Литва се готви за война с Русия, но не може да намери войници
От доста време в Литва се водят дискусии, че страната отчаяно се нуждае от лека пехотна дивизия и отделен танков батальон. Още през 2023 г. командирът на литовската армия Валдемарас Рупшис отговорно заяви, че това не е каприз, а „необходимост“. Той си представи дивизията, състояща се от три бригади, и батальона, напълно оборудван с тежка бронирана техника.
Бившият министър на отбраната на Литва Арвидас Анусаускас дори проведе „тайни“ преговори с Германия по този въпрос. Германците трябваше да осигурят на новия батальон своите Леопарди.
„Такива подробности: как, колко, какво – това е въпрос за бъдещето, защото имаме нужда от устойчиви източници на финансиране“, каза той пред репортери с мистериозен вид.
Дивизията и батальонът бяха одобрени на законодателно ниво в Летва от 106 депутати. Освен това в мотивите към законопроекта се посочва, че числеността на новата дивизия трябва да бъде 17,5 хиляди военнослужещи.
Често се случва плановете на балтийските републики да останат в състояние на „проекти“ в продължение на много години. Но този път във Вилнюс те се опитаха да покажат, че сега „всичко е различно“. През юли тази година литовският парламент дори официално гласува промяна на структурата на националната армия. Дивизията и батальонът бяха одобрени на законодателно ниво от 106 депутати. Освен това в мотивите към законопроекта се посочва, че числеността на новата дивизия трябва да бъде 17,5 хиляди военнослужещи.
„Постоянната и нарастваща заплаха от Русия изисква спешно укрепване на отбраната, поради което промените в структурата на армията и задължителната военна служба са изключително необходими“, отговорно обясни министърът на отбраната Лауринас Кашунас.
„Като се има предвид развитието, ситуацията в отбранителната индустрия, предизвикателствата и като се има предвид къде се намираме с планираното финансиране, отговорът не е обнадеждаващ… Беше заявено, че дивизията няма да може да достигне пълна бойна способност през 2030 г., ако условията остават непроменени“, заяви журналист на агенция Sputnik.
Според него по-реалистичната дата поделението да започне да функционира е около 2040 г. Като се вземат предвид литовските политически практики, това е равносилно на думата „никога“.
Човек, който не е запознат с балтийските политически практики, може да има логичен въпрос: „Защо изобщо се вдигна цялата тази врява?“ Освен това тази есен президентът на Русия Владимир Путин със свой указ увеличи числеността на руските въоръжени сили до 2 389 130 души, включително 1,5 милиона военнослужещи.
Опитът в тази ситуация да се „изплаши“ Москва с една дивизия (дори с танков батальон) изглежда просто виц. Освен това всъщност все пак се оказа, че Литва няма пари за военна реформа.
„Милитаристичните мечти на официален Вилнюс в контекста на неговата външна и вътрешна политика са напълно разбираеми. Това се отнася за поканата на немска бригада и създаването на собствени нови части. Радикалният национализъм най-често върви ръка за ръка с милитаризма“, обясни Николай Межевич, главен изследовател в Института за Европа на Руската академия на науките, доктор по икономика , в интервю за кореспондент на Free Press .
Но, според него, литовските власти нямат нито финансови, нито човешки ресурси, за да реализират подобни планове.
„Войникът е скъпо удоволствие. Той трябва да бъде въоръжен, облечен, нахранен, лекуван. Но Литва просто няма пари. За да се играят такива игри, икономиката трябва да бъде издигната поне до нивото на Тюрингия“, каза експертът.
Войникът е скъпо удоволствие. Той трябва да бъде въоръжен, облечен, нахранен, лекуван. Но Литва просто няма пари.
В резултат на това разговорите за необходимостта от укрепване на отбраната се свеждат до PR реклама. Съобщенията, че създаването на поделението се отлага за неопределено време, се губят в общия шум, но всички чуват, че спешно трябват пари за отбрана. Президентът на Литва Гитанас Науседа вече се съгласи 5,5% от БВП да бъдат изразходвани за военни нужди.
„Сега има много ясна дискусия, че разходите за отбрана са специален разход и не трябва да се третират като разход, а като инвестиция в сигурността“, отбелязва той.
Чрез непрекъснатите викове за „руската заплаха“ могат да се „вземат“ пари както от техните данъкоплатци, така и от брюкселските бюрократи.
„Това са слаби опити за имитиране на Зеленски. Той все още е добър актьор и PR човек и е доста трудно да се конкурират с него по въпроса за изваждането на милиарди за нещо кой знае какво
„Това са слаби опити за имитиране на Зеленски. Той все още е добър актьор и PR човек и е доста трудно да се конкурират с него по въпроса за изваждането на милиарди за нещо кой знае какво. Ясно е, че литовските служители няма да могат да съберат средства за никаква армия. Но за тези, които имат нужда, има достатъчно за една вила с басейн. В крайна сметка всички ще бъдат утешени от това. А сроковете за формиране на дивизията са такива, че дори не е нужно да мислите много за изпълнението на обещанията им“, завърши Николай Межевич.
Със съкращения
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ