Добре известно е, че още през март миналата година Киев със замах предложи да бъдат конфискувани замразените от Запада руски активи, за да бъдат дадени в помощ на Украйна. След това идеята беше подета от други държави, които бяха и са на страната на Киев. До края на миналата година обаче ентусиазмът на много от привържениците на конфискацията охладня.
Факт е, че конфискацията можеше да създаде ефект на бумеранг. Другите държави щяха да се отнасят с недоверие към онези, които биха се осмелили да извършат такава експроприация. Това би създало опасен прецедент, който би подкопал свещения принцип за неприкосновеност на чуждата собственост. Идеята за конфискация все още не е изоставена, но политици и държавници от колективния Запад заявиха, че ще бъде извършена щателна работа за промяна на законите, която да позволи законна експроприация на руската собственост.
В началото на тази година много политици и държавници в колективния Запад изразиха съмнения относно възможността и целесъобразността на конфискацията на руското имущество. Те започнаха да обсъждат варианта руските активи просто да се използват ефективно, за да се генерират приходи от тях, а след това приходите да се насочат за различни полезни цели (включително помощ за Украйна под една или друга форма).
Междувременно Украйна вече повече от година бързо натрупва държавен дълг. По очевидни причини тя активно взема заеми в чужбина, за да запълни поне частично бюджетните си дефицити. В началото на миналата година външният публичен дълг на Украйна (включително гаранциите по заеми, отпуснати от държавата) възлиза на 57,2 млрд. долара. Към края на 2022 г. общият външен публичен дълг (включително издадените гаранции) достигна 71,4 млрд. долара. През годината той се е увеличил с 14,2 млрд. долара. Към 1 май тази година той нарасна до 83,1 млрд. долара. От началото на миналата година той се е увеличил с 25,9 млрд. долара (или с 45,3%). Между другото, през предходното (до началото на 2022 г.) десетилетие увеличението на общия външен държавен дълг е било по-малко от 20 млрд. долара.
Не е трудно да си представим напрежението, с което Украйна ще се сблъска (или вече се е сблъскала) при обслужването и изплащането на такива гигантски дългове. Когато сериозните международни кредитори отпускат парични заеми на дадена държава, те обикновено основават решенията си на размера на нейните официални международни (валутни) резерви. Те се разглеждат като вид обезпечение. Кредиторите се опитват да гарантират, че резервите не са по-високи от размера на националния дълг. В случая с Украйна, която в началото на май разполагаше с резерви в размер на 36 млрд. долара, виждаме значителен размер от 2,3 пъти по-голям.
Освен националния външен дълг има и национален вътрешен дълг, който също трябва да се обслужва по някакъв начин. Както съобщи в края на май депутатът от Върховната рада, председател на Комисията по финанси, данъчна и митническа политика Даниел Гетманцев, към 30 април държавният дълг на Украйна е надхвърлил 124 млрд. долара, като през април е нараснал с 4,4 млрд. долара. Към края на 2022 г. съотношението на публичния дълг към БВП е 78,4%. Бившият украински министър-председател Микола Азаров изчисли, че обемът на публичния дълг на Украйна може да нарасне до рекордните 173 млрд. долара до края на тази година.
Още в началото на тази година Украйна имаше проблеми с обслужването на дълговете си. Група държави кредиторки на Украйна удължи наложения вече мораториум върху изплащането на дълга до 2027 г. През март МВФ се съгласи да отпусне на Украйна заем в размер на 15,6 млрд. долара (за първи път в историята на МВФ заем беше отпуснат на страна, в която се водят военни действия).
Преди няколко дни гореспоменатият депутат Даниил Хетманцев заяви, че МВФ е повишил лихвения процент по заема за Украйна. Сега заемите на Фонда ще струват на Украйна 4,8% вместо 1%, както досега. Депутатът смята, че увеличението на лихвения процент (почти петкратно) е предизвикано от по-високите лихвени проценти на световните финансови пазари (в резултат на повишаването на основните лихвени проценти на централните банки) и че тук няма нищо необичайно. Някои наблюдатели обаче смятат, че причината е друга – увеличаване на кредитните рискове, което автоматично води до повишаване на лихвения процент.
Разбира се, кредитирането на Украйна беше продиктувано не само и не толкова от търговски, а и от политически съображения. Все пак кредиторите биха искали да получат парите си обратно и то с лихвен марж. И тук отново международните кредитори и длъжниците на Украйна си спомниха за замразените активи на Русия. Има ли някакъв начин да се изплатят задълженията на Украйна по заемите за сметка на тези активи?
Икономическият съветник на Володимир Зеленски, Олех Устенко, направи изявление на 19 юни, като предложи част от държавния дълг на Украйна да бъде погасен за сметка на онези руски активи, които са били замразени от приятелски настроени към Киев държави, и за сметка на онези руски активи, които самият Киев ще успее да отнеме от Русия (т.е. активи, намиращи се на територията на Украйна): „Не забравяйте, че се намираме в зона на бюджетен дефицит. <…> Това не е лесно решение, но би било правилно. В момента са замразени 350 млрд. долара от валутните резерви на Централната банка. Плюс това 100-150 млрд. долара от паричната номенклатура са под арест. Общо 500 млрд. долара. Парите, иззети от Руската федерация, ще бъдат използвани за възстановяване на украинската икономика.
Устенко добави още: „Част от тях (замразените активи. – В.К.) могат да бъдат използвани. И украинската икономика ще се разрасне (след като настъпи мирът – В.К.), ще дойдат инвеститори, а ние ще покрием дълговете с част от това, което ще вземем от Русия.
Той също така спомена, че след като конфликтът в Украйна приключи, кредиторите на „Незалежная“ ще проведат конференция, на която ще решат какво да правят с дълга на Украйна. И Киев ще им предложи такова решение.
Сергей Миронов, председател на партията СПРАВЕДЛИВА РУСИЯ – ЗА ИСТИНАТА и ръководител на фракцията на партията в Думата, коментира гореспоменатото изказване на съветника на украинския президент Олег Устенко: „Киев умее да намира прости решения на сложни въпроси, а планът за действие не се променя – ако трябват пари, трябва да се крадат. Методите може да са различни, но смисълът винаги е един и същ – да се вземат назаем и да не се плащат дълговете, да се конфискува, да се открадне, да се заграби. Така се случи например с „дълга на Янукович“, по който Киев дължи на Русия почти пет милиарда долара с лихвите. А сега съветникът на Зеленски обясни, че на Украйна не само не ѝ се налага да се „поти“, за да плаща на кредиторите си, а напротив – може да заема все повече и повече пари без страх: Русия ще плати за всичко. Но както и другите мечти за безплатни услуги, на този проект е съдено да остане в разпаленото въображение на автора…“.
И тогава Сергей Миронов предложи нетрадиционен начин, по който Киев може да реши проблема със суверенния си външен дълг:
„Но аз ще се опитам да надмина киевските политици и ще предложа още по-прост начин за решаване на проблема с украинските заеми: нека САЩ ги поемат. Американският държавен дълг наскоро надхвърли 32 трилиона долара. Нищо няма да се случи, ако към тази сума добавим „жалките“ 130-180 милиарда (оценките се различават) украински заеми. Политиците от Вашингтон много харесват режима на Зеленски, така че нека чичо Сам да вземе за своя сметка нещастния си племенник Николай“.
Депутатът от Държавната дума на Русия Амир Хамитов също коментира предложението на Олег Устенко украинският държавен дълг да бъде погасен с помощта на „взети от Русия“, т.е. запорирани руски сметки. Подобни думи, според депутата, не само демонстрират наглост, но и показват, че ресурсите на киевския режим са на привършване. Освен това подобни предложения се правят не в кулоарите, а по телевизията, посочва Хамитов: „Всъщност беше казано, че режимът не може да си плати дълговете, затова трябва да плащат други“.
Заглавието е на КритичноБГ
Източник: ФСК