Елена Караева: Времевият натиск и агонията настъпват за Запада

време сащ запад

Елена Караева за РИА Новости: Времевият натиск и агонията настъпват за Запада

Тези към 70 украински дрона преди да дни, половината от които бяха изпратени към нашата столица Москва (силите за противовъздушна отбрана ги свалиха всичките – спокойно, без много медиен шум и тръшкане), онези петнадесет опита на терористите да проникнат в района на Курск (нашата армия отблъсна всичко), които се случиха само за една нощ от събота срещу неделя, ни казват, че „барутът е сух и оръжията са в изправност“. За безопасността на страната и гражданите.

А тези конвулсии на противниците ни подсказват също така, макар и косвено, че времето на онези, които са планирали да ни нанесат стратегическо поражение, изтича.

Все още е възможно да се перчат  и да се изфукат като муха, която пълзи по стъклото на прозореца. Но вече не е възможно да се вземат разумни решения, поради натиска на времето и наближаващата им агония.

ЕС тича, поддържайки гащите си, падащи от жестоката икономическа и финансова криза, следвайки отиващата си администрация на САЩ, желаейки  да се хареса на Вашингтон за последен път.

Пентагонът

Съобщението на френският министър на отбраната Себастиан Лекорну, за нови доставки на ракети с далечен обсег SCALP и системи за противовъздушна отбрана Mistral за Киев идва точно след съобщението на Пентагона за ускоряване на доставката на военно оборудване на стойност шест милиарда долара към същия бездънен и корумпиран до мозъка на костите си адрес.

Съобщението на френският министър на отбраната Себастиан Лекорну, за нови доставки на ракети с далечен обсег SCALP и системи за противовъздушна отбрана Mistral за Киев идва точно след съобщението на Пентагона за ускоряване на доставката на военно оборудване на стойност шест милиарда долара към същия бездънен и корумпиран до мозъка на костите си адрес.

Бързането и суетата на евроатлантиците са разбираеми: на тези, които заложиха всичките си жокери на поражението на Русия на бойното поле, им остава все по-малко време за кървавите им трикове.

Какво следва? После – манджа с Тръмп. Очертанията на възможна мирна инициатива на бъдещия/бивш собственик на Белия дом изглеждат, представени от уж запознатите с тях, горе-долу по следния начин.

Владимир Зеленски, президент на Украйна с изтекъл мандат на 20 май 2024 година

Зеленски ще действа, както му е казано или по-скоро наредено. Характерна реплика, предаваща дори оттенъци на смисъла, прозвуча в интервюто с Брайън Ланза, който е работил в предизборния щаб на Тръмп. „Ако Зеленски каже, че могат да бъдат сключени мирни споразумения, при условие, че си върне Крим, той ще демонстрира собствената си несериозност

Зеленски ще действа, както му е казано или по-скоро наредено. Характерна реплика, предаваща дори оттенъци на смисъла, прозвуча в интервюто с Брайън Ланза, който е работил в предизборния щаб на Тръмп. „Ако Зеленски каже, че могат да бъдат сключени мирни споразумения, при условие, че си върне Крим, той ще демонстрира собствената си несериозност. Фактът, че Ланза удари киевските герои до костите, причинявайки сериозна болка, стана ясно след публикуването на анонимно опровержение, което беше излъчено от каналите на информационните агенции.

Изявлението съвпадна по време с посещението на Жозеп Борел (мандатът му изтича след по-малко от три седмици) в Киев. Обичайният словесен набор от репертоара на утвърдения заядливец бяха: санкции срещу нас (т.е. Русия) и „непоколебима“ подкрепа за тях (т.е. Украйна).

Франция, в износената си наполеонова куртка, също реши да помпа ястребови мускули, като обяви, че изпраща „дузина ракети SCALP и ЗРК „Мистрал“ в тази киевска корупционна дупка.

„SCALP“ – и Лекорну го казва това съвсем открито – са предназначени за бомбардиране на нашата територия в дълбочина, като обсегът им е около 560 километра.

От изброеното по-горе става ясно, че Париж никога не се е вслушвал в предупрежденията на Путин (за разлика, между другото, от Вашингтон), че подобен акт на агресия ще бъде последван от „адекватен руски отговор“, който „се разработва от нашето Министерство на отбраната“.

Владимир Путин, президент а Русия

От изброеното по-горе става ясно, че Париж никога не се е вслушвал в предупрежденията на Путин (за разлика, между другото, от Вашингтон), че подобен акт на агресия ще бъде последван от „адекватен руски отговор“, който „се разработва от нашето Министерство на отбраната“.

Днес е трудно да си представим на какво разчита паневропейският блок, като ескалира – и то съвсем съзнателно – вече пряката военна конфронтация с нас. Интелектуалните качества на тези, които искат да се бият с руснаците, отдавна са под кота нула. Затова е по-добре да разгледаме възможните пътища и перспективи, ако и когато Вашингтон започне официално да търси мирно разрешаване на геополитическата криза.

Те са очертани в публикацията Forein Affairs, подписана от бившия ръководител на Американския съвет за външна политика Ричард Хаас.

Според хипотезата на бившия дипломат Киев ще трябва да се откаже от всякакви опити да си възвърне загубените (и включени вече в състава на Русия) територии и същевременно да намали другите си апетити. В замяна на това Украйна ще трябва да се задоволи с различни подаяния от страна на Вашингтон. В същото време, както твърди Хаас, възможността Киев да се присъедини към определени блокове не е отпаднала от дневния ред. Не се разкрива обаче за кои точно блокове става въпрос.

Очевидно е, че за Русия подобни „възможности“, предлагани на Киев, са повече от неприемливи. Ако Украйна иска мир и хармония, тя трябва да се върне към предишния си политически, а именно неутрален, статут.

И трябва да изгради икономически връзки с тези, които харесва.

Във всеки случай само наивните и лудите днес предполагат, че Русия може да бъде притискана в търсене на подобно дипломатическо решение. Условията, при които ще се съгласим да разгледаме каквито и да било предложения, са известни на всички.

Но в тази връзка не по-малко очевидно е и друго: за Запада вече е настъпил етапът на приемане на руската победа както в СВО, така и в разрешаването на геополитическото противопоставяне. Просто го проточва във времето. А това време изтича. Докато ние, струва си да подчертаем още веднъж, разполагаме с много време. И ако на нашите противници им се наложи отново да помислят как да се измъкнат от собствения си идиотизъм, ние сме готови да чакаме с лекота. В края на краищата разполагаме с цяла вечност, а не с мизерните няколко мига между изборни цикли.

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски

Други новини

© 2024 Критично.бг – Всички права запазени!. Уеб дизайн и разработка: Nigma Ltd.

error: Съдържанието е защитено!