Известният ни математик проф. Николай Витанов публикува свой коментар в канала си в Телеграм, в който разглежда въпроса за пропагандата и контрапропагандата, а за отправна точка към която се отнася тя, дава за пример отразяването в медиите на войната в Украйна.
По думите му, пропагандата в Европа, заставаща на страната на Украйна „издиша“. Той засяга и темата за мозъчен тръст в САЩ, за който се твръди, че работи с различни бюра и служби зад океана и който има за цел да налага различни политически идеи и убеждения в населението, които да бъдат използвани от висши политически кръгове или дълбоката държава за манипулация. „В САЩ даже има специалисти, на които им викат професори по хаос“, пише още проф. Витанов. Той дава за пример в миналото Михаил Горбачов, на когото западните медии внушили, че е „месия“, за да манипулират политическите му решения, но с подобен ход не са успели с китайския ръководител.
КритичноБГ публикува текста на проф. Николай Витанов без съкращения:
„Подкарахме да бистрим информационно-психологическата война в информационното пространство. Ами, подготвени ли са за нея нашите управляващи, че и опозицията. Като се върнете назад и четете, как се възмущавам от пропагандната некадърност и даже юрдещина, ще си отговорите бързо на въпроса и той е – не са. Те не са подготвени, камо ли да чакаме от тях да водят общественото мнение насам или натам.
Ще кажете – ама Витанов, за тебе информационната война е мениджмънт в когнитивното пространство! Бре-е-е-й, какви сложни думи употребявате! Ама, тъй, де, така, за Витанов информационно-психологическата война е точно това.
И тъй, за Витанов, информационно-психологическата война (пропагандата и контрапропагандата в частност) се състои от методи за влияние върху лицата, взимащи решения. Значи, едни искат да влияят върху тях, други пък искат да ги пазят от това влияние. Ами как се пази лице, взимащо решения, от външни въздействия? Леле, ма то и такова ли имало – да пазиш твоя човек от външни влияния при взимане на решения? Има, и-ма-а-а, информационно-психологическата война не се свежда до окрякване на противника, както мислят калдръмюрдеците по нашите краища, тя е много повече. И как пазим нашия човек? Два начина са например:
1. Създаваме му собствени информационни потоци: нашият човек – в наш информационен пашкул.
2. Създаваме му свои модели на мислене и свои схеми на мислене (че да не му налагат чужди модели и схеми на мислене).
Е, стига ви толкоз по този въпрос. Да остане нещо и за непублична употреба за Витанов. Пример ли искате? Ей, ви – американците много умело внушиха на Горбачов, че е “месия”. И Горбачов стана Торбачов и пъха Съветския съюз в торбата. Виж, при Дън Сяопин тоя номер не мина. И де е сега Китай?
Та на запад, пропагандните и котрапропагадни модели на въздействие върху съзнанието, както индивидуално, така и колективно, са съществен елемент от това въздействие. Тъй мисли Витанов, тай мисли и RAND. Какви бяха тия RAND, бе Витанов? А-а-а-а, де да знам, приказвам си просто, ей така (Официалната информация сочи, че RAND Corporation е американски мозъчен тръст с нестопанска цел за глобална политика, изследователски институт и консултантска фирма в публичния сектор, бел на КритичноБГ).
В САЩ даже има специалисти, на които им викат професори по хаос – тъй са добри в използване на модели за въздействие на съзнанието. Ами у нас? Е-е-е-е, тука има професор по хаос Мориарти. Хем и от хаос разбира, хем и от информационен хаос, своя човек ще запази, горбачовизъм у противника ще насади. Де гиди, месии с месии, нали така? А кой пък беше, тоя Мориарти, че забравих? А-а-а-а, да, сетих се и млъквам.
Значи тъй. Пропаганден модел – когато информационната среда е благоприятна за налагане на нашата гледна точка. Контрапропаганден модел – когато има алтернативни източници на гледни точки, с които трябва да се борим.
Пропагандата и контрапропагандата задават гледната точка върху един или друг факт и изпращат тая гледна точка към масовото съзнание. Победата често зависи не от това, колко самолети и ракети имаш, а как мислиш. Като погледнем войната в Украйна, украинската пропаганда яко държи в подчинение украинското население, независимо от несгодите и тежките поражения. Да се паднеш от смях, като гледаш украински телевизии, все едно, че учебник по пропаганда четеш и се чудиш – абе тия хора не се ли усещат, как ги бълбукат? Ами, не се усещат, значи нивото на пропаганда е достатъчно за това население. Виж украинската контрапропаганда срещу руската пропаганда почва да издиша из Европата.
И почва се писането… „Научаваме се, че…“ — пише бай Ганьо и излага върху един лист бяла хартия такива черни хули срещу своя съсед, за каквито не само че не се е „научавал“ някой път, но нито насън му са минавали. Пише Бай Ганьо, пише и зачерква, той е все недоволен от ядовитостта на своите стрели: крадец е за него нежна думица, той я зачерква и пише хайдук, но тая дума е станала обикновена, бай Ганьо добавя пладнешки и я съединява с едно фатален. Съседът, жена му, децата му, родът му — излизат под перото на бай Ганя феноменални изверги… Той чете своето произведение на Данко Харсъзина. Данко, със светнали от мастиката очи, поощрява с въодушевление майстора на антрефилетата.
— Карай, карай, карай! Блъскай, майка му стара, пред нищо недей се спира, пред нищо! Блъскаай! — гърми Данко Харсъзина, като че командува някое артилерийско сражение…“
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски