Администрацията на Тръмп подкрепя политически партии и групи, алтернатива на европейските глобалисти
Старата руска поговорка „Законът е като колело от каруца — накъдето го обърнеш, натам ще тръгне“ може да се приложи с пълно основание към избирателната практика в Европа, пише Дмитрий Седов в статия за „Фонд за стратегическа култура“. Събитията от пролетта на тази година го потвърждават нагледно. Най-напред в Румъния с гръм и трясък бе отстранен спечелилият първия тур на президентските избори кандидат от дясноконсервативния „Алианс за обединение на румънците“ — Калин Джорджеску. На 24 ноември 2024 г. се проведе първият тур, в който най-много гласове получи именно Джорджеску, известен с острата си критика към ръководството на ЕС.
Джордже Симион и Калин Джорджеску
Неочаквано румънските специални служби „откриха“ куп компрометиращи материали за победителя, което стана повод Конституционният съд на Румъния да анулира целия изборен процес, без дори да изиска проверка на тези „разкрития“. Съдът отмени резултатите и постанови нови избори, като Джорджеску, обвинен в незаконно финансиране на кампанията, не бе допуснат до новия тур. Европейската „демократична общественост“ реагира с безразличие (демокрацията, в крайна сметка, носи всякакви изненади), но новата американска администрация възприе случилото се като нечиста игра — и атакува виновниците, които, според тях, се намират не в Букурещ, а в Брюксел.
Американците видяха в Джорджеску и неговата партия сигнал за нуждата от подмяна на дискредитирания европейски трансхуманизъм с политици от нова ориентация.
Вижте още по темата – Изборите в Румъния: Звучен шамар за неолибералния елит
Урсула фон дер Лайен и компания, след като получиха „удар по ръцете“, временно забавиха задкулисните си акробатики и в Румъния се очерта възможността на власт да дойде друг кандидат от същата партия — Джордже Симион. Но нека изчакаме резултатите.
Нещо подобно се случи и в Германия
Сара Вагенкнехт
Не по-малко изборни манипулации се наблюдаваха и на изборите в Германия, макар че най-очевидните скандали не стигнаха до широката общественост. Организаторите на изборите там поеха голям риск, като решиха да не допуснат „Съюза на Сара Вагенкнехт“ (ССВ) в Бундестага. Партията не успя да премине петпроцентовата бариера, а това пък подсили позициите на „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която започна активно да възпрепятства избирането на лидера на ХДС Фридрих Мерц за канцлер — и почти успя.
Християндемократите едва-едва прокараха Мерц, смятан за последната надежда на съвременния германски реваншизъм. Пълната картина на убежденията му тепърва ще се изясни, но от противоречивите му изказвания вече личи недоволство от „недовършената работа“ на Германия по украинската криза.
Не би трябвало да е изненада, ако скоро в програмата му се появи лозунгът „Да направим Германия отново велика“. Още преди да поеме поста канцлер, той вече заяви претенции Германия да бъде „локомотивът на Европа и, евентуално, на света“. Това би удовлетворило Вашингтон, ако не напомняше дословно реториката на Хитлер от 1920-те години. Освен това, подобно на предшественика си Олаф Шолц, и Мерц участва в антиамериканските интриги на Европейската комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен. Вашингтон тепърва ще го наблюдава внимателно.
Този път Белият дом „не забеляза“ погазването на правата на ССВ, въпреки че Конституционният съд отказа преразглеждане на изборните резултати. По думите на Сара Вагенкнехт, на партията ѝ са „откраднати“ 16 хиляди гласа, нужни за преминаване на бариерата. Такава е европейската демокрация — понякога приемат преглед на резултатите, понякога не. А и американската не е по-добра — може да забележат нарушения, може и да не ги забележат.
Припомняме – AfD: „Политическа чистка преди смяната на властта“
Тино Хрупала и Алис Вайдел/сн: АФД
Друго е положението с обявяването на АзГ за „дясноекстремистка партия“ — това вече възмути Вашингтон. Защото следващата стъпка би могла да бъде забрана на партията, а това не влиза в плановете на новите тежки фигури от администрацията на Илон Мъск и Джей Ди Ванс. Това не можеше да бъде подминато. Реакцията — макар и невидима за публиката — доведе до това, че Федералната служба за защита на конституцията отмени собственото си решение и обяви, че ще запази „режим на мълчание“ до решението на Конституционния съд. Това означава, че няма да се предприемат никакви действия срещу АзГ — нито подслушване, нито външно наблюдение, нито други шпионски трикове, които пречат на политическата дейност.
В очите на Илон Мъск и Джей Ди Ванс АзГ олицетворява надеждата за преформатиране на Европа като континент на консервативни, благочестиви и трудолюбиви граждани с „правилна сексуална ориентация“, заредени със западен дух и обичащи Америка. Те виждат в нея носител на това бъдеще. Готови са да се съюзят с нея, макар тези надежди да се окажат илюзия.
А пък да се застъпват за справедливост спрямо ССВ — това не им е нужно. ССВ са „червени“ — дума, която в американската политическа лексика звучи като обида.
Целите на САЩ
В крайна сметка, американците — волю-неволю — се вписват в европейския стратегически конфликт. Целта им е ясна: да отстранят от власт групата европейски лидери, които се опитват да прокарат независима от САЩ външна политика. Те искат властта да премине в ръцете на лидери като Виктор Орбан и Роберт Фицо — хора, способни да отхвърлят идеологията на груповия бонапартизъм, с която ЕС днес управлява, и да поведат съюза по умерено правоконсервативен курс.
Очертава се сериозна конфронтация, тъй като ЕС подготвя мерки за отнемане на правото на глас на Унгария, заради критиките ѝ към подкрепата за военните амбиции на Зеленски. А това би било шамар за администрацията на Тръмп — а той е импулсивен джентълмен и няма да го остави без отговор, пише „Фонд за стратегическа култура“.
