Петър Акопов: Четиридесет години по-късно – Тръмп като новия Горбачов. Ще се разпаднат ли САЩ?: В свой анализ за РИА Новости известният журналисти и анализатор Петър Акопов излага паралели между два исторически важни момента: избора на Михаил Горбачов за Генерален секретар на ЦК на КПСС през 1985 г. и изборите през 2016 г. и 2024 г., които доведоха до победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ. Въпреки че самият Акопов подчертава, че всяко сравнение е условно, той разглежда тези две събития като критични за политическите системи на двете велики държави – СССР и САЩ, и изследва паралелите между тях, както и възможните резултати.
Изборът на Горбачов и Тръмп като преломни моменти:
Изборът на Михаил Горбачов за Генерален секретар на КПСС през март 1985 г. предвещаваше начало на реформи, които трябваше да променят както вътрешната социалистическа система, така и външната политика на СССР
Изборът на Михаил Горбачов за Генерален секретар на КПСС през март 1985 г. предвещаваше начало на реформи, които трябваше да променят както вътрешната социалистическа система, така и външната политика на СССР. Точно както изборът на Тръмп за президент на САЩ през 2016 г. бе възприет като знак за големи промени, които щяха да се отразят не само на Съединените щати, но и на глобалния ред. Акопов подчертава, че и в двата случая въпросът не е дали страните се нуждаят от реформи, а как тези реформи ще се реализират и дали ще бъдат успешни.
Горбачов, както и Тръмп, бил приет с ентусиазъм на началото на своя мандат. За СССР той бил новото лице на реформите, за САЩ Тръмп също излъчвал образ на промяната и новото начало, макар че в Америка той бил посрещнат със значително по-малък оптимизъм. Въпреки това, на международната арена и двамата лидери събудили надежди, свързани със спирането на войни и глобални конфликти. Обаче, техните съюзници и поддръжници започнали да се притесняват, че реформите, които започнали да се реализират, могат да доведат до нежелани или непредвидени последици. Тръмп, както и Горбачов, срещнал опозиция от елитите на своите страни.
Горбачов и неговата „перестройка“
Акопов твърди, че сериозността на реформите, които Горбачов започнал да провежда, била подложена на съмнение на Запад. Много западни наблюдатели възприели „перестройката” не като искрена инициатива за радикални промени, а като лов за Запада, който щяла да бъде използван за укрепване на СССР, като мощна и влиятелна държава, насочена към външна експанзия. Въпреки първоначалните надежди, Горбачов бързо загубил контрол върху ситуацията. Независимо, че имал огромната власт, той започнал да я използва основно за контрол върху елитите, които непрекъснато сменял и обновявал.
Неговата непоследователност и двусмисленост в подходите към реформата на социалистическата система започнали да предизвикват сепаратистки тенденции и разпад на империята. В резултат на това, СССР претърпял разпад през 1991 г. — само няколко месеца след края на съветската власт. Горбачов не успял да създаде нова система на управление, което довело до национални катастрофи и загуба на позиции на световната сцена. СССР бил свален от статуса на свръхдържава и се разпаднал на множество национални републики.
Възможности и перспективи за Тръмп
Ако изходът на реформите на Горбачов може да се разглежда като предопределен, то при Тръмп ситуацията е по-неясна. Както и Горбачов, Тръмп идва на власт с амбицията да разруши стария, но и да изгради нещо ново, което да замени съществуващата структура.
Ако изходът на реформите на Горбачов може да се разглежда като предопределен, то при Тръмп ситуацията е по-неясна. Както и Горбачов, Тръмп идва на власт с амбицията да разруши стария, но и да изгради нещо ново, което да замени съществуващата структура. Въпреки че Тръмп е предимно разрушител, той бил избран именно защото голяма част от американския елит и обществото не успявали да предвидят и извършат необходимите реформи. Тръмп бил изразител на протеста срещу политическата и икономическа система, която довела страната до упадък и вътрешни противоречия. Но, както отбелязва Акопов, Тръмп не се опитва да изгради просто нова вътрешна структура на управление — той има за цел да възстанови САЩ като независим и водещ глобален играч, лидер в нов световен ред.
Въпреки това, поддръжниците на Тръмп имат за цел не само да променят вътрешната политическа система на САЩ, но и да променят начините, по които САЩ се свързват със света като глобален хегемон. Акопов посочва, че глобалистките елити не приемат идеята за автономия на Съединените щати и изключването им от процеса на създаване на „нов световен ред“, който включва унифициране на света — без национални граници, държави и дори раси.
Проблемите пред Тръмп и шансовете му за успех
Тръмп трябва да се бори срещу силния глобалистки и англосаксонски елит. Той трябва не само да победи част от американския елит, но и да изправи САЩ срещу глобалистките сили, които предпочитат страната да остане инструмент за изграждане на нов глобален ред, вместо да бъде самостоятелен лидер.
Въпреки големите амбиции на Тръмп, той среща сериозни препятствия по пътя си. За разлика от Горбачов, който почти не срещал съпротива от страна на съветската върхушка, Тръмп трябва да се бори срещу силния глобалистки и англосаксонски елит. Той трябва не само да победи част от американския елит, но и да изправи САЩ срещу глобалистките сили, които предпочитат страната да остане инструмент за изграждане на нов глобален ред, вместо да бъде самостоятелен лидер.
Тръмп среща съпротива от тези глобални елити, които предпочитат САЩ да останат в ролята на световен хегемон, а не да се стремят към независимост и възстановяване на собственото си влияние. Възможността за успех на реформите на Тръмп не зависи само от наличието на конкретен план, но и от умението му да се противопостави на консолидацията на западните наднационални елити срещу него. Ако тези елити разберат, че Тръмп е на път да победи, те могат да преминат към още по-радикални действия, включително дори опити за разрушаване на САЩ, което би довело до разпад на страната:
„Следователно съдбата на „перестройката“ на Тръмп зависи не само от наличието или отсъствието на добре обмислен план (както вътрешнополитически, така и външнополитически), но и от възможностите за консолидация на западните наднационални елити срещу него. Освен това, ако в средносрочен план те разберат, че наистина и безнадеждно губят от Тръмп, те няма да се спрат дори пред опитите за срутване на Съединените щати – за щастие има много вътрешни противоречия, които могат да доведат до колапс (разделяне) на държавата на няколко части.“
Акопов завършва със заключение, че бъдещето на „перестройката“ на Тръмп ще стане ясно в рамките на следващите две до три години. В този период ще се реши дали Тръмп ще успее да наложи своята визия за бъдещето на САЩ. В същото време, Русия трябва да продължи да усилва усилията си за преодоляване на последствията от собствената си криза и да използва възможностите, които дава непредсказуемото развитие на американската политика и „тръмповата революция“.
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
