Проф. Ивайло Груев: Трюдо и ЛГБТ общността, евтаназията като държавна политика на Канада и цифровият концлагер: Уважаеми читатели на КритичноБГ, публикуваме втората част на анализа на проф. Ивайло Груев писан за медията ни: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?:
Наречен от консерваторите “Първият Гей Премиер на Канада“, (Подобно на Бил Клинтън, назован първият “черен“ президент) Трюдо със сигурност е най-ентусиазираният и активен политик, що се отнася до каузите на ЛГБТ. Известно е, че той се старае да не пропуска Гей парадите, издигайки знамето на Дъгата или както е прието да се казва тук, “знамето на гордостта“. Колкото и либерална да е в последно време Канада, някои от политиките на правителството се оказаха повече от проблематични. Трюдо публично се обяви в подкрепа на разрешаването на кръводаряване от хомосексуалисти, в противовес с изричната позицията на Канадските Министерства на здравеопазването (те попадат под провинциална юрисдикция) както и на специализираните кръвни служби. “Това е забрана, която пренебрегва научните доказателства и трябва да й се сложи край“, бе изявлението на Либералната партия, игнорирайки петгодишна забрана за сексуално активни гей мъже да даряват кръв.
Нещо повече, правителството на Трюдо е в процес да прокара законопроект, който фундаментално ще промени Конституцията на страната от 1982 година, изготвена, не от кой да е, а от неговия баща, прибавяйки социално-полова-джендърска идентичност към Хартата за правата на човека.
Евтаназията като държавна политика
В унисон с ултра либералната идеология Канада се превърна в безспорен шампион по легализирането на MAID? MAiD. (Medical Assistance in Dying) – (Медицинска помощ при смърт) – което в прав текст означава: ако искате да сложите край на живота си, държавата ще ви помогне. Според официални данни, повече от 30 000 души са се възползвали от тази програма. Все пак коя бе причината да накара правителството на Трюдо да създаде най-либералните правила за евтаназия в света – позволяващи на хората със сериозни увреждания да изберат да бъдат убити, но също и на такива без терминален стадии на неизлечимо заболяване!
Както е известно, евтаназия може да бъде приложена на всеки съгласен, компетентен възрастен, който твърди, че страда непоносимо, физически или психически, от състояние, което не може да бъде облекчено по начин, смятан за “приемлив“. Кардиналният въпрос е кой всъщност е отговорен и по какъв начин се дефинира терминът :“приемлив“.
Тоест, при липсата на стандартизирана, общоприета методология никой друг освен кандидатът за MAiD. (MedicalAssistanceinDying) – не е в състояние, а от там – и отговорен, да реши дали наличното облекчение на страданието е “приемливо“ или не.
И каква е всъщност истинската причина – функция на морално-етичните съображения или по-скоро финансови, произтичащи от “хуманизма“ на нео-либералната логика?
Да вземем предвид само един аспект – психичните заболявания, а от там съпътстващата бедност. Както е известно правителството на Трюдо предприе стъпки да ревизира закона за евтаназия, включвайки в нея страдащите от психични заболявания. Някои наблюдатели обърнаха внимание за същата практика по време на Третия Райх, и дебатът за този проектозакон засега бе отложен. Но аргументите при прилагането на политиката за умъртвяване на психично болните, както в края на 30-те години на миналия век, в Германия така и днес в Канада изглеждат подозрително сходни. Разходите за лечение на психично болните възлизат на 50 милиарда долара!
Отговор на въпроса защо все пак Канадското правителство пое щафетата по отношение на евтаназията? И какво е бъдещето на тази държавна политика? В този контекст “Yолт Стреет Джърнъл“ неслучайно зададе следния определено неподходящ въпрос: коя точно група ще е следващата след психично болните – бедните?
Цифровият концлагер
В Канадската преса излезе съобщение, че Асоциацията на канадските банкери (CBA) е сключила договор от WEF да играе водеща роля в “напредъка на глобална програма за цифрова идентификация“, каквото и да означава това.
Доскоро, аналогична програма използваща QR кодове по подобие приложение ArriveCAN бе използвана за скрининг за валидирането на ваксинационния статус на прибиращите се в страната канадци. Но, както и се очакваше това бе само началото, така да се каже пилотният проект. В последно време експертен съвет разработва цифров идентификатор за всички финансови услуги, следователно всяка транзакция не само ще бъде регистрирана, анализирана и основно спрямо покупателното поведение, но също: хоби, интерес, дарение, и т.н. През 2022 година тази политика шокира света. Да си спомним гротесният, незаконен пример по време на Конвоя на камионите, замразявайки банкови сметки, не само на протестиращите, но и на онези Канадци, които спонсорираха протеста, макар и с нищожни суми от 5-10 долара!
Да припомним думите на Клаус Шваб – именно цифровата идентификация е от фундаментално значение за мисията на WEF. Целта е не само наблюдението на биометричните данни на хората, но наред с това и контролът на техните движения, на тяхното поведение, включително на техните финансови операции.
Този контрол е задължителното условие за създаването на това. което Клаус нарича, нов световен ред, конструиран на базата на ”The Great Restet”, на “Голямото Зануляване“.
И тук стигаме до следващата логична стъпка в изграждането на антиутопията на Хъксли – в случай, че тя поради някакви съображения, не предизвиква широк и възторжен прием.
Така нареченият “Закон срещу речта на омразата“, (Bill C-63) което в прав текст означава елиминирането на всеки опит за критика към властта и към ценностите на ултра либералната антиутопия. Сигналите са, както и се предполага, анонимни. Но с това не се изчерпва абсурдността на този закон. Заимствайки от неповторимата логика на бившия министър-председател на Великобритания Тереса Мей, която по времето на аферата Скрипал (имаше такава), представи на света доказателство относно връзката между използвания боен отровен газ Новичок и Руската Федерация. Тереза Мей употреби израза “highly likely”, в превод “много вероятно“.
Същият абсурден аргумент бе приложен и в новия закон. “Много вероятно“ е да бъде извършено ново престъпление т.е. “речта на омразата“ ….в бъдеще! Основанието е, разбира се, много вероятно. Колко вероятно? Как да преценим колко вероятно? И кога точно в бъдещето, утре, след 10, 20 години? По разбираеми причини тези въпроси не бяха засегнати. Но за сметка на това бе упоменато, че ако се установи престъплението, на извършилия ще му се наложи
да носи електронна гривна и ще бъде под домашен арест, като най-тежкото наказание предвижда доживотен затвор.
Заключение: Поддръжката на правителството на Трюдо сринало се до 16%, безпрецедентен спад за управляващ министър председател от Либералната партия в цялата 127 годишна история на Канада.
Мантрата, изхождаща от сакрални думи от Канадската Конституция “Мир, ред и добро управление“, белязващи едно миролюбиво, организирано, и в благосъстояние общество (да си припомним, че през 90-те години на миналия век Канада многократно заемаше първо място според на стандарт на живот на ООН) тази мантра е мъртва, потънала е в забвение. Днес Канада е една друга страна, където негативизмът е преобладаващо чувство относно състоянието на страната.
Затова има основание: спад на инвестициите, високи такси, галопираща инфлация, силно поляризиране, престъпност извън контрол, неконтролируема епидемия на наркотици, десетки хиляди бездомни, (палатковите лагери са във всички големи Канадски градове) здравна система пред колапс (половината от жителите на столицата Отава нямат домашен лекар). Средно чакащите в Бърза помощ е над 10 часа!). Това не е онази познатата Канада от 90-те години. Не случайно преди Джъстин Трюдо да стане премиер министър средната класа в Канада беше по-богата от американската. Днес този “тренд“ е с обратен знак.
На 7 януари 2024 г. след приблизително десет години на поста министър-председател Джъстин Трюдо подаде оставка. След себе си той оставя безпрецедентни разходи, огромни дългове, и едно силно деморализирано общество.
Малко статистика за този период
– Лихвеният процент на Централна банка се е покачил от 1% – 6%, тоест плащанията по ипотечните (както други) заеми се е увеличил в пъти.
– Поради тази причина 80 % от анкетираните канадци днес не са в състояние да си купят жилище.
– Инфлацията се е увеличила от 1% – 7% (рязко поскъпване на основите продукти и услуги)
– Федералният дълг е нараснал от 615 милиарда долара на астрономическото число 1, 236,2 милиарда долара (един трилион и двеста тридесет и шест милиарда долара – 31 март 2024 г.) тоест два пъти
– Жилищата в Торонто и Ванкувър са два пъти по-скъпи от жилищата в съседните Американски градове, Чикаго и Сиатъл, независимо че американските жители в тези градове печелят два пъти повече.
– След 5 години в 2030 г се очаква 9 000 църкви да бъдат закрити.
– Увеличение на престъпността – 253%
– 50 000 души са починали от свръхдоза опиати за периода 2016. 2024 г. Средно това прави на ден 21 починали от предозиране .
– 44 958 души са получили медицински асистирана смърт от въвеждането на федералното законодателство през 2016 г.
– Над 2 милиона Канадци ползуват Food bank, (безплатна храна – спомен от 1930те години по време на Голямата Депресия на опашките за безплатните супи)
– 80 000 (!) са бездомните в най-богата провинция на Канада, Онтарио.
Без съмнение, Пиер Елиът Трюдо трудно би могъл да познае Канада днес. Конституцията, Хартата на правата и свободите, която изгради основата, така да се каже гръбнака на канадското общество, на ”just society” (справедливо общество) днес изглежда сериозно деформиран, ако не и пречупен. Възможно ли е някакъв оздравителен процес? И то в каква посока?
Да не забравяме за сепаратизма в Квебек, но и не само там, а в най дълбоко консервативната Алберта, която нито за миг не възприе патоса на ултра либералния ентусиазъм на Трюдо, отново се надига. Не изключвам сценарий за референдум(и) най-вече в Алберта и то не в толкова далечно бъдеще. Примерът с Алберта за отделяне от Канада (БВП на глава от населението на Алберта е най-висок сред канадските провинции, чиято покупателна възможност с три пъти по-голяма от най-бедната провинция Принц Едуард).
Не е изключено, този пример е възможно да бъде последван от съседните провинции: Саскачеван и Британска Колумбия. За първи път имам усещането, че бъдещето на Канада, след провалилия се ултралиберален ekексперимент на “Голямото Зануляване“, и особено в навечерието на предстоящата, (някои я наричат екзистенциална) битка с неолиберализма, за която обещава Тръмп, остава по-скоро неясно.
Предстои да видим.
ЛИНК КЪМ ПЪРВА ЧАСТ:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски