Платон Беседин: Капка по капка обществото ще разбере криминалния характер на американската „културна“ среда. Фонд за стратегическа култура
Трябва да изясним ситуацията с рапъра Шон Комбс, известен още като Puff Daddy и P Diddy. Припомняме, че той е обвинен в насилие, отвличане и трафик на хора. Твърди се, че Пи Диди е организирал партита – оргии, на които са използвани забранени вещества и са изнасилвани, включително непълнолетни. Повече от 100 души възнамеряват да заведат съдебни дела срещу рапъра.
Най-малко 25 жертви може да са непълнолетни. Любопитно е, че на оргиите на Пи Диди са присъствали известни политици, знаменитости, членове на кралски семейства. Не ви ли говори нещо? Ами, разбира се – други педофилски скандали: най-вече случаят с Джефри Епщайн.
Пъф Диди и Джъстин Бийбър
Но първото нещо, което трябва да се каже, е следното. Рапърите в САЩ са силни момчета. Често те не толкова създават музика, четейки текстовете си, колкото се опитват да получат по-голямо парче от властовия пай. Ето защо рапърите се бият, както и гангстерите. Ийст Сайд и Уест Сайд; емблематичните рапъри Тупак Шакур и Notorious B.I.G. бяха застреляни. И много други също са били обстрелвани с куршуми.
Кадър от клип на Кание Уест
Освен това рапърите се държат доста странно, меко казано. Достатъчно е да погледнете например Кание Уест, който върши гадости с бедната си приятелка, като я превръща в кукла, за да се отвратите от подобни момчета. Някои ще кажат: „Ами няма ли достатъчно мръсотия в рокендрола?“. Не, не е малко. Но тя е, както може би ще прозвучи сега, с малко по-различно качество. Тук, в рапа, има твърде много власт, гъсто примесена с унижение и кръв.
Така че случаят на Пи Диди има съвсем типичен криминален елемент. Според обвинението той е елиминирал конкуренти. Но има и друг елемент и той ни препраща към намеците на Стенли Кубрик от „Широко затворени очи“, островът на Епщайн“, филмът „Звукът на свободата“ и оргиите, миришещи на отчаяние и бебешко олио.
Кадър от филма на Стенли Кубрик – „Широко затворени очи“
Пи Диди беше известен с това, че организира така наречените бели партита. Това, което се случваше на тях, е почти стандартната история за елита. Самото парти е разделено, грубо казано, на зони. В едната зона се разхождат, в другата обсъждат делови въпроси, в третата флиртуват и правят лек секс, в четвъртата правят диви оргии и така нататък. Разбираемо е, че има много наркотици и всякакви хора, вкарани, за да задоволят сексуалните си нужди.
Що се отнася до обслужващите сексуалните нужди – това са всякакви хора – момичета за ескорт; начинаещи певици и певци; стриптийзьорки; проститутки и т.н. Но! Сред тях има и деца, непълнолетни. Тук е важно да се каже, че само малцина избрани имат достъп до детските афери на такива партита.
Откъде са се взели тези непълнолетни? Някои съвсем доброволно (ако това е възможно на такава възраст), други доведени от родителите си, а трети продадени в робство. Където има оргии за богати, винаги търсете педофилия и търговия с роби.
Puff Daddy
Искам да подчертая: скандалът с Пи Диди не е просто гавра. Не, той е, както биха казали журналистите от старата школа, израз на техните нрави и това е всичко (на елита, бел на Критично). Просто нито ние, нито те наричаме нещата с истинските им имена. Особено когато става дума за педофили. Ако повдигнеш въпроса, рискуваш да изглеждаш като луд, обсебен от теории на конспирацията. Това, между другото, е много удобно, когато всеки опит да се говори за истината, за ужасната, чудовищна истина, може да бъде прикрит като прокажен с наметало, уж с конспиративни теории.
Но постепенно истината ще се процеди и появи, като бебешко олио върху чаршаф. И случаят „Епщайн“ ще гръмне, и случаят „Пи Диди“ ще се излезе наяве. Или пък в Германия ще бъде разбита мрежа от хиляди педофили, разменящи детско порно. Или в Белгия депутат от ЕС ще бъде хванат да посещава педофилско парти. Това са все още върховете на айсберга. И чак след това ще лумнат големите пожари – като например скандалът с Католическата църква, където огромен брой свещеници изнасилваха момчета. Какво е това? Ще го подминем ли?
Или най-накрая ще признаем, че има проблем и той е колосален?
Това обаче не може да се нарече проблем – това е трагедия, отвратителна система за превръщане на деца в роби, включително сексуални роби.
Джефри Епщайн
Тя, тази система, работи по съвсем ясни закони, а случаите с Епщайн, П. Диди (дори и малкото, което е известно) показват механизмите на нейното действие. Това не е фантастика, не е конспирация – това е реалност, изнасилване на деца. И докато преди пет-шест-седем години, когато започнах да говоря за това, звучеше като лудост и хората въртяха пръст до челото, че съм луд, сега също казват, че всичко това е ненормално, но вече не въртят пръст до челото.
Има хора, които са на власт. И те имат извратена страст към децата. Причините за това са различни: сексуални извращения; древни сатанински култове; договорно обвързване по този начин. Това, както многократно съм казвал, е показано във филма „Широко затворени очи“.
Управляващите са свързани с шоубизнеса, с Холивуд. Последният, от една страна, действа, грубо казано, като организатор на партита и вечеринки (възможно най-порочни, мащабни и затворени), а от друга страна, промотира съответните разкази.
Това беше разкрито във филма на Роман Полански „Бебето на Розмари“ (по-късно той беше хванат и за педофилия).
Всичко това е свързано в една мрежа. Казано по-просто, някои просто задоволяват похотта си, други по този начин влизат в елита, а трети го използват за по-нататъшно изнудване. Между другото, Епщайн и Пи Диди са станали мишена именно по тези причини: те са си навирили носа прекалено надълбоко, а човек винаги трябва да си знае мястото. Разбира се, всичко това напомня за един вид ритуални култове: с оргии, жертвоприношения, танци върху кръв и сперма.
Това не означава, че има определена секта, която извършва всички тези непристойни действия, макар че кой знае – човек в своите навици и грехове, общо взето, не се променя.
Трикът тук е доста по-различен. Спомнете си за „Бесове“ на Достоевски, когато става дума за организиране на заговорници? Там всички трябва да бъдат обвързани с кръв – всички, така че накрая никой да не може да се отърве. Приблизително същото е и тук. Всеки е хванат на кукичка и тези кукички на пръв поглед са различни, но от друга страна, съвсем стандартни: алчност, жажда за власт, суета, похот. Точно по този начин днес педофилите – или хора, които не презират педофилията – от средите на елита се събират в своеобразни глутници и групи.
Постепенно, капка по капка, истината прониква в самата публика. И е изненадващо колко много обществеността не е готова да я приеме. Но какво има да се учудваме, когато хората са били третирани като стадо, което води собствените си деца на заколение?
ЗАБЕЛЕЖКА: Аригиналното заглавие и подзаглавие на анализа е: Звукът на несвободата за P. Diddy: как се срещат демоните
За престъпния характер на американската „културна“ среда
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски