В Съединените щати приемат вече идеята за придобиване на остров Гренландия в предела на страната си повече от сериозно и изчисляват, какви дивиденти ще имат. В статия в New York Post даже изчисляват, че ако добавят островна земя, това ще е най-голямото разширение на САЩ от 1803 година, когато на практика Америка е удвоила територията си.
„836 330 квадратни мили на Гренландия леко надхвърлят 827 987 квадратни мили, които Америка спечели с покупката на Луизиана, сделка, сключена между тогавашния президент Томас Джеферсън и Франция“, уточнява изданието.
Освен това, става ясно, че ако предложената политика за закупуване на острова от новата администрация на Доналд Тръмп в Белия дом след 20 януари стане реалност, това ще надхвърли и хода на президента на САЩ Андрю Джонсън от 1867 г., който е купил Аляска с територия от 591 000 квадратни мили.
Гренландия е под попечителството на Дания. Малобройното ѝ население, което е от приблизително 56 000 жители живее изключително бедно и то на издръжката на датската държава. Същевременно жителите на острова ходят буквално над съкровищница от все по-намаляващите в световен мащаб природни богатства.
КритичноБГ обръща внимание, че край бреговете на острова се крият 13% от световните запаси на нефт и невероятните 30% от всички залежи на газ на планетата. Дълбоко в недрата на острова дремят находища на цинк, олово, желязна руда, злато, сребро, диаманти, мед, никел, платина, уран и редки метали като лантан, неодим и итрий, които се използват за производството на смартфони, ветрогенератори и автомобилни акумулатори. Всъщност на Гренландия може и да съперничи дори на Русия като най-богата страна в света, когато става дума за природни ресурси. Рускатаа федерация води пред всички страни по залежи на природен газ, както и дървесина. Страната има и вторите по големина наличности на въглища и третите на злато. Същото така се нарежда на второ място по залежи на редки земни минерали, въпреки че не развива добива им към момента, докато останалите вървят към изчерпване. Тази политика на съхранение пък ще направи Русия след време незаобиколим фактор, заради неизползваните залежи на ценни минерали.
Към този момент за сондажа на пиродните съкровища във вътрешността на острова пречи дебелия слой лед, но с темпа, с който той се топи, проблемът сам ще отмине. А, може би е нужна и конкретна технология. Когато има стимул – има и начини.
Достатъчно бе да изброим всички тези несметни богатства, за да разберем, че Доналд Тръмп няма да се откаже от придобиването на острова по всякакъв възможен начин. И той ще успее. Всъщност идеята за взимане на Гренландия не му е нова. Още в предния мандат той я анонсира излъчваше пълното убеждение, че ще го направи, ако спечели изборите. Но тогава победата му се изплъзна при доста съмнителни обстоятелства и на стола в Белия дом седна Джо Байдън.
През 2019 година, когато Тръмп поиска да придобие острова, който е ключов освен всичко и за морските пътища в Северния Атлантик, Дания остро се възпротиви. Година преди края на мандата му, от екипа му изчислиха, какви средства ще са необходими да бъде убедена Дания. И колко.
Ако Гренландия с всички свои богатства влезе в състава на Америка, планът на Тръмп за реиндустирализация и възстановяване на икономиката на страната ще се реализира. Количеството на редкоземните минерали, така необходими за новите технологии, ще направят САЩ независими и от внос от Китай, което ще развърже ръцете им за всякаква политика на налагане на сила.
78-годишният Тръмп в неделя потвърди стремежа си да придобие арктическия остров, когато обяви не кой да е, а съоснователя на PayPal Кен Хоуъри за свой избор за посланик на САЩ в Дания, която контролира огромната територия повече от 300 години. Той не само е част от финансовото, но и от най-новото и набиращо сила дигитално лоби в Съединените щати. С тези позиции е въпрос на време да наложи волята си над датското правителство.
„За целите на националната сигурност и свободата в целия свят, Съединените американски щати смятат, че собствеността и контролът върху Гренландия са абсолютна необходимост“, написа Тръмп.
Естествено той не казва, как точно свободата по света зависи от превземането на острова от Америка, но старият похват с използването на думите „свобода“ и „сигурност“ или пък изтъркания лаф за „гарантиране на дмокрацията“ притъпява сетивата и последващите въпроси в мнозина.
Повечето от 56-те хиляди жители на рядко населената Гренландия са инуити, т.е. ескимоско племе, родственици на други групи от коренното население в най-северната част на Канада и Аляска – и по принцип са получили разрешение от Копенхаген по силата на закон от 2009 г. да прекъснат връзките си, ако решат. Вероятно точно на него разчита Доналд Тръмп.
На практика при един референдум, те могат да поискат независимост и проблемът после сам ще бъде решен. От независимост спрямо Дания, е въпрос на правилните обещания и уверения за едно по-красиво бъдеще, да поискат да станат част от САЩ. Вероятността датската държава да не признае волята на гренландците за едно „самоуправление“ е нулева. Е, може и да опита. Ако го направи САЩ ще обявят страната в потискане на свободите, който така умело използват спрямо всички останали. Знаел ли човек, какви санкции ще си навлече Копенхаген на главата?
Това не пречи и на премиера на Гренландия Муте Егеде да се изпъчи и да напише преди седмица, след обявеното намерение на Тръмп: „Гренландия е наша. Ние не сме за продан и никога няма да бъдем за продан. Не трябва да губим дългогодишната си борба за свобода“, убеден е премиерът.
Но той пропуска един малък, ала изключително значим факт, независимо, дали Гренландия не се продава, по важно е, кой иска да я купи. Защото механизмите за това не са само финансово измерими.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски