Сергей Савчук за РИА Новости: Планираната катастрофа на Сирия
В Москва знамето на така наречената опозиция беше издигнато над сирийското посолство и вече може да се каже, че историята на страната, каквато я познавахме преди, приключи. Експертите все още не са направили задълбочен анализ на фона на случилото се, включително почти мигновения крах на армията и силите за сигурност. Всичко това ще дойде по-късно, но днес бих искал да говоря за близкото минало. Това до голяма степен е причината за събитията, променили завинаги картата на Близкия изток.
Башар Асад
Не е тайна, че правителството на Башар Асад спаси страната до голяма степен благодарение на помощта на външни съюзници – Русия и Иран, които помогнаха както военно, така и дипломатически, например като извадиха от уравнението кюрдския въпрос. В същото време западният свят направи всичко възможно да последва Либия и Афганистан в дефрагментирането на Сирия, срещу която бяха въведени широки санкции в различни сектори. Дамаск е буквално задушен и обсаден от всички страни с цел да се предизвика стоков и финансов недостиг, да предизвика недоволство сред населението и да го подтикне към бунт. С Русия, поради мащаба на нейната икономика и военна маса, този сценарий не успя да проработи, но в Сирия отровените семена пуснаха доста осезаеми филизи.
Джордж Уокър Буш, известен и като Джордж Буш-младши, е 43-тият президент на САЩ. Първо по негово управление са наложени санкции на Сирия
Да започнем с това, че първите санкции срещу Сирия на Асад бяха въведени не в резултат на Арабската пролет, която доведе до гражданска война, а много по-рано. Уебсайтът на правителството на Съединените щати съобщава, че още през май 2004 г. президентът Джордж У. Буш е подписал изпълнителна заповед № 13338, която въвежда широк набор от ограничения (санкции) както срещу лица от сирийското правителство, така и срещу неговата икономика. Този документ е допълнение към декрета от 1979 г., който признава Сирия за страна, спонсорираща тероризма и предполагаемо има за цел възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на Ливан.
След събитията на египетския площад Тахрир подобни укази започват да валят като дъжд върху Дамаск. Броят им е безинтересен, но съдържанието им е повече от това. Трябва да се добави, че Европейският съюз също се включи активно във веригата на задушаване. Общо санкциите засягаха 20 области.
И така, ограниченията, наложени на Сирия, тънеща в кървава баня от вътрешни борби, включваха:
– забрана за доставка на всякакви стоки с двойна употреба, оръжия и компоненти за производство на химически и биологични оръжия;
– забрана за доставка на технологии, софтуерни продукти и хардуерни решения в областта на телекомуникациите и Интернет;
– забрана за износ на суров петрол и неговите рафинирани продукти (през 2013 г. тук бяха направени изключения, които позволиха закупуването на петрол от полета, които не се контролират от Дамаск; всъщност беше легализирано ограбването на национални ресурси и спонсорството на бойни групи);
– забрана за доставка на технологии и всякакво оборудване за проучване и добив на нефт, газ, производство на петролни продукти и втечняване (през лятото на 2013 г. тук също бяха въведени изключения под прикритието на „помощ на населението на Сирия“ с ясни бенефициенти);
– забрана за износ, външна емисия и транзакции със сирийски банкноти и монети;
– забрана за доставка или трансфер на всякакво оборудване за изграждане и поддръжка на електроцентрали от всякакъв вид;
– всякакъв вид инвестиции в енергийния сектор са забранени;
– всички външни активи на Централната банка на Сирия са замразени;
– забранено е финансирането на всякакви проекти под егидата на тогавашното законно правителство;
– забранява се издаването на експортни кредити и застраховки;
– забрана за клиринг на държавни облигации, емитирани след 2012 г.;
– забрана за откриване на чуждестранни банкови сметки, обслужване на сирийски товарни самолети на западни летища, доставка на реактивно гориво и спиране и принудителна проверка на всички товари, движещи се от или към Сирия.
След като руските въздушно-космически сили и редица подставени лица навлязоха в сирийския конфликт, правителството на Башар ал-Асад контролира централната част на страната, където повечето петролни полета са разположени в рамките на конвенционалния триъгълник Ракка – Хомс – Палмира – Абу Камал. Между другото, там също има газоносни провинции и цялото това въглеводородно богатство изтичаше към западния бряг по два газопровода и един нефтопровод. Именно тук се намират две основни петролни рафинерии.
значителен брой нефтени кладенци в Сирия остават на териториите, контролирани от кюрдите, въпреки че никой не крие факта, че те се контролират от войските на САЩ
В същото време значителен брой кладенци останаха на териториите, контролирани от кюрдите, въпреки че никой не криеше факта, че те се контролират от американски войски. На юг, в района на Ат-Танф, подобен „бизнес“ беше контролиран от британците. В резултат на комплекс от преобладаващи условия – а именно: разрушена от войната инфраструктура, изтичане на квалифицирани кадри, загуба на част от териториите – местното производство на петрол се срина почти десетократно. Ако в началото на гражданската война дневният добив е надвишавал 385 хиляди барела, то десет години по-късно се движи около 40 хиляди. В същото време норвежките златотърсачи, поканени да извършат одит, посочиха в официалното си заключение за възможен производствен обем от шест до седем милиона барела.
Според оценки на правителството на Асад в резултат на войната, както и от кражбата на сирийски петрол и газ от представители на западната коалиция, Сирия е претърпяла щети от 68 милиарда долара. За сравнение: с тези пари могат да се построят седем Северни потока с по две магистрали във всеки.
Добивът на газ също намалява – от 21 на 13 милиона кубически метра на ден.
Има недостиг на гориво в национален мащаб, въпреки факта, че гръбнакът на сирийския енергиен сектор са електроцентрали, които първоначално са били обвързани с местни находища на ресурси. Става дума за термалните станции Дейр Али, Тишрин, Насрие, Джандар, Ал-Зара, Мехарде и Алепо. Попадайки в хватката на санкциите, ограничени в способността си да се ремонтират, те работеха нередовно, дразнеха населението и не предоставяха практически никаква подкрепа на крехката индустрия.
В същото време Сирия не е безинтересна от гледна точка на инвестициите. Веднага след като ситуацията там се стабилизира, нашата компания Интер РАО работи по проект за доизграждане на още два енергоблока в топлоелектрическата централа в Тишрин. Проектът обаче беше оставен, а като основна причина беше посочен недостигът на ресурси. Казано по-просто, нямаше какво да се използва за захранване на новите котли.
Страните от Персийския залив също бяха готови да инвестират, с които Асад, чрез активното посредничество на Русия, успя да възстанови дипломатическите отношения. Но тези добри намерения не бяха предопределени да се случат, тъй като по това време страните от Персийския залив все още гледаха много назад към Вашингтон и се страхуваха от контрасанкции.
Сирия под ръководството на Башар Асад беше задушена от санкциите на САЩ и ЕС
Накратко, Башар Асад може да не е бил идеален държавен лидер, страната може да е била бедна и корумпирана, но западната политическа общност положи всички възможни усилия да доведе ситуацията в страната до безнадеждна икономическа, хуманитарна и енергийна безизходица. И да не му даде шанс за възраждане. Всъщност Сирия просто беше задушена в хватката на ограниченията и тогава, за съжаление, беше необходимо само да бъде побутната до случилия се сценарий.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски