Наскоро в материала си „Намеква ли Западът, че оттегля постепенно подкрепата си от Украйна“, обърнах внимание, че от началото на контраофанзивата на въоръжените сили на Украйна се наблюдава категоричен отбой на американските и европейските неолиберални медии в подкрепата за Киев. Тази тенденция дори се усили през последните дни до степен, в която западното общество, вероятно се пита, какво се случва (ако изобщо на болшинството от представителите му им светва, каквато и да е сигнална лампа), след като година и половина беше облъчвано с брутално изкривена фактология за войната на принципа – какво им се иска на управляващите им, а не какво е в действителност.
През последните дни се случиха още няколко ключови събития и то дни преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс в средата на юли, на която месеци наред бе анонсирано, че Украйна ще получи покана от Алианса да се присъедини към военния блок.
Йенс Столтенберг
Първо: След поредица от изявления и интервюта в рамките на последния месец, че Киев не е готов да влезе в Алианса, след като се видя с германския канцлер Олаф Шолц в Берлин на 19 юни, шефът на НАТО, Йенс Столтенберг категорично заяви: „На срещата във Вилнюс и в подготовката за срещата на върха не обсъждаме отправянето на официална покана“.
Второ: Пак в Германия, Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви пред икономическата конференция „Ден на германската индустрия“, че складовете за оръжия и боеприпаси на НАТО са опустошени и трябва да бъдат възстановени възможно най-скоро. „Нуждаем се от по-силна военна индустрия, чиито представители са се събрали тук днес. Нашите запаси от оръжия и боеприпаси са празни и трябва да бъдат попълнени, не само в Германия, но и в много страни от НАТО“.
По същество, думите на Столтенберг са откровен натиск към ЕК и лидерите на страните от Европейския съюз да отделят повече средства от бюджета си за въоръжаване, защото е добре известно, че парите за война се дават от бюджета на държавите, а не от частни фондове. И, за да няма съмнение, ще кажа, че за тази цел правителствата предприемат политика на недофинансиране на социалните сфери, като образование, здравеопазване, пенсии, социални помощи и пр., за да преразпределят парите за ракети, снаряди, танкове и пр.
Жозеп Борел
Трето: Ден след призива на Столтенберг, европейският върховен представител по външната политика и сигурността Жозеп Борел му отговори индиректно, че „ЕС днес не е в състояние сам да произведе боеприпасите за своите собствени запаси и за подкрепа на Украйна“ и поясни, че „европейското военно производство е зависимо от вноса на суровини и това обстоятелство трябва да бъде преодоляно. Зависими сме от внос, но няма да кажа на кои суровини и откъде“.
Е, ясно е откъде – от Русия. Борел уж говори на европейците, но думите му бяха адресирани към Столтенберг, ще рече към Вашингтон. Ето как звучат всъщност те: „Искахте да налагаме санкции на Русия – наложихме. Искахте да спрем вноса на руски суровини – спряхме ги. Е, сега няма с какво да произведем боеприпаси“.
На фона на отчетливите противоречия между ЕС и НАТО и на НАТО с Украйна, Ройтерс излезе с неочакваната новина, базирана на сигурни източници, че от сюрията кандидати за поста шеф на Алианса е останал само настоящия му ръководител, който вероятно ще продължи мандата си с още една година.
Постът Генерален секретар на НАТО е един от най-високите и престижни в световен мащаб и битката за овладяването му е безпощадна. Лобирането за върха минава на ниво национални държави и лидери в световното производство на оръжие. Ако новината на Ройтерс е вярна, рязкото отдръпване на желаещите за поста, може да означава, че са налице противоборства в политиките на НАТО и/или очертаващ се нов курс на Алианса, спрямо Украйна и Европа. Да, завоят няма да бъде взет веднага след срещата във Вилнюс, но сигналите несъмнено ще бъдат дадени.
И ако новият курс на НАТО е все още само хипотеза, то сигналите, които Алианса и Вашингтон дават на Володимир Зеленски са абсолютно еднозначни, а именно че военният блок е изключително недоволен от развоя на контраофанзивата зад която стои и на която разчиташе месеци наред, за да оправдае планините от оръжие, което подариха на украинския президент, както и милиардите, които изсипаха в Киев.
И още нещо, видимият провал на военния блок, който подкрепя и до днес Зеленски се пише на сметката на Демократическата партия на САЩ и персонално на президента Джо Байдън, пък изборите за новия домакин на Белия дом са само след една година. И прошка за подобен резил няма да има.
Ще се търси изкупителна жертва и тя винаги е в най-слабото звено. Излишно е да казвам името.
Разбира се САЩ няма да признаят очертаващият се разгром, за който говорят най-изтъкнатите американски военни експерти, а вече и утвърдените им неолиберални медийни рупори поне до изборите през ноември. Дали ще хвърлят Източна Европа във войната предстои да разберем. Струва ми се, че са пресметнали негативите и от този ход, защото тогава войната ще излезе от пределите на Украйна, а изходът ѝ съвсем не е гарантиран за САЩ. Може би и затова да няма мераклии за поста Генерален секретар на НАТО, както твърди Ройтерс.
Останат броени дни до срещата на върха във Вилнюс. На нея ще получим сигнали за отговорите!
Валентин Кардамски, главен редактор на Критично. БГ