Пепе Ескобар: Империята на хаоса. Рестартиране. За да изградят БРИКС нова световна структура трябва да се избавят от вътрешните паразити: В анализ световноизвестния бразилски журналист и анализатор Пепе Ескобар представя картината на световните геополитически тенденции през 2025 г., разглеждайки ролята на „Империята на хаоса“ – термин, въведен от професор Майкъл Хъдсън за обозначаване на политиката на САЩ. Тази политика, която е двупартийна и подкрепяна от т.нар. „Дълбока държава“, се изразява чрез военни действия, дестабилизации, санкции и други методи за влияние върху глобалната сцена.
„Империята на хаоса е неумолима. Законност, дестабилизации, санкции, отвличания, цветни революции, фалшиви флагове, анексии: 2025 г. ще бъде годината на БРИКС – плюс партньорите от БРИКС – като избрани цели под обстрел.“
Геополитически цели на САЩ
В условията на отсъствие на дългосрочно стратегическо мислене и постепенното изтласкване на хегемонията от Евразия, САЩ залагат на стратегията „разделяй и владей“. Основна цел на тази стратегия е подкопаване на суверенитета на групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и техните партньори. Според Ескобар, САЩ разглеждат тези държави като основни мишени за дестабилизация, ако те не се подчинят на т.нар. „международен ред, основан на правила“.
„Империята на хаоса е неумолима. Законност, дестабилизации, санкции, отвличания, цветни революции, фалшиви флагове, анексии: 2025 г. ще бъде годината на БРИКС – плюс партньорите от БРИКС – като избрани цели под обстрел.“
Ескобар отбелязва, че някои от държавите, като Саудитска Арабия, Турция и Индонезия, са подложени на особено силен натиск. Въпреки че те са или членове, или партньори на БРИКС, техните геополитически решения често са ограничени от заплахи за активите им на западните финансови пазари. Саудитска Арабия, например, остава предпазлива, докато Индонезия е приета като пълноправен член на БРИКС под председателството на Бразилия. Тази динамика подчертава сложността на геополитическата карта, където БРИКС се явява мощна алтернатива на западния модел.
БРИКС: възходът на новия световен ред
БРИКС и техните партньори представляват 41,4% от световния БВП по паритет на покупателната способност и около половината от населението на Земята. В рамките на този блок държавите като Китай, Индия, Русия и Бразилия оформят континентални алианси, които насочват усилията си към създаване на алтернативни платежни системи и намаляване на зависимостта от долара.
Ескобар описва тези държави като „трансконтинентални перли„, характеризиращи се с огромни природни ресурси, население и индустриална мощ. Основната цел на БРИКС е да се утвърдят като суверенни икономически сили, които могат да разработват собствени финансови инструменти и да излизат от влиянието на институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.
Китай като водеща сила
Пекин работи активно върху укрепване на икономическите връзки с държавите от Глобалния юг и Азия. Проектът „Един пояс, един път“ е централна част от тази стратегия, насочена към създаване на нова архитектура за сигурност и сътрудничество.
Китай играе водеща роля в трансформацията, залагайки на три ключови направления – технологична война със САЩ, разширяване на инициативата „Един пояс, един път“ и увеличаване на своя дял в глобалната търговия. Пекин работи активно върху укрепване на икономическите връзки с държавите от Глобалния юг и Азия. Проектът „Един пояс, един път“ е централна част от тази стратегия, насочена към създаване на нова архитектура за сигурност и сътрудничество.
В същото време, Китай не пренебрегва значението на енергетиката. Около 50% от петрола, който страната внася, идва от държави в Западна Азия, като Саудитска Арабия, Иран и Ирак. Това подчертава значението на енергийната сигурност за китайската икономика.
Империята на хаоса и подходът на САЩ
Вместо да търсят дипломатически решения, САЩ продължават да подкрепят дестабилизиращи инициативи, включително терористични организации и режими, които обслужват техните интереси. Ескобар описва тази политика като „подкрепа за геноцид и етнически прочиствания“, подчертавайки липсата на алтернативен подход от страна на Вашингтон към глобалната динамика.
Според Ескобар, политиката на САЩ в Сирия и Близкия изток остава дълбоко деструктивна. Вместо да подкрепят стабилност и развитие, САЩ и техните съюзници търсят начини да поддържат хаоса, като предотвратяват изграждането на стабилни правителства в региона.
Ал-Джолани е бил емир на ИДИЛ в Ниневия, емир на „Джебхат ан-Нусра„ и главен емир на “Ал Кайда“ в Леванта. Той сам по себе си олицетворява цялата гама на западната пропаганда за „терора“
„Ал-Джолани е бил емир на ИДИЛ в Ниневия, емир на „Джебхат ан-Нусра„ и главен емир на “Ал Кайда“ в Леванта. Той сам по себе си олицетворява цялата гама на западната пропаганда за „терора“. Последователите му вече са бесни, че не е превърнал Сирия в ислямско емирство.
Ако той не предаде властта през 2025 г., а не след четири години, на новоизбран парламент, правителство и президент, можете да забравите за отмяната на санкциите срещу Сирия.
Империята на хаоса, да не говорим за Тел Авив, всъщност иска постоянен хаос в Сирия – със сигурност не стабилно представително правителство, което да се бори с кражбата на техния петрол, газ и пшеница.“
Европа: саморазрушителен курс
Колективният Запад, и по-специално Европа, се намира в процес на икономическо и социално разпадане
Колективният Запад, и по-специално Европа, се намира в процес на икономическо и социално разпадане. Ескобар подчертава, че липсата на евтина енергия, деиндустриализацията и дълговите кризи са само част от проблемите, с които се сблъсква континентът. Той отбелязва, че потенциална търговска война между САЩ и ЕС под управлението на Тръмп 2.0 може допълнително да ускори този процес.
Франция, например, е в критично състояние, като дългът й достига нивото на гръцките облигации през 2012 г. Това е резултат от дългогодишни структурни проблеми, съчетани с политическа нестабилност и липса на визия за бъдещето.
Емануел Тод: Предизвикателството пред Тръмп ще бъде да управлява поражението на САЩ в конфронтацията с Русия.
„Историкът, антрополог и демограф Еманюел Тод, автор на революционната книга „ Поражението на Запада“, е един от малкото френски интелектуалци, които наистина разбират новите правила на играта. В изненадващо интервю с привилегирования рупор на френската висша буржоазия, Тод изтъква абсурдността Тръмп да бъде разглеждан като победител „с колабираща икономика“ и в момент, когато „САЩ губят войната срещу Русия в световен мащаб.”
И така, сред целия шум около хиперактивността на Тръмп като негов личен магьосник, Тод излезе със зашеметяващо, кристално ясно изявление: „Предизвикателството пред Тръмп ще бъде да управлява поражението на САЩ в конфронтацията с Русия.“
Латинска Америка и доктрината Монро
Ескобар предупреждава, че Латинска Америка може да стане основен фокус на „Империята на хаоса“ през следващите години. Под управлението на Доналд Тръмп САЩ могат да се върнат към доктрината Монро, която вижда региона като „заден двор“ на Вашингтон. Това би довело до нови опити за контрол и дестабилизация на държави като Аржентина, която вече е в дълбока икономическа криза.
Предизвикателствата пред БРИКС
Въпреки че БРИКС се явява мощен блок, Ескобар признава, че групата се сблъсква с вътрешни противоречия. Различията в интересите между държавите-членки, както и влиянието на външни сили, представляват сериозни пречки пред постигането на единство. Според него обаче, Китай и Русия играят ключова роля в подчертаването на ценности като равенство и развитие на човешкия потенциал, което е в пълно съответствие с интересите на Глобалния юг.
„След неизбежното поражение на САЩ в Украйна, НАТО рано или късно ще се разпадне – рамо до рамо със своето политическо-пропагандно рамо, ЕС.
Проф. Майкъл Хъдсън за пореден път удари гвоздея в (колективната) глава . Същината на въпроса е външният дълг: „Няма начин страните от БРИКС да растат и в същото време да плащат външните дългове, с които са били обременени през последните 100 години и особено след 1945 г.“
Тези доларови облигации се държат от компрадорски/олигархични елити, „които не искат да държат собствените си валути, защото страните от Глобалния юг и техните олигархии осъзнават, че дълговете не могат да бъдат изплатени“. Така че „страните от БРИКС, за да се развиват, трябва да ОТПИШАТ дълговете си“ и да решат сблъсъка между личните и националните интереси.
Проф. Хъдсън е категоричен, че „трябва да се справим с ВЪТРЕШНИТЕ ПАРАЗИТИ“, за да могат БРИКС да „изградят нова международна търговска и финансова структура“. Империята на хаоса, разбира се, „ще се съюзи с местните паразити“, за да подклажда – какво друго – хаос, смяна на режима и терор.“
Проф. Хъдсън е категоричен, че „трябва да се справим с ВЪТРЕШНИТЕ ПАРАЗИТИ“, за да могат БРИКС да „изградят нова международна търговска и финансова структура“. Империята на хаоса, разбира се, „ще се съюзи с местните паразити“, за да подклажда – какво друго – хаос, смяна на режима и терор.“
Ескобар завършва анализа си с прогноза за бъдещето на БРИКС и световната политика. Той подчертава, че успехът на БРИКС зависи от способността им да изградят алтернативна, демократична международна система. Това включва не само икономически и финансови реформи, но и борба с вътрешните и външните сили, които подкопават суверенитета на държавите-членки.
„Осъществимата пътна карта за BRICS+ и глобалното мнозинство за противодействие на имперската „стратегия“ на неконтролируемия хаос би била да се ускори интеграцията във всички сфери; да се приложи Сун Дзъ, за да се увеличи коефициентът на отзвук на ходовете на Тръмп 2.0; и да се принудят силите на дълбоката държава да вземат серийни грешни решения.“
Въпреки предизвикателствата, геоикономическите тенденции ясно показват, че светът върви към многополярност. Със своя индустриален растеж и стратегически инициативи, държавите от БРИКС се превръщат в основен двигател на тази трансформация, въпреки усилията на „Империята на хаоса“ да задържи доминиращата си роля.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски
