Кардамски: Кой и защо стои зад политическите трусове в Европа и ескалацията на конфликта в Близкия изток?
През последните седмици светът е едно врящо от конфликти гърне. Украйна удари Русия дълбоко в територията ѝ с американските ракети ATACMS, макар от администрацията на американския президент Джо Байдън категорично да заявяваха, че разрешение за подобни удари няма да бъде дадено. После пък си признаха, че са дали „зелена светлина“. Киев използва и английските Storm Shadow. В този случай няма изненада, защото Кийр Стармър от Даунинг Стрийт настояваше за подобен ход. Вероятно ескалацията щеше да продължи, ако Русия не беше използвала балистичната си ракета Орешник, която парализира разбиращите в дълбочина от подобни оръжия, с възможностите си. И то без да има ядрен заряд.
Москва прибегна до този ход, за да не използва ядрено оръжие, водена от извода, че либералният колективен Запад разбира само с внушение въз основа на демонстрация на сила. И го получи.
В рамките на около месец се случиха сериозни – политически трусове в различни точки по света и военна ескалация. Канцлерът на Германия Шолц разбра, че правителството му ще падне при вот на недоверие; трудно съставеното правителство от Макрон във Франция само и само да не се допусне Марин Льо Пен до властта рухна снощи; протести заливат Австрия срещу властта, а полицията охранява протестиращите като престъпници с кучета, арестува мирни митингуващи; в Румъния, определян за крайнодесен и путинист от либералните политици в левите и десните партии спечели 1 тур на президентските избори; в Грузия бе направен опит за цветна революция, но неуспешен; южнокорейският президент въведе за няколко часа военно положение и после го отмени, но най-сериозен е проблемът с ескалацията на напрежението в Близкия изток, след като радикалните бунтовници-джихадисти от Хаят Тахрир аш Шам превзеха Алепо като победиха подразделенията на Сирийската арабска армия, подкрепяни с опозиционни войскови формирования. И продължават да напредват.
Сега хипотезите за причините, мотивите и подстрекателите за да се стигне до тези събития.
Най-малко смятам да се спирам на Украйна, защото по този казус съм говорил много, а хипотезите и прогнозите ми се потвърдиха в голяма степен. В предното видео обясних, защо Западът хвърля Зеленски под влака.
Накратко, като му даде му право да стреля с далекобойни оръжия, което мисля, че той не очакваше. Защо не очакваше?
Най-общо казано, когато разбра, кои са червените руски линии, които САЩ не искат да пресичат, използва това, за да им прехвърля вината от загубата си на фронта. Осъзнавайки от средата на миналата година, че не може да спечели, той започна да плаче, че ако няма достатъчно оръжия, няма как да победи. И Западът се отзоваваше, изпразвайки военните си складове. Като свършиха танковете, той вдигна мизата за боеприпаси – дадоха му и снаряди, патрони и пр. Като ги получи вдигна пак мизата, че за да победи му трябват изтребители. И с тях претърпя фиаско, след като му ги дадоха на ръба на компромиса, и му трябваше ново изнудване да извива ръцете на Запада, че победата му зависи от „даването“ докато стигна до далекобойните ракети, за които от самото начало САЩ се опъваха.
Проблемът е, че САЩ и Западът като цяло, не искаха да остава в тяхното поле топката за загубата в Украйна и изненадаха Зеленски, като му дадоха „зелена светлина“ – да използва ракетите, знаейки, че с това нищо няма да се промени, но ще раздразни до краен предел Русия и тя ще отговори на Киев.
Искаха и да притиснат Путин до стената, знаейки, че няма да отговори с ядрено оръжие, с което щеше да наруши новата си Ядрена стратегия. Но не знаеха за Орешник.
Още в предното видео казах, че западните ракети от Украйна ще бъдат изстреляни някъде по руските полетата, евентуално по войскови подразделения, но не и по ключови съоръжения, като мостове или гражданска инфраструктура. Така и стана.
Но това означава, че САЩ са тези, които са решили, къде да пратят ракетите. Значи излиза за пред света, че Зеленски стреля в нищото, но Америка му избра целите.
Топката от загубата на фронта се върна пак в неговото поле.
Русия каза, че били ранени и загинали някакви военни, за това обаче няма никакви доказателства, но пък беше още един мотив да използва Орешник.
И изпари ключов военен завод в Украйна.
С това, както писах по-горе, парализира военните мераци на Запада срещу нея. Сега Зеленски пак се опитва да върне вината за загубата на войната на партньорите си, като им иска ядрено оръжие, с което щял да я спечели, знаейки, че никога няма да му го дадат.
Зад тази ескалация стоят демократите от САЩ и различните им бюра, министерства и агенции, като ЦРУ, Пентагонът, Агенцията за национална сигурност и пр., а също и проявленията на Демократическата партия в Европа в почти всички леви, център и десни партии, които сега са във властта.
Първият им мотив бе да се прехвърли вината на Зеленски за загубата от войната, за да стане и по-лесна после смяната му, хем да се изчистят от отговорност. Но втората е да се затрудни екипа и персонално Доналд Тръмп към постигане на мирно споразумение. Сега Русия се е втвърдила повече от всякога.
Предният път говорих за предстоящата смяната на Зеленски и горе-долу по същото време взеха да излизат обилни статии в английската преса за големите достойнства на бившия шеф на ВСУ ген. Валерий Залужни, как войниците го гледат с огромно уважение и респект, как украинците го обичат много, наречен бе „бащата на нацията“, а дни по-късно публикуваха социология, според която народът на Украйна вече не само не иска Зеленски за президент, но и не иска той да се кандидатира отново. Това подкрепя отдавнашната ми теза, че Зеленски вече не е нужен и се готви смяната му в най-скоро време.
Само дето, ако кандидатът на Лондон за президент е в лицето на генерал Залужни, т.е. на МИ-6, това съвсем не значи, че са същите плановете на Вашингтон и на Доналд Тръмп.
До този момент новоизбраният президент на САЩ даваше да се разбере, че за него е „Америка е на първо място“ и никой друг. Значи не би допуснал английско прокси на върха на Украйна.
Преди време обърнах внимание, че в новите валутни зони, САЩ и по-конкретно Тръмп нямат намерение да приемат Великобритания в своята и я хвърлят зад борда. Стига им само Канада да е част от онова консуматорско общество, от което имат нужда, за да купува продукцията им. Затова и Доналд Тръмп уж на шега каза на премиера им Джъстин Трюдо, че ако ще зависи финансово от САЩ, не може да се справи с притока на мигранти и не може да плати новото мито е по добре страната му да стане щат на САЩ. Това изобщо не беше шега. Дори и да не стане съставна част от Америка, Канада ще бъде оттук насетне един безгласен придатък, а Трюдо ще е уж премиер, но по същество – губернатор. Вярна ми е била прогнозата, че за зоната на САЩ, ще им е нужна Канада.
Какво е новото обаче? Моята нова хипотеза е, че нещата са се променили за Великобритания. Известно е, че за самостоятелност на една валутна и търговска зона са нужни около 400 – 500 милиона граждани в обединените в съюз страни. Струва ми се, че Тръмп се е разбрал с Лондон, но не с официалната власт в лицето на Стармър, а с МИ-6. Неслучайно неговата дясна ръка в лицето на Илон Мъск атакува правителството на лейбъристите системно и най-вероятно ще го свали с подкрепата на МИ-6, а мултимилиардерът ще плати сметката за издигне на първо място партията на Найджъл Фараж – Реформирай Великобритания (Reform UK).
Но Великобритания ще бъде оттук насетне, по начина на Канада, един абсолютен протекторат на САЩ и нищо повече.
Как ще паднат лейбъристите ли? Като изпадне съвсем скоро Англия в криза, а тя наднича зад хоризонта – икономическа, енергийна, продоволствена и пр. Това ще е идеален повод за протести, които Фараж, ако не оглави, то ще извлече от тях най-голяма полза, защото ще се включи с ярки критики и към лейбъристите, но и към торите, че няма разлика между едните и другите. Това е възможно да започне като процеси от началото на следващата година, но не по-късно от началото на пролетта. За един преврат студеното време е съюзник на превратаджиите. Въпрос на време е Фараж да стане губернатора на Тръмп в следващия неформален щат на САЩ в лицето на Великобритания.
Както и преди съм казвал, Тръмп прекроява тихо политическата карта на Европа. Либералите, имплантирани не само в леви, но и в десни и център партии, ще изгубят властта за по-малко от година в почти всички страни. Ще бъдат съпътстващи в следващите правителства като коалиционни партньори, но по същество безгласни букви.
Забележете, че правителството на Франция падна дни преди Доналд Тръмп да отиде на първото си задгранично пътуване и то в Париж. Идеален повод да каже на Емануел Макрон, кой да е не само следващият премиер, но и дали няма да бъде съставено основно от партията на Марин льо Пен – Национален сбор. Не изключвам премиерът да е Жордан Бардела. Ако ли не, той ще е добре ситуиран във властта – най-малко.
В този случай Макрон може да остане на власт, но основно да маха на някои официални мероприятия със своята съпруга.
По отношение на Берлин, изненадващо и за мен, Илън Мъск, който пуска кратки коментари, безспорно съгласувани с политиката на Тръмп, нарече не само Олаф Шолц глупак, с което окончателно го задраска да повтори мандат някога, но се отнася доста критично и към представителят на християндемократите в Германия Фридрих Мерц, който е спряган за следващ канцлер. Твърди се, че е и много близък с BlackRock.
Не изключвам, че отсега натискат Мерц да направи правителство с Алтернатива за Германия. В подкрепа на прогнозата ми е фактът, че атаките към АзГ рязко намаляха през последната над една седмица. Това разбира се е само хипотеза. Нека да се съберат достатъчно намекващи обстоятелства в тази насока.
Преди това се бяха засилили да я забраняват. Подозирам, че в Париж Тръмп ще обясни след откриването на обновената Нотр Дам, кои да са официалните власти във Франция и Германия.
Там безспорно ще са и посланици, агентура от различни страни, представители на крупния бизнес, пощальони на информация и пр. На всички страни ще бъде обяснено, какво се очаква от тях, за да избегнат високите мита в САЩ. Е, не изцяло. Очаквам Орбан да стои до Тръмп, с което ще го ръкоположи за свой губернатор в Европа.
За целта – Тръмп ще иска представителите на страните да съставят такива правителства, които първо да се подчинят на политиката му и второ да ликвидират либералите от властта в Европа.
Няколко думи за Грузия. Цветната революция там, на либералите, оглавявана от президентката им Саломе Зурабашвили не успя и няма да успее, защото в началото на юни страната прие Закона за чуждестранните агенти, с което пресече финансирането чрез западни НПО на всякакви техни елементи, които да сеят западната идеология.
Само за няколко месеца ефектът беше на лице. Това са последните им издихания. Там протестите ще се спихнат по същия начин като в Сърбия. Да, ще се опитват да ги възобновят, да ще правят различни мероприятия, но ще е почти невъзможно да успеят без нужния финансов ресурс, минаващ през НПО-тата.
Сега за най-сериозният въпрос – ескалацията на конфликта в Близкия изток.
Съвсем неочаквано, малко след като влезе в сила споразумението за прекратяване на огъня между Израел и Хизбула, оставям настрана факта, че се нарушава основно от Хизбула, джихадистите от групировката Хаят Тахрир аш Шам, съставена от спряганите за сирийски талибани, заедно със самопровъзгласилата се Сирийска национална армия (СНА) превзеха Алепо – индустриалното сърце на Сирия, втори по големина, но първи по население град в страната. СНА се смята, че е контролирана от Турция. А също и финансирана.
Убеден съм, че зад тази атака стои МИ-6 и Анкара, която винаги е била под въздействието на английските тайни служби. Не са демократите, които показаха недружелюбно отношение към Тел Авив. Но всичко това е в полза на Израел. Каква е целта? Всъщност са няколко. Първо, както казва Владимир Маслов в свой анализ припомняйки думите на покойния Хенри Кисинджър, според когото: „Ако територията, заета от Ислямска държава, бъде окупирана от Корпуса на гвардейците на ислямската революция т.е. от Иран или от шиитски сили, обучени и ръководени от него, резултатът може да бъде териториален пояс от Техеран до Бейрут, което може да означава появата на радикална империя на Иран.“
Е, тази империя може да ликвидира за кратко време Израел, защото ще е обединена в едно цяло, зад интересите на който стои ревностно Тръмп и неговия екип. Това е първата причина за ескалацията.
Втората е, че Русия има своите икономически интереси в Сирия, която ѝ е съюзник и желанието на МИ-6 е да бъде изтласкана. При една още по-голяма ескалация, а тя ще е неминуема, ако продължава настъплението на джихадистите към Дамаск, Москва ще трябва да изпрати военни части, а това може да отслаби присъствието ѝ в Украйна. Или поне ще е нов конфликт, в който ще трябва да бъде вкарана след Украйна. Това ще изисква хора, военна техника, боеприпаси и най-вече усилия и пари.
И трето, това създава и сериозни проблеми за Иран, също съюзник на Русия и член на БРИКС.
В контекста на всичко това, мисля, че зад координираната атака на Хаят Тахрир аш Шам, заедно със Сирийската национална армия стои Турция и МИ-6, но с благословията на Доналд Тръмп.
Възниква естественият въпрос, защо му е?
Причината е, че Тръмп заяви още в предизборната си кампания, че няма да води войни, а обратно на това, ще ги потушава. Републиканецът владее друг тип войни – тези с пари – търговските. Ефективни и не сеят кръвопролития.
Вероятно си прави сметките лично да ги погаси след неговото встъпване в длъжност в края на януари. Затова и мълчи. Мълчи и за ескалацията в Украйна. И в Близкия изток. За Тръмп е изгодно в момента да се нагнетява напрежение и после той да излезе в бяло, като световен миротворец. Затова и неговото мълчание. Потушаването на войните ще му вдигне рейтинга. Освен това ще е помогнал и на Израел срещу полумесеца от държави под влиянието на Иран за които говори Кисинджър.
Но в сметките му не влиза само позицията на Русия и лично на Владимир Путин. Мисля, че ако джихадистите продължават в този дух и напредват към на юг към Дамаск, Москва ще вкара сериозно в играта и авиация, и пехота, а не е изключено и Орешниците.
Виси въпросът с поведението на Реджеп Ердоган. Каква може да е офертата на Тръмп към него, за да се включи в подобна игра и да загърби възможността за влизане на Турция в БРИКС? Друго възможно подобно предложение. И то е Турция да стане сателит на американската валутна зона, подобно на Канада и Великобритания и да е вратата ѝ към Европа и Азия. Не напразно в разговора му по телефона с Путин преди дни, руският президент е поискал от него да спре офанзивата на джихадистите в Сирия. Сиреч, Путин му е казал, че той стои зад нея. За МИ-6 няма и нужда да се казва. Още смятам, че службата е и в основата на операцията на Хамас в Израел със знанието на Нетаняху, колкото и да подскачат либералите на тезата ми.
И накрая, това, че на Путин не му харесват скритите игри на Тръмп, както подозирам, че той е в сянка зад ескалацията на конфликта в Близкия изток, говори и фактът, че Тъкър Карлсън не направи с руския президент интервю, а със Сергей Лавров. Руски анализатори твърдят, че целта на посещението на американския журналист в Москва е именно второ интервю с руския лидер. Отказът на Путин е красноречив. Не е отношение към Карлсън, а сигнал към Тръмп. Казва му – така сделка няма да има и за Украйна!
Е, има и още една хипотеза, че Ердоган играе двойна игра – хем разкрива замисъла на Тръмп, хем дава коз в ръцете на Путин. Турците са факири в двойните, че и тройните игри. Това обаче, ще стане ясно в друг момент. Все още нямам фактология, която да наклони везните в съжденията ми в тази насока.
Разбира се, всичко това са само хипотези… И най-малкият трус в политиката може да промени проекцията им!
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски