Българският евродепутат Станислав Стоянов призова Косово официално да признае гораните за част от българския народ, осъждайки настоящата практика да бъдат регистрирани като отделна етническа група.
По време на дебат в Европейския парламент, посветен на докладите на Европейската комисия за Косово за 2023 и 2024 г., евродепутатът от „Възраждане“ остро разкритикува политиката на Прищина спрямо българското малцинство. Стоянов е вицепрезидент на групата „Европа на суверенните нации“ и председател на едноименната европейска партия.
„Дълбоко обезпокоително е, че подписката на близо 500 граждани, които исторически се самоопределят като българи, все още не е разгледана от косовското събрание. Това мълчание подкопава доверието в ангажимента на Косово към правата на малцинствата“, заяви той от трибуната.
Стоянов настоя за ясна и категорична защита на принципите на демокрацията и равнопоставеността на националните общности:
„За съжаление, все още огромна част от българите в Косово са записани като ‘горани’ в Конституцията. А това е етнографска група, неразделна част от българския народ, а не отделен етнос.“
Критика към половите квоти в изборните листи
Стоянов коментира и предвидените квоти в изборното законодателство на Косово, според които най-малко 50% от кандидатите в листите трябва да бъдат от всеки пол:
„Законодателството вече предвижда праг от поне 30% за всеки от двата пола. Представителството трябва да бъде справедливо, но да произтича от свободната воля на гражданите и качествата на кандидатите, а не приоритетно от полова принадлежност“, подчерта той.
Напредък и предизвикателства
Българският евродепутат похвали усилията на Косово в подобряване на транспортната свързаност, но призова за допълнително развитие, особено в железопътната инфраструктура.
Докладите на Европейската комисия относно Западните Балкани обхващат ключови сфери като върховенството на закона, работата на демократичните институции, правата на малцинствата, икономическото развитие, регионалното сътрудничество и съвместимостта с правото на ЕС. Те отбелязват постигнатото, посочват проблемите и предлагат конкретни насоки за бъдещи реформи, посочват от пресцентъра на „Възраждане“.
