе да бъде опазен по времето на Башар Асад, отколкото сега.
На второ място Анкара загуби сътрудничеството си с Москва, а вероятно и бъдещо членство в БРИКС. Това бе дългосрочна игра, от която се отказа Ердоган. В разговора му с Путин още първия ден на настъплението на джихадистите, руският лидер му каза, да спре прокси формированията си, но той видно не го направи.
От тук насетне Москва няма да помага на Ердоган и да възпрепятства създаването на една потенциална държава Кюрдистан, която ще представлява сериозна опасност за Турция. Анкара няма и да е желан партньор на БРИКС
От тук насетне Москва няма да помага на Ердоган и да възпрепятства създаването на една потенциална държава Кюрдистан, която ще представлява сериозна опасност за Турция. А това е и най-типичния шантаж от страна на САЩ срещу Анкара – появата на държава на кюрдите. Освен това Ердоган трудно ще контролира толкова голяма територия в Сирия. Планът за появата на Велика Турция има своята цена и е под съмнение, дали той може да я плати.
Израел завзе изцяло Голанските възвишения и заветния връх Хермон – най-високата точка в Сирия, който ѝ пречеше да локализира идващите дронове от Иран
Израел завзе изцяло Голанските възвишения и заветния връх Хермон – най-високата точка в Сирия, който ѝ пречеше да локализира идващите дронове от Иран. Асад не позволи по никакъв начин Тел Авив да сложи локатори на върха, които да го предупреждават, какво се задава отвъд сляпата за Израел страна към Иран. Да, Нетаняху стигна почти до портите на Дамаск. Но едно е да воюваш на територията на малка Газа, която е с размерите на София и в Южен Ливан, друго е да се биеш на огромната територия на Сирия с тепърва зараждащи се партизански фракции, които няма да са доволни от новото управление. Цели части от Сирия е много вероятно да заприличат на Афганистан, ако не и цялата. А помним, колко беше успешна войната там и за Червената армия и за НАТО. Нетаняху сега ще трябва да разпъва още повече своята армия, а ресурсите не са неизчерпаем актив. Освен това Израел вече показва първите признаци на задаващ се икономически срив.
Казват, че новият неформален лидер на Сирия в лицето на ръководителя на джихадистката група Хаят Тахрир аш Шам – Абу Мухамад ал-Джолани тепърва ще отправя поглед към Ирак.
Опитите на САЩ да го излъскат пред обществото е катастрофирал изначално. Те ще го използват, за да прекарват своите интереси, но режимът, който той ще наложи ще взриви обществото отвътре. Конфликтът тепърва ще се разгаря. Да, САЩ ще го снабдят с оръжие срещу нефт и газ, но без подкрепата на сирийското общество надали ще се размине без вътрешно съпротивление. Пример – предателството към Асад.
Махер Асад, брат на Башар Асад
Да не забравяме, че и братът на Башар Асад – Махер е жив и е избягал в Иран. Бъдещият потенциален наследник на властта в Сирия тепърва може да се превърне в символ на една вътрешна сирийска съпротива. И ако неговата мощ и легенда с помощта на Техеран може да расте, то на Ердоган и Нетаяху, които тепърва ще берат плодовете на пировата си победа на фона на горепосочените проблеми и икономически трусове ще намалява.
Няколко думи и за удара по БРИКС. Да, свалянето на режима на Башар Асад тепърва ще създава проблеми на Иран – член на БРИКС, защото изглежда, че Дамаск ще съдейства на Тел Авив на самолетите и ракетите му да стигат до Техеран. Това за пореден път налага тезата, че за един силен съюз е нужна и пълноценна армия, която да го пази. И това, вярвам, че ще е следващ въпрос на предстоящата среща на върха на БРИКС в Бразилия.
Но мисля, че ударът по Сирия и очакваната атака по ядрените съоръжения на Иран ще втвърдят позицията на останалите членове и желаещите да влязат в състава на БРИКС да се противопоставят на Запада. Защото си дават сметка, че са следващите…
Със свалянето на режима на Башар Асад Турция и Израел отвориха Кутията на Пандора в Близкия изток. Бесовете са на свобода.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски