Може ли в Сирия да избухне гражданска война? Кой претендира за властта и коя чужда държава представлява?
След оставката на сирийския президент Башар Асад страната е заплашена от колапс. На нейна територия действат няколко въоръжени групировки, представляващи различни играчи в близкоизточния конфликт. Ще успеят ли да запазят Сирия единна или страната ще бъде залята от нова гражданска война? Известия прави обзор на ситуацията
Кой притежава властта в Сирия?
Хаят Тахрир аш Шам са подкрепяни от Турция
В момента водещата сила в Сирия е ислямистката групировка „Хаят Тахрир аш Шам” (HTS, терористична организация). Атаката срещу Дамаск доведе до оставката на Башар Асад и създаването на преходно правителство в Сирия. Тя беше оглавявана от Мохамед ал Башир – преди това той ръководеше Сирийското правителство на спасението, което е цивилното крило на Хаят Тахрир ал Шам, в провинция Идлиб.
HTS започва историята си от сирийския клон на Ал-Кайда (терористична организация), групата също е припозната от бойци от Ислямска държава (терористична организация).
Макар да започва историята си от Ал Кайда Хаят Тахрир аш Шам сега е срещу нея
Сега обаче HTS декларира непримиримост към тези организации и декларира намерението си да следва умерена политика спрямо религиозните и националните малцинства в Сирия. Турската армия поддържа HTS от дълго време. Сред експертите няма увереност, че HTS ще следва умерен път и, че няма отново да се върне към терористичното си минало.
Най-близкият съюзник на HTS е Сирийската национална армия (SNA), светска въоръжена сила, също подкрепяна от Турция. Като свои противници тя посочва правителството на Асад, кюрдите от Сирийските демократични сили (SDF) и ислямистки терористи. SNA, заедно с HTS, контролира най-населените райони в Северна, Централна и Южна Сирия, включително Дамаск.
Независимо от SNA действа и друго светско въоръжено формирование – Свободната сирийска армия (FSA). Подкрепя се от САЩ и други западни страни. FSA ръководи атаката срещу Дамаск от юг и контролира южните части на Сирия по границата с Йордания.
Кюрдите и техните формирования
Сирийските кюрди от SDF са подкрепяни от САЩ
С прехвърлянето на централната власт в Сирия на HTS и светските бойци, военните операции в страната не приключиха. Североизтокът се контролира от кюрдските SDF, които израснаха от разпокъсани отряди за самоотбрана и са подкрепяни от Съединените щати. По време на управлението на Асад кюрдите обявиха създаването на своя собствена автономия в рамките на Сирия, наречена Рожава, която не беше призната. В същото време SDF водят активна борба срещу ислямските терористи.
То пък кюрдите се противопоставят на Анкара
Действията на SDF се противопоставят на Турция и сирийските бунтовници от SNA, които тя подкрепя. Анкара обвинява сирийските кюрди, че подкрепят Кюрдската работническа партия, която в Турция е определена като терористична. Бойците на SNA, след оставката на Асад, бързо разположиха оръжия срещу кюрдите и започнаха офанзива срещу техните позиции. Те вече са поели контрол над град Манбидж, един от най-големите в Североизточна Сирия.
Пленени ПВО системи от кюрдите в Сирия, които се насочват към Турция с желанието да свалят авиацията на Анкара, ако лети над Сирия
Територията, окупирана от кюрдите, е първата, която претендира да бъде зона на широкомащабни военни действия. Кюрдите демонстрираха лесна лоялност към Асад и бяха готови да запазят териториалната цялост на Сирия, задоволявайки се с автономия. Но влиянието на Турция може да ги радикализира и да ги принуди да изискват юридическа независимост в допълнение към действителната независимост.
Какво претендира Израел?
Оттеглянето на Асад засили атаките на Израел към Голанските възвишения. Планинският район е от стратегическо значение както за Дамаск, така и за Тел Авив и се държи от израелските сили от 1967 г. Сега те са напреднали още повече и са окупирали буферна зона, която трябваше да остане демилитаризирана.
Израелски танкове превземат изцяло Голанските възвишения, които бяха неутрална територия
Израел оправдава претенциите си към Голанските възвишения от съображения за сигурност. Тел Авив се опасява, че без контрол над тази територия Израел може да бъде застрашен не толкова от централното правителство на Сирия, което все още не е предявило никакви претенции към еврейската държава, а от Иран и групите, които подкрепя. Преди това Техеран гледаше на Сирия като на транзитен пункт по пътя към Ливан, където действат неговите съюзници от Хизбула. Израел се опитва да попречи на организирането на такъв коридор.
Правителството, съставено от хора на Хаят Тахир аш Шам обаче не долюбвало Израел
Новото правителство също се отнася с подозрение към Израел. Ислямисткото минало на групировките, действащи в Дамаск, би трябвало да изнерви Тел Авив, така че в допълнение към окупирането на буферната зона беше унищожена и военната инфраструктура на Сирия. Това би трябвало да засили позициите на Израел в случай на опити за установяване на контакт с умерените сили. Ако Израел наистина види заплаха от Дамаск, тогава не могат да бъдат изключени по-нататъшни военни действия от негова страна, особено след като пътят към сирийската столица от Голанските възвишения е отворен.
Трябва ли да чакаме колапса на Сирия?
Дали смяната на властта в Сирия ще доведе до необратими последици зависи от новото правителство. Сега той няма на свое присъствие в централизираните институции, каквито имаше Асад. Групите, които смениха правителството, имат своите различия по национални и религиозни въпроси, които на този етап могат да бъдат оставени настрана, но със засилването на новите власти те ще си спомнят миналите различия.
Влиянието на Турция върху фракциите, завзели властта, може да бъде факторът, който ще предизвика разногласия и ще усложни ситуацията. Явната ориентация на властта към друга държава, провеждането на политиката на Анкара и придържането към нейните искания няма да срещне одобрение нито от другите сили, нито от населението. Подкрепата на Анкара позволи на преходното правителство да дойде в Дамаск, но в същото време стана компрометиращо доказателство за онези, които не искат Турция да се намесва в делата на Сирия.
Ако в по-голямата част от страната има достатъчно противници на турското влияние, то в северната част на Сирия властта на Анкара е практически установена. Нарастващите разногласия между управляващите фракции могат да провокират Турция към пълно анексиране на богатата на въглеводороди провинция Идлиб. Освен това тази територия е в близост до селищата на кюрдите, с които Анкара ще продължи да воюва (всъщност днес президентът на Турция Ердоган заяви, че ще анексира градовете в Сирия до столицата Дамаск)
Ердоган обави, че ще превземе редица сирийски градове, включително Алепо и столицата Дамаск
Обещанието на новото правителство да предотврати преследването засега запазва равновесието в Сирия. Но ако това обещание бъде нарушено, поддръжниците на Асад от алауитски произход в западната част на страната могат да напомнят за себе си. Те ще имат моралното право да кажат, че новият режим само е влошил нещата. Ако алауитите участват сериозно във формирането на новия режим, а не бъдат оставени настрана, това огнище на нестабилност ще бъде потушено. Но този шанс да се започне изграждането на нова държава на равни начала може да се използва само веднъж.
Известно влияние върху вътрешните процеси в Сирия могат да окажат и връщащите се в страната бежанци, които новите власти извикаха обратно от Турция и Ливан. Забраната на европейските власти за убежище също ще върне някаква част от населението. Те неминуемо ще изискват участие в протичащите политически процеси и новото правителство ще трябва да осигури такива възможности, за да не се влошава ситуацията. В същото време много от самите бежанци може да имат негативно отношение към ислямистките групи и желанието им да се закрепят във властта.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски