Иван Спиридонов: След победата на Тръмп на президентските избори, САЩ се връща към “доктрината Монро”, към старата идея за разпределение на света на сфери на влияние на отделните велики сили.
Само по себе си това е погребение на глобалистката идея, която искаше да изгради едно глобално отворено общество, населено с еднотипни безрасови, безполови, безродни, безбожни и безмозъчни същества, управлявани от един общ световен елит.
Според доктрината новият свят, тоест цяла Америка, трябва да бъде сфера на влияние на САЩ и стария свят (британската, френската, австрийската и руската империи) не трябва да се месят там.
Какво представлява “доктрината Монро”?
Петият президент на САЩ Джеймс Монро за първи път я формулира в 1823 г. в обръщението към Конгреса Истински автор на идеята е Джон Куинси Адамс, тогава държавен секретар, после и шести президент.
Според доктрината новият свят, тоест цяла Америка, трябва да бъде сфера на влияние на САЩ и стария свят (британската, френската, австрийската и руската империи) не трябва да се месят там. Така по-нататъшните усилия на европейските сили да контролират или оказват влияние върху държавите в региона ще се разглеждат като заплаха за сигурността на САЩ. На свой ред Съединените щати признават и няма да се намесват в съществуващите европейски колонии, нито да се месят във вътрешните работи на европейските страни.
Ерго – това е началото на американския империализъм.
Горе долу по същото време, след Виенския конгрес и краха на Наполеон, европейските империи също са си разпределяли света, макар, че колониалните завоевания продължават още много десетилетия.
Горе долу по същото време, след Виенския конгрес и краха на Наполеон, европейските империи също са си разпределяли света, макар, че колониалните завоевания продължават още много десетилетия. Но те просто не си пречат. Така заедно смачкват и си разпределят влиянието в китайската империя, на балканите, и в много други места по света.
Разбира се има известни противоречия и дори конфликти. Типичен пример е т.нар. “голяма игра” – борбата за надмощие в централна Азия между Русия и Британската империя. Тя започва още в 20-те години на XIX век и завършва на същия злощастен за България Берлински конгрес в 1878 год. Тогава днешните Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Туркмения стават окончателно част от руската империя за сметка на нейната ненамеса в британска Индия.
Впоследствие моделът се провали, защото се появиха нови амбициозни империи – на първо място германската и японската. После дойдоха първата и втората световно войни, студената война (в която вече голяма роля играеше идеологическото противопоставяне) и т.н.
Многополярният свят на Тръмп явно е връщане в миналото – няколко империи, които (трябва да е мирно) се конкурират за ресурси, технологии и влияние в останалия свят. Само по себе си това не е лошо, защото извратеният глобалистки проект видимо се срути.
Светът вече ще се разделя на отделни империи и по-малки държави. Империите на първо четене са: САЩ, Китай, Русия, Великобритания (британската общност), Турция, Иран.
Европа е обречена на Русия
Има вероятност Европа също са стане една от империите, обаче това не изглежда като близка перспектива. На първо място, заради многогодишните усилия на цяла плеяда европейски лидери не да консолидират континента, като премахнат разликите и противоречията между отделните държави, а да служат на корпоративни и глобалистки интереси. Затова и днес Европа е разделена на първа, втора и трета група и е възможно гореописаните империи да започнат борба за влияние в много европейски страни.
За изпосталяла и обрулена България перспективите не са никак розови. Не за друго, а заради близостта ни до две империи – Турция и Русия. Разбира се, много е вероятно Русия да ни пази, но не е невъзможно и да станем разменна монета. Слабите обикновено за това ги използват. Такива винаги са били историческите реалности, независимо дали ни харесва или не.
В края на краищата, в световен мащаб всичко това е връщане към нормалност ако го сравняваме с глобализма, но за съжаление това връщане доказва и друго – човечеството не е мръднало и на йота в развитието си. Каквито сме били преди векове, такива сме и сега – делим се, бием се, мразим се и си завиждаме – от персонално до национално и глобално ниво.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски
