Д-р Иван Генов: Геополитическият сандвич: Путин – Тръмп – Си: След първоначалната еуфория и планетарния замах от Белия дом, 47-ият американски президент ще усети, че каубойският хотдог вече не е гурмето на световната трапеза.
Има много други изискани и харесвани ястия, сред които се откроява руско-китайският сандвич, в който ще попадне Тръмп. При това Той ще бъде между, а не над Путин – Си. Ще трябва да се съобразява с ветровете „По пътя на коприната“ (под енигмата на „Един пояс – Един път“), с тътените на „Орешник“ (и ред други неизвестни изобретения), с айсбергите в Арктика, в Северния ледовит океан, а защо не в Карибския басейн и във всяка друга точка на земното кълбо.
Освен това 47-ият ще се сблъсква и на много други фронтове – с „дълбоката държава“ на демократите; със соросоидната джендърска общост на ЛГБТ; с климатикаджиите – еколози като Грета Тумберг; с основателните страхове на десетки държави от различни континенти; с безброй вътрешни и международни проблеми.
В глобалната политика ще става все по-очевидно, че Светът, Слънцето и Въздухът не са Тръмп, за да живеят 200 държави по неговите канони. Ако искат това някои смотани несамоуправляващи се територии, нека да скимтят и се навеждат. Но суверенните народи имат своята Дума и своите магистрали.
Без хилядолетна история и миролюбив образ следва да имаш по-премерени послания. Времето и съотношението на силите са незаобиколими величини. Затова, ако иска да е адекватен, Тръмп ще трябва в движение да промени текста и мелодията, шлагера на своя слоган: „Америка – Първа!“ в нещо по-реалистично като, например: „Америка сред първите!“ Именно това е спасителният за САЩ БРОД към съвременния свят.
В някои аспекти новият вселенски герой заслужава аплодисменти – за перфектната защита на Адам и Ева, на традиционното семейство; за ограничителните мерки на техните сурогати; за помилването на непоколебимите американски борци за справедливост; за отмяната на редица нескопосани актове на предшественика; за вината на Зеленски за кръвопролитията и направените свръхразходи; за противоречивата и небалансирана европейска политика…
Разбира се, чичо Дончо, по сравнение с 46-ия (с Байгъна), е много по-ментален и пластичен, придружаван от фантастична съпруга, чиято шапка е не само ядрен чадър, но и прикрит воал. Той вижда света като своеобразно тържище, на което международните проблеми се решават със сделки, малко кютек и много шоу.
Тепърва предстои да видим на какво ще заприлича международната арена – на комедия, драма, мюзикъл, оперета или на трагедия. Предстои му много трудна роля – да имитира великия Георги Калоянчев в ново издание на „Криворазбраната цивилизация“ по Добри Войников. След пускането на завесата ще оценяваме изпълнението. Засега светлината преобладава, но мракът може да настъпи внезапно. Особено, ако Той успее да си размени мястото в геополитическия сандвич с китайския ръководител. Едва ли…
Тежко ни като народ и държава, ако не прогледнем и не проумеем новите геополитически реалности. Засега българската външна политика е на един и то на куц крак. Затъпяващи и все по-неработещи са култовите психоизблици (като изтъркана грамофонна плоча) НАТО –ЕС – евро и евроатлантизъм.
Крайно необходимо е мозъчно проветряване, своеобразен антидот, за да имаме цялостна и балансирана външна политика, която търси и поддържа разумен диалог с тримата безспорни световни лидери Путин – Тръмп – Си. Спомнете си капиталната роля на една друга Тройка в едно друго историческо време на Техеран, Ялта, Потсдам, пред която капитулира кафявата чума, фашизмът и милитаризмът. Струва си спомена и неговите уроци.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски