Едуард Кирил от Казан: Който сее вятър, ще жъне… БРИКС

Едуард Кирил от Казан: Който сее вятър, ще жъне… БРИКС

Читател на Критично.БГ изпрати интересен коментар на редакционната ни поща, озаглавет „Който сее вятър, ще жъне …БРИКС“. Той се представи с името Едуард Кирил. Роботил е дълго като радиоводещ Публикуваме коментара му без редакционна намеса:

​На последното съвещание на Световната здравна организация всеизвестният „филантроп“ и радетел за светло комунистическо, пардон, климатично бъдеще Бил Гейтс отново заговори за „глобални решения“.

Според вижданията на Гейтс, освен обявяване на предполагаеми пандемии и провеждане на глобални кампании за ваксинация, на СЗО трябва да бъдат предоставени още по-големи пълномощия за глобална борба с болестите.

Според вижданията на Гейтс, освен обявяване на предполагаеми пандемии и провеждане на глобални кампании за ваксинация, на СЗО трябва да бъдат предоставени още по-големи пълномощия за глобална борба с болестите. Сред тях: пълен достъп до медицинскитедосиета, съхранявани в сървърите на националните здравни системи, както и управление и обработка на съдържащите се в тях данни за здравния статус на всеки един човек на планетата.

​Всеки един, който има достъп до лекар и болница. Т.е. СЗО ще знае кога вие сте си изкълчил крака или е протекъл носа на детето ви още преди да излезете от лекарския кабинет. Някой друг път ще поговорим по-подробно за предполагаемите ползи за човечеството и очевадните вреди за човека, произтичащи от такава гигантска крачка напред в областта на глобалния здравен контрол.

Гейтс е същият онзи, който имаше план да засее атмосферата на Земята със златен прах, за да бъде отразявана част от слънчевата светлина обратно в космоса

Бил Гейтс (даваме него за пример като представителна извадка на обобщения глобализъм) е същия онзи, който имаше план да засее атмосферата на Земята със златен прах, за да бъде отразявана част от слънчевата светлина обратно в космоса. Защото по някаква, известна само нему (и на колегите му – глобалисти) причина му се струвало, че Слънцето огрява прекалено силно добрата ни стара планета.

Но освен сеяч на ветрове Бил Гейтс се явява и най-крупния частен земевладелец в САЩ. Нямаме нищо против това. В условия на либерален капитализъм, когато човек е изкарал парите си с пот на челото може да купи каквото си ще с тях. Дори някоя средно-богата африканска държава. Или две по-бедни, някъде около Балканите. В краен случай – обработваемите земи на Украйна. Каква по-перспективна покупка за глобалист-филантроп, който вече владее (говорим само за Съединените щати) обработваема земя, колкото половин Добруджа?

Относно стратегиите на елитните филантропи като Гейтс, уви, научаваме едва след като целите им вече са осъществени. В случая, за „новите глобални решения“, свързани с централизиран здравен контрол от страна на частната организация с нестопанска цел СЗО над света, се осведомихме от австрийския ТВ канал AUF1. Вероятно няма да се учудите, ако либералите ви кажат, че тази телевизия е обвинявана в разпространяване на фалшиви новини и конспиративни теории.

Само че, докато либералничещите инфантили от всички поколения се плезеха и подиграваха на „конспиративната теория“ за това, че самолетите сеят над градовете вредни за човека вещества, а ветровете ги разнасят във всички посоки, изведнъж това взе, че се оказа делнична, прозаична истина.

Съответния материал, обаче, гледахме не по„конспираторската“ AUF1, нито по някоя от руските телевизии, които се налага да търсим в интернет, въоръжени с VPN и всякакви анонимайзъри – така, както родителите ни слушаха тайно, нощем под одеялото „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“.

Гледахме американската ABC News, а по точно – Джинджър Зий, водещ метеоролог на телевизията, която усмихнато и освободено ни разказа, че само в западната част на САЩ вече се осъществяват четиридесет и два (42!) проекта за засяване на облаците с химикали. На снимката: Дъгови облаци

Гледахме американската ABC News, а по точно – Джинджър Зий, водещ метеоролог на телевизията, която усмихнато и освободено ни разказа, че само в западната част на САЩ вече се осъществяват четиридесет и два (42!) проекта за засяване на облаците с химикали. И да, нарича се именно „засяване на облаците“. И, разбира се (как би могло да бъде иначе!): химическите вещества, които се сеят по ветровете били напълно безвредни за околната среда и човека.

Видяхме и самите контейнери с прахообразни и флуидни химии, заредени в крилата на едномоторен самолет, както и на вдигащ се във въздуха дрон. Никаква конспирация. Никаква „теория“. Щом климатичните промени го изискват – стискаме зъби и дишаме каквото решат елитните филантропи. „Не, това не е „Пинк Флойд“– би възкликнал световния конспиратор Остап Бендер, ако Илф и Петров пишеха днес – това е много по-лошо!“ В интерес на истината ABC не показа нито пътнически самолети, нито друг тип реактивна авиация, конструирана специално или пригодена за разпространение на отрови. Или на златен прах в стратосферата. Което не означава, че такива не съществуват, че всичко това не е обикновена, всекидневна практика, за която ще чуем и ние първо от невинните метеоролози, после от някой мастит професор в „Референдум“, а накрая – под формата на дебат в Народното събрание. Затова да се надяваме, че е вярна старата индианска поговорка „Една Чесна кемтрейлс не прави.“

Засега небето над България е чисто. Относително.

***

Чисто е и небето над Татарстан. И в буквален, и в преносен смисъл. BRICS 2024 завърши, самолетите с държавни глави и високопоставени представители на по-голямата част на държавите от ООН отлетяха (със сигурност без да пръскат зад себе си вредни химикали) и за нас, армията журналисти, остана да хапнем и да си тръгнем от този дружелюбен град и ние.

Вместо в някой от многобройните ресторанти, специално подготвени да задоволят всяка национална прищявка на световното пишещо братство, избрах да обядвам в един тих и предразполагащ към размисъл квартал на Казан, на около 14-15 километра от великолепния казански Кремъл. Срещу мен е огромен, гъстозалесен парк със стадиони и всевъзможни съоръжения за спорт и отдих, ана югоизток – всеизвестното Изумрудено езеро. Река Волга не се вижда, но присъствието ѝ е осезаемо – силно и  вглъбено.

А срещата Казан’24 донесена всички наблюдатели – и на антагонистки настроените също – усещането за нещо много сходно с раждане. Радостно и сладко. Но не подсладено. Истината винаги горчи на нейните противници.

Не знам какво ще обядва днес Бил Гейтс, може би и той, вдъхновен от Казан’24, символично ще пробва типичното по тези места пюре алба или талкъш-калеве с неподсладен чай. Символично – защото това се яде в Татарстан, когато се роди дете. А срещата Казан’24 донесена всички наблюдатели – и на антагонистки настроените също – усещането за нещо много сходно с раждане. Радостно и сладко. Но не подсладено. Истината винаги горчи на нейните противници.

Раждане – мисля, докато пия неподсладения си чай. Съграждане. Надграждане. И няма да сбъркаме, ако добавим – преграждане.

Защото, ако има международна сила, която да прегради пътя към световно господство на елитните „филантропи“ и зловещо-либерални гейт-совци, то това е именно съдружието на свободни държави БРИКС.

***

Град Казан, Русия

Но аз съм европеец, аз съм българин и като типичен българин отминавам блестящия мрамор на кварталния суши-бар, отминавам огромната пекарна, от която се разнася примамлив аромат на катми, баница, чак-чак, кош-теле, баурсак (нещо като нашите балкански ущипци или мекици), виждам и много баклава – отминавам, за да седна в американска пицария. Трите заведения са едно до друго и този кулинарен синкретизъм още веднъж ме подсеща за събитието на годината. Светът не е само американски бургер с газиран аспартам. Нито е само баклава. Нито е само борш. Има и суши, има и гулаш, има и оризови спагети със сладко-кисел сос и бамбук. Има я и Латинска Америка с всичко добро в нея. Всичко е добре дошло, когато е поднесено с усмивка. Всеки е добре дошъл.

Ден преди това разговарях с индийски колега за това колко дружелюбни са хората в Казан. И в Русия въобще. За тяхната неподправена доброта и мироглед, основан на думата МИР, за човещината, толкова оскъдна в съвременния свят, която все още не е напуснала руските хора.

„Това е, защото доларът все още не ги е нагазил необратимо“ – горчиво ми отвърна той.

Което не е съвсем вярно. Доларът, т.е. сухия и пресметлив капитализъм е тук. Аз седя във франчайз на четвъртата по големина американска верига пицарии. Има я и в България, затова няма да кажа името ѝ. Но се превежда като „Татко Иван“. Може би заради името нещо интуитивно ми е подсказало да седна тук. То звучи много сходно с „Дядо Иван“. А аз съм типичен българин и съм чел внимателно Вазов.

Русия и останалите страни, членуващи в БРИКС или кандидат-членки на общността, нямат нищо против капитализма и това още веднъж бе потвърдено на най-високия форум. Икономиката отстранява политическите противоречия на национално ниво. Когато народът живее добре, хората не се интересуват от името на министър-председателя, нещо повече, те не го знаят. Когато икономиката върви нагоре, за обикновения човек не е важно коя точно политическа сила е на власт. И ако частната инициатива, фундамент на капитализма, не е от зачеване заплашена от сътресения, т.е. ако законовата база е изработена умело не в ущърб (както е у нас и ние се сблъскваме с този факт всеки ден), а в полза на обикновения човек, то всяка следваща политическа сила, идваща на власт би се съобразявала охотно с този закон – и в името на собствената си дълговечност, и, преди всичко, в името на своя народ.

На същия принцип взаимоизгодните икономически отношения между държавите отстраняват политическите противоречия между тях. Какво като Китай е доминиран от идеология, която западния човек и не разбира, и не приема?

На същия принцип взаимоизгодните икономически отношения между държавите отстраняват политическите противоречия между тях. Какво като Китай е доминиран от идеология, която западния човек и не разбира, и не приема? Какво като католическия социализъм на Куба и Венецуела трудно може да бъде обяснен на трудещия се гражданин на Малайзия? Какво като духът на Вселенското наше Православие трудно пробива съпротивата на африканските местни вярвания, а политическото верую на бурите е далечно за миньора в Красноярск, ако всички изброени на добра воля и без насилието на долара (разбирай – античовешката, зловещата англосаксонска форма на капитализма) споделят икономическа платформа, обезпечаваща на първо място мир, а след това и всяко общочовешко благо, стабилност, развитие, задоволеност и просперитет…

Историята ще анализира БРИКС 2024, не журналистите. Но, за разлика от идеолозите на глобализма, за чиито стратегии, както стана дума в началото на този текст, ние разбираме едва след тяхното осъществяване, съзидателите на БРИКС слагат на масата пред нас всички възможни опции и предлагат избор. Избор, какъвто нямат нито стегнатите в директивите на Евросъюза нации, нито затъналите в калчищата на неолиберализма и антихуманния капитал съвременни роби. Роби на собствените си наивни страхове от всички онези краища на света, където вместо Бог на трона на този наш, единствено възможен свят е възкачен Долара-Молох.

***

Всичко това американските собственици на веригата пицарии, в една от които се храня, изглежда го знаят. Затова и не напускат Русия заедно с фирмите, които наивно вярват, че отказа им да правят бизнес в необятното пространство между Калининград и Камчатка е някакъв вид „санкция“, която с нещо би навредил на великата държава. По-далновидните и пресметливи американци са тук и пиците им не са никак скъпи.

Но има и друга причина, освен тишината и спокойствието на този квартал на Казан, за да избера именно него и именно това място в него за лек обяд и последна разходка, преди да напусна града.

Точно срещу мен, през улицата, широка колкото три български магистрали, започва една къса, неасфалтирана пресечка. Името ѝ е „Българската улица“.

Затова съм тук. Дойдох да я видя и да я обходя, не защото на нея живеят българи. А за да вдъхна поне малко нещо българско, нещо близко, нещо, за което милея. Защото „всичко българско и родно“, пък ако ще да е дори само името – това е моето нещо.

Улица „Българска“ е дълга 20 номера и по протежението ѝ са издигнати 20 къщи в 20 различни цвята. Всички те са обърнати с гръб към тротоарите, къщи с невидими входове и прозорци, къщи, обърнати не към това, което се случва навън, а към заградените си отвсякъде вътрешни дворове. Видях тъжен символ в това.

Тя се оказа и единствената неасфалтирана улица, по която аз стъпих в град Казан. И това още по-горчиво ми напомни за нашата все по-бедна, все по-оголяла, все по-нуждаеща се скъпа Родина.

А тя, България, е такава, каквато я виждаме, не защото (засега) не е страна от БРИКС. Такава е, защото, уви, все още е член на ЕС. А в този съюз управляват „филантропите“.

Няма никаква конспирология в това. Има само тъга.

И едно сериозно и безопасно „глобално решение“. БРИКС.

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски