РИА Новости. Елена Караева: Европа ще бъде принудена да се предаде на милостта на Русия
Репликата на Путин „Тук няма достатъчно мозък“ е фармакологично точна оценка на днешния европейски истаблишмънт и, което е важно, веднага се потвърждава от самите герои. Тази седмица ЕС удължи „тренировъчната мисия за обучение на украинските военни“ с още две години. Който удължава „мисиите за обучение“, плаща за тях. Посланиците към ЕС гласуваха според инструкциите. А инструкциите им бяха дадени от най-добрите хора в ЕС.
Например френският президент Макрон и бундесканцлерът Шолц. Първият не се ползва с доверието на повече от 4/5 от собствените си избиратели, а вторият уволни ръководителя на Министерството на финансите, защото не искаше да продължи да плаща за всичко, пряко или косвено свързано с Украйна.
Първият е с вързани ръце при вземането на каквито и да било вътрешнополитически решения, докато вторият вкара „икономическия двигател на ЕС“ в колосален политически хаос, който тепърва предстои.
Като се обвърза с Украйна и скъса благоприятните връзки и споразумения с Русия (и двете действия бяха извършени под натиска на САЩ, както се казва без притеснение днес), ЕС сам подписа смъртната си присъда.
Като се обвърза с Украйна и скъса благоприятните връзки и споразумения с Русия (и двете действия бяха извършени под натиска на САЩ, както се казва без притеснение днес), ЕС сам подписа смъртната си присъда. Преди няколко седмици Марио Драги, главният бивш евробанкер и бивш министър-председател на Италия, каза това (но с други думи) в доклад от няколкостотин страници. Настоящата среща (в Будапеща) на върха трябваше да намери някаква противоотрова срещу пламналата икономическа криза.
В райската градина доходите не растат, броят на бедните се увеличава в геометрична прогресия, въглеводородните горива поскъпват с всеки изминал час, а бъдещите доставки на синьо и черно злато не гарантират енергийната сигурност на паневропейския блок.
В райската градина доходите не растат, броят на бедните се увеличава в геометрична прогресия, въглеводородните горива поскъпват с всеки изминал час, а бъдещите доставки на синьо и черно злато не гарантират енергийната сигурност на паневропейския блок. Но въпреки предупрежденията в Будапеща се обсъжда дали ес-овците може да продължат да подкрепят Украйна, след като САЩ прекъснат както паричните, така и военните кранчета
Сегашната кризисна ситуация както в ЕС, така и извън него не може да не напомня за една епоха, когато всичко беше точно обратното. СССР беше в етап на разпад и прекъсване на всички предишни връзки и споразумения, докато ЕС беше в подем и повече от добре.
Преди 35 години Берлинската стена рухна. Политиците, които искаха да унищожат Съветския съюз, започнаха да празнуват (тайно, разбира се) победата в Студената война.
За тях решението на Москва да не се намеси в кризата беше най-важният знак за слабостта на тогавашната ни държава. И на централната власт.
Носещата структура – идеологическа и икономическа – не издържа на центростремителните амбиции на националните елити, напомпани от същия Запад, които вече не искаха да се подчиняват на Москва. И резервът от икономическа сила беше напълно изчерпан. Политика на санкции и невъобразима зависимост от внос на всичко – от храни до стоки за ежедневието. Обемът на вноса нараства с двуцифрени числа, докато обемът на износа се увеличава само с десети от процента.
Под различни лозунги чути както отвън („Г-н Горбачов, съборете тази стена“), така и отвътре („Стената може да изчезне, когато изчезнат предпоставките, които я породиха“), Съветският съюз, разчитайки на обещанията на западняците, де факто се самоуби.
Тук си струва да се каже, че през цялата Студена война не ние бяхме тези, които започваха пререканията.
Не ние започнахме надпреварата във въоръжаването, не ние инициирахме идеологическата конфронтация, особено след Великата отечествена война. Ние имахме съвсем други задачи.
германия
И разделянето на Германия, а още повече издигането на Берлинската стена, бяха само отговор на агресията и решенията, взети на Запад. И дори след появата на ГДР и ФРГ на картата, И дори след появата на картата на ГДР и ФРГ, въпреки заплахите на последните да скъсат всякакви връзки със страните, ако признаят социалистическа Германия, още през 1952 г. ние предложихме да обединим двете държави в едно. В замяна на бъдещия им неутрален, необвързан статус. Това напомня ли ви нещо от събитията от не толкова близката история?
Разбира се, че напомня. Както и думите, които бяха казани тогава, но по отношение на Германия и неприсъединяването ѝ към новосъздадения Северноатлантически алианс („Германия трябва свободно да реши към кой алианс да се присъедини“), които са почти идентични с това, което се говори за Украйна днес, без да се вземат предвид нито нашите предложения, нито нашите опасения.
Нежеланието на Запада да обедини Германия в началото на 50-те години е причината за кризата с Берлин в началото на 60-те години. А стената, която раздели града, не беше построена, защото Москва толкова много искаше да установи „диктатура“. Съвсем не. Германските комунисти искаха единствено да гарантират сигурността на своята столица и на своята страна. Те (както и Москва) бяха принудени да вземат решение за предприемането на тези крайни мерки.
Русия успя в най-трудните условия, преминала през дезинтеграция, бедност, унищожаване на промишлеността, криза на социалните идеали, да излезе от мрака на кризата с упорит труд, вяра и надежда единствено в себе си.
Историята, както ни е казвано много пъти, ни учи, че не ни е научила на нищо. Русия е готова да оспори тази теза. Нашата страна успя в най-трудните условия, преминала през дезинтеграция, бедност, унищожаване на промишлеността, криза на социалните идеали, да излезе от мрака на кризата с упорит труд, вяра и надежда единствено в себе си. С ясното разбиране за това какви са залозите в тази геополитическа игра.
Европейският съюз, превърнал се по форма и същност в преддверие на НАТО, поради икономическо затлъстяване, страдащ от липса на мозък, реши да ни изиграе същия стар номер заедно с Вашингтон. Да унищожат, но вече не СССР, а Русия. Използвайки стари методики и техники, нито Брюксел, нито Вашингтон взеха предвид, че повече от три десетилетия
ние не се излежавахме край камината, а работихме здраво. За да оцелеем. И за да спечелим. Днес не е необходимо да мислим как да угодим на колективния Запад.
Ние сме икономически независими и политически суверенни. Ние определяме тенденциите и направленията в световната икономика и геополитика. И ЕС трябва да помисли (ако може да го направи, предвид очевидната липса на сиво вещество в неговия естаблишмънт) как да възстанови икономическите връзки с нас – този път като младши потенциален партньор.
Политическата зима обещава голям икономически здрач за паневропейския блок. Без ни най-малка надежда за изгрев.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски